Решение № 6097 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2308/2012 г.
ВАСПетчленен състав02.05.2012 г.докладчик Таня Вачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14513 от 9.11.2011 г., постановено по адм. д. № 15283/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6097 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2308/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Петко Георгиев Петков като директор на Общински драматичен театър - Видин, против решение № 14513 от 9.11.2011 г., постановено по адм. д. № 15283/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу решение № 233/2010 г. по преписка № 52/2010 г. на Комисията за защита от дискриминация. Навеждат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна. Претендират се разноски. Касационна жалба против решение № 14513 от 9.11.2011 г., постановено по адм. д. № 15283/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд е подадена и от Цветана Петкова Дакова от гр. Видин. Твърди се, че съдебният акт е неправилен в частта, в която решението на Комисията за защита от дискриминация за установено спрямо нея преследване по смисъла на § 1, т. 3, б."а" от ДР на ЗЗДискр. от страна на Петков и наложена му глоба, е отменено като незаконосъобразно. Релевират се доводи за допуснато от съда нарушение на материалния закон и се иска отмяна на решението в обжалваната част. Ответникът Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба на Петко Петков. Не оспорва подадената от Цветана Дакова касационна жалба и счита същата за основателна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Петко Георгиев Петков по наведените в нея касационни основания. Излагат се мотиви за основателност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: За да се произнесе, тричленният съдебен състав е направил обстоен анализ на относимите доказателства и е направил съответния на закона правен извод за осъществено дискриминационно отношение спрямо Цветана Дакова от страна на директора на Общинския драматичен театър - Видин Петко Петков. Безспорно е, че актьорите, назначени в театъра преди заемането от страна на Петков на длъжността директор на театъра, са били задължени да се подписват в присъствена книга. Освобождаването от това им задължение е ставало инцидентно, докато актьорите, назначени от Петков, са освобождавани за продължителни периоди от време и на практика не са санкционирани за неизпълнение на това изискване, поради което съдът е заключил, че спрямо Дакова е предприето дискриминационно отношение по признак "лично положение". Правилен е изводът за законосъобразност на наложената имуществена санкция на директора на общинския театър. Същата е съобразена с целта на закона и конкретното поведение на лицето. Правилен е изводът, че санкцията е наложена на физическото лице в качеството му на директор на Общински драматичен театър - Видин; определеният размер е близък до минималния, предвиден в закона. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. По определението на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. пряка дискриминация съставлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 се забранява прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на основание изброените в текста критерии. Дефиницията на понятието "дискриминация" включва установено със закон неравенство, унижаване и подценяване на граждани поради тяхната народност, раса и др. признаци. Правилен е изводът, че самото нееднакво прилагане на утвърдените правила за обективиране на присъствието на актьорите в предоставените списъци представлява дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация. Специалната защита по този закон може да се търси само срещу нееднакво третиране, основано на въведените с този закон признаци. В този смисъл не е достатъчно да се установи различно третиране на определено лице в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Съответен на доказателствата и закона е правният извод, че спрямо Дакова е установено по убедителен начин съзнателно нежелано поведение, което да цели или предизвика обидна или застрашителна среда. Правилен е изводът, че изискването за присъствен списък по отношение само за част от актьорите е действие, сочещо на различно третиране на състава на театъра от страна на неговия директор. В този смисъл първоинстанционният съдебен състав е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Изразът "дискриминация" обхваща всяко различие, изключение, ограничение или предпочитане по признак на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, икономическо положение или рождение, което има за цел или резултат да унищожи или да наруши равенството в третирането. В конкретния случай установения присъствен списък не е със законово оправдана цел. Специалният Закон за защита от дискриминация урежда специфични обществени отношения, дефинирани в чл. 4. За да е налице нежелано поведение, следва да бъдат осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата правна норма както от обективна, така и от субективна страна. По делото е установено различното третиране на Дакова спрямо останалите субекти в еднаквостта на общественото им положение. Доказана е и пряката причинно-следствена връзка между установеното неблагоприятно отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от ЗЗДискр. По касационната жалба на Цветана Дакова: По делото е безспорно, че жалбоподателката е уволнена от ОДТ - Видин след сезирането от нейна страна на Комисията за защита от дискриминация. Но като основания за прекратяване на трудовото й правоотношение са посочени злоупотреба с доверие и уронване доброто име на предприятието. До този извод работодателят е достигнал едва след предприето от страна на Дакова сигнализиране на кмета на Община - Видин за твърдяни от нея финансови злоупотреби в театъра от страна на неговото ръководство. След приключила проверка е установено, че сигналът е неоснователен, в резултат на което Дакова е дисциплинарно уволнена. Преследването по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. изисква неблагоприятното третиране или неблагоприятната последица да са в отговор на жалба до антидискриминационен орган. Следва да се установи, че работодателят е предприел мерки като реакция срещу производство, образувано от служител за нарушено равно третиране. Умисълът не е елемент от фактическия състав на правонарушението преследване. То представлява състав от обективни елементи - неблагоприятно третиране, действия за защита от дискриминация, каузалност между тях. В случая, този елемент не е доказан в производството. Няма пряка връзка между прекратеното служебно правоотношение с Дакова и предприетите от последната действия за защита от дискриминация. Това е видно и от мотивите на служебната заповед. И дори дискриминаторът да не е осъзнавал, че е предубеден, защото Дакова е сезирала КЗД, по делото няма доказателства, сочещи на казуалната връзка с нейното последващо уволнение. Преследването не изисква съзнателна мотивация. По делото обаче няма данни директорът на общинския театър да е предприел уволнението като фактор за преследване. Както правилно е приел решаващият състав, дисциплинарното уволнение е неблагоприятно третиране спрямо Дакова, но не всяко такова третиране е преследване по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. Предвид изложеното касационната инстанция счита обжалваното решение за правилно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и е обосновано. Изводите на съда кореспондират с установената по безспорен начин фактическа обстановка, те са логически последователни и съответни на приложимите правни норми. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав
Цитирани разпоредби
1- чл. 4 ЗЗДИСКР