Решение № 10722 от 21.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4778/2010 г.

Решение № 10722 от 21.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4778/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на Митница "Аерогара София" чрез процесуалния й представител юриск. Станимир Алексиев срещу решение № 139 от 15.01.2010 г., постановено по адм. дело № 7167/2008 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № Ф38/9.06.2008 г. на началника на същата митница, мълчаливо потвърдено от директора на РМД София, за определени нов тарифен номер и нова митническа стойност на стоки, внесени от ЕТ "Ага - Га - Чук - Киро - Кирил Галев" - гр. София и определени задължения, представляващи ДДС. Според касатора не е безспорно доказано, че лицето няма качеството на декларатор, т. е. че декларирането не е извършено от него или от негово име. Твърди се в касационната жалба, че трябва да се вземат предвид документите, получени по линията на международното сътрудничество, които имат качеството на официален документ и насочват към ЕТ "Ага - Га - Чук - Киро - Кирил Галев" като получател на стоките. С втора касационна жалба, имаща характер на частна жалба се оспорва допълнително постановеното Определение от 23.02.2010 г. на съда по същото дело за изменение на постановеното решение в частта за разноските: твърди се, че в полза на жалбоподателя е присъден по-висок адвокатски хонорар от предвидения по Наредбата за адвокатските възнаграждения и че митническият акт е отменен въз основа на новопредставени пред съда доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване решението на началника на Митница "Аерогара София", както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Ага - Га - Чук - Киро - Кирил Галев" - гр. София, чрез адв. Владикин и адв. Славов, оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като е установено, че адресатът на митническия акт не е титуляр на режима по определението по § 1, т. 16 във връзка с т. 23 и т. 3 от ДР на ЗМ по процесните ЕАД, за да е длъжник по чл. 202, ал. 1, т. 1 и 4 ЗМ. Върховният административен съд, състав на първо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отмени обжалвания индивидуален административен акт за определени нов тарифен номер и нова митническа стойност на стоки, внесени от ЕТ "Ага - Га - Чук - Киро - Кирил Галев" - гр. София и определени задължения за ДДС, Административен съд, София - град е приел, че с цитираните в решението ЕАД е посочено, че е осъществен внос на стоки на името на едноличния търговец, но последният е оспорил подписите върху приложените документи - митнически декларации, фактури и товарителници, а за някои от тях е установено, че са издадени на други лица и е установено по делото, че подписите не са на представител на търговеца. Според съда, съгласно чл. 202, ал. 1, т. 4 ЗМ, длъжник за плащане на митническото задължение в случаите по чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ е лицето, което не е спазило условията на предоставения митнически режим, а в спорните ЕАД като декларатор на стоките е посочен Кирил Галев, но положеният подпис не е негов. Направен е извод от съда, че след като същият не е извършил действия по деклариране по смисъла на § 1, т. 3 и т. 23 от ДР на ЗМ, то той не е титуляр на режима по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗМ, не може и да бъде субект по чл. 202, ал. 1, т. 4 ЗМ. За незаконосъобразен е възприет изводът на митническите органи, че са възникнали задължения в резултат на извършена проверка и представени доказателства от чешката митническа администрация, тъй като те не касаят посоченото в тях лице. Прието е от съда, че при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, не може да се приеме, че договорната стойност, която е реално платената или подлежаща на плащане по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗМ е именно стойността на стоките, посочена в оспореното решение на митническия орган. Направен е извод от съда, че административният орган не е провел пълно доказване на фактите, за които носи доказателствена тежест по чл. 170, ал. 1 АПК. Обжалваното решение е правилно постановено. По делото е установено чрез заключение на съдебно-почеркова експертиза, неоспорена от страните по делото, че подписите, положени върху процесните ЕАД, фактури и въздушни товарителници не са на посочения като декларатор и получател ЕТ "Ага - Га - Чук - Киро - Кирил Галев", от което съдът е направил законосъобразен извод, че последният няма качество на задължено лице по чл. 202 ЗМ. В тази връзка правилно съдът е изследвал понятията "декларатор" и "титуляр на режим", дефинирано в § 1, т. 16 и 23 от ДР на ЗМ и е направил извод, че едноличният търговец не попада в нито едно от тези понятия. Същият е установено, че не е подписвал и процесните ЕАД, представени по делото, нито фактурите и въздушните товарителници, поради което не може да се приеме, че той носи отговорност за определените в митническия акт задължения, тъй като не е декларатор, нито косвен представител на лице, което е получател на стоките. Освен това, правилно съдът е обсъдил, че от писмото на чешките митнически власти, получено по линията на международното сътрудничество и приложените с него документи, не се установява, че внесените стоки не отговарят на посочените в ЕАД, а са били мобилни телефони. Нещо повече - митническият орган, при издаване на своя акт, не е обсъдил в цялост представените с писмото от чешките митнически власти частни документи - фактури и въздушни товарителници и е стигнал до незаконосъобразния извод, че те се отнасят до процесните ЕАД. В касационната жалба оплакванията се свеждат до хипотетично приемане, че ответникът по касационната жалба може да бъде или декларатор или представител и че доказателствата, изпратени по линията на международното сътрудничество насочвали към ЕТ "Ага - Га - Чук - Киро - Кирил Галев", но такива доказателства по делото липсват. Видно от представените с писмото от чешките митнически власти фактури се установява, че част от тях касаят получател и доставчик, различни от адресата на митническия акт, въпреки че стоката по тях е мобилни телефони, а не посочените в ЕАД - фурна за печене на пици и коаксиални кабели. Подписите върху останалите доказателства са оспорени от страна на жалбоподателя и тежест на административния орган е било да докаже, че са негови или на негов представител. Правилно съдът е приел, че съгласно чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на административния орган е да установи по категоричен начин, че именно ЕТ "Ага - Га - Чук - Киро - Кирил Галев" е задълженото лице по чл. 202 във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ. В тази връзка административният орган неправилно е приел, че е установената от него стойност е договорната стойност по чл. 35 ЗМ и е определил и задължения за ДДС. Неоснователна е и частната жалба против определението за присъждане на разноски. С оглед материалния интерес по делото - 118 403 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 2 818,06 лв. Ответникът не е правил възражение пред първоинстанционния съд за прекомерност на претендирания хонорар, който е близък до минимума по Наредбата. Не е оправдано и оплакването, че административният акт е отменен въз основа на доказателства, които адресатът на акта е могъл да представи в производството по издаването на акта. Обратно - решаващи са мотивите на първоинстанционния съд, че доказателствена тежест на административния орган, издал акта, е да докаже фактическите и правни основания за издаването му. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и обжалваните решение и определение като правилни следва да бъдат оставени в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. При този изход на процеса, касаторът дължи на ответника по касационната жалба деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 3 000 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,