Решение № 9703 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11387/2017 г.

Решение № 9703 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11387/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на И. А. "Военни клубове и военно почивно дело", против решение № 1391 от 19.07.2017 г., постановено по адм. д. № 2330/2017 г. по описа на Административен съд - Б. /грешно сочено постановено 2016 г./. Ответникът - З. Н. Г., чрез адв. К., в писмената си защита, застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът е постановил решение при неправилно прилагане на материалния закон и предлага същото да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Заповед № ЧР-11-1845 от 08.11.2016 г., издадена от Изпълнителния директор на И. А. "Военни клубове и военно почивно дело", с която е прекратено служебното правоотношение на З. Н. Г. на длъжност Началник на сектор "Административно, информационно и финансово обслужване" в отдел "Югоизточен" в дирекция "Управление на военните клубове и военно-почивното дело" в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", с ранг II-ри младши, считано от 11.11.2016 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорваният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, при наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК. В акта не са изложени в пълен обем фактическите основания, които обосновават издаването му, а те са съществена част от формата, в която е следвало да бъде издаден един административен акт. Нарушено е изискването за форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е достатъчно основание за неговата отмяна "без да е необходимо обсъждането на съответствието му с материалните разпоредби на закона". Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което ще следва да се отмени, а делото - да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Въпросът за формата и съдържанието на административния акт, с който се прекратява служебното правоотношение с държавен служител е уреден в чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Съгласно посочения текст: "Служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения.". В конкретния случай не е налице изключението по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл., поради което административният орган не е бил длъжен да посочва изрични мотиви за издаване на оспорваната заповед. Достатъчно е актът да е издаден в писмена форма, да съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития от служителя ранг. Съгласно общото правило за действие на нормативните актове нормата на специалния закон изключва приложението на общия - АПК, поради което съображенията на първоинстанционния съд за приложимост на текста на чл. 59 от АПК относно съдържанието на административния акт са неправилни. Правното основание за издаване на оспорената заповед е чл. 106, ал. 1, т. 2 във връзка с § 3 от ПМС № 5/21.01.2014 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на отбраната и утвърдено от министъра на отбраната длъжностно разписание № БМ-484 на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело", в сила от 01.02.2014 г. /отменено/, § 3, т. 5 от ПМС № 123 от 15.05.2015 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет и утвърдено от министъра на отбраната длъжностно разписание № БМ-496 на ИА "Военни клубове и военно- почивно дело", в сила от 01.07.2015 г. /отменено/, ПМС № 132/27.05.2016 г. за приемане на Устройствен правилник на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" /обн. в ДВ бр. 42/03.06.2016 г./ и утвърдено от министъра на отбраната длъжностно разписание на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" № БМ-564, в сила от 03.06.2016 г., като административния съд е този, който в рамките на контрол по законосъобразност следва да установи дали с оглед на изброените по горе актове и установените конкретни данни относно процесната длъжност, същата е престанала да съществува не само като нормативно определена позиция, но и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. От друга страна, в нарушение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК Административен съд - Б. не е изпълнил процесуалното си задължение да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, поради което д опуснатото нарушение е особено съществено и води до отмяна на обжалвания съдебен акт, без да се разглеждат доводите на страните по същество. С оглед на изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение