Решение № 218 от 14.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 422/2012 г.

Решение № 218 от 14.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 422/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VI от НПК, образувано по искане на осъдения Г. А. А. за възобновяване на наказателното дело и отмяна на присъда № 47 от 2.03.2011 г. по н. о. х. д. № 127/08 г. на Великотърновския районен съд, потвърдена в тази част с решение № 97 от 8.06.2011 г. по в. н. о. х. д. № 216/2011 г. на Великотърновския окръжен съд. В искането се излагат доводи за съществени процесуални нарушения, нарушило правото на защита на подсъдимия. Направено е искане за отмяна на присъдата, потвърдена с въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът поддържа искането за възобновяване. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че искането е основателно, тъй като мотивите са написани банкетно, липсва доказателствен анализ и съображения за правната квалификация. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С решение № 97 от 8.06.2011 г. по в. н. о. х. д. № 216/2011 г. Великотърновският окръжен съд е потвърдил присъда № 47 от 2.03.2011 г. по н. о. х. д. № 127/08 г. на Великотърновския районен съд и в частта, с която подсъдимият Г. А. А. е признат за виновен в това, през периода 11.03.2004 г. - 17.07.2004 г. в гр. В. т. да е извършил престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което е наложил на наказание от две години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Приспаднато е предварителното задържане на подсъдимия. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение условното наказание от шест месеца лишаване от свобода по н. о. х. д. № 92/99 г. на Районния съд - Левски. В тежест на подсъдимия са възложени разноски по делото. Процесуално допустимото искане е ОСНОВАТЕЛНО. Присъдата на първоинстанционния съд е постановена при съществено процесуално нарушение. Липсват каквито и да било фактически констатации, доказателствен анализ и правни съображения за част от деянията, за които А. е имал обвинение - инкриминираните деяния, съответно извършени на 30.06.2004 г., на 15.07.2004 г. и на 15.07.2004 г., които са довели съда до взетото решение, отразено в диспозитива на присъдата да осъди и за тях подсъдимия. По този начин се е стигнало до пълно противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт относно конкретния обем на престъпната дейност на подсъдимия Г. А. А., включена в продължаваното престъпление, за което същият е имал обвинение. С оглед на това съдържанието на присъдата не отговаря на изискванията на чл. 305 НПК. Във въззивното решение също липсват факти относно така инкриминираните деяния и няма правни съображения дали съдът е приел, че те осъществяват признаците на престъпление измама, респективно липсва законосъобразно произнасяне по тази част на обвинението. Посоченото дотук покрива смисъла на съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, чиято единствена и безусловна последица може да бъде отмяна на присъдата и въззивното решение в частта, касаещи подсъдимия Г. А. А., по реда предвиден за възобновяване на наказателни дела, и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, който е допуснал нарушението. Предвид това е излишно да се обсъждат останалите доводи на осъдения. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК