Решение № 7604 от 23.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 188/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против Решение 6388 от 13.11.2020 г., постановено по адм. дело 3593/2020 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против оспореното пред съда нейно решение, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Топлофикация Плевен EАД, чрез юрк. Ц. В. в писмен отговор, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, като моли същото да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура взема становище за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С Решение 6388 от 13.11.2020 г., постановено по адм. дело 3593/2020 г. по описа на Административен съд София-град, по жалба на Топлофикация Плевен EАД е отменено Решение Ц-11 от 01.04.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта по точка 3, с която по отношение на дружеството, се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени и премия за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", считано от 01.04.2020 г. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат административният съд е приел, че е налице материална незаконосъобразност на обжалваното решение на КЕВР по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, поради допуснати нарушения, относими към конкретни ценообразуващи елементи. Съдът е приел, че незаконосъобразно КЕВР не е признала в заявения размер разходи, присъщи на лицензионната дейност на дружеството - за закупуване на квоти за въглеродни емисии, като не е съобразила ежегодното намаляване на безплатните квоти, което ще доведе до необходимостта от закупуване на по големи количества квоти през прогнозния регулаторен период. Последното от своя страна икономически обоснова разход, който следва да бъде включен в цените за периода, за който са относими на база прогноза за предстоящия регулаторен период, а не отчетни, тъй като предприятията ще закупуват емисиите през бъдещ период. Съдът е установил, че КЕВР е приела общ подход при изчисляване на разходите за закупуване на квоти, като от изчислените прогнозни емисии за емитиране на база на прогнозните количества горива се приспадат предвидените безплатни квоти, които се разпределят на топлофикационните дружества по чл. 10а и чл. 10в от Директива 2003/87/ЕО (половината количество безплатните квоти за 2019 г. и половината количество безплатните квоти за 2020 г.). Според съдът приложеният подход води до липса на признаване на разходи за закупуване на емисионни квоти за периода 01.01.2019 г. - 30.06.2020 г., направени от Топлофикация Плевен EАД, което съставлява нарушение на Глава Втора, Раздел I, т. 20.11. и т. 20.12 от Указанията, като е направил извод, че в състава на признатите от КЕВР разходи остават невключени разходите за закупуване на емисии въглероден диоксид за базисния ценови период, с което се намалява възвращаемостта на дружеството в противоречие с метода на регулиране норма на възвращаемост на капитала. Първостепенният съд е приел още, че съгласно чл. 49, ал. 1 от Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия за енергийните предприятия, спрямо които се прилага методът норма на възвръщаемост на капитала, решението на КЕВР следва да включва прогнозните необходими приходи на енергийните предприятия, включващи икономически обосновани разходи за дейностите по съответните лицензии, регулаторната база на активите и нормата на възвръщаемост на капитала. На следващо място, по отношение на разходите за достъп до електропреносната мрежа те са присъщо необходими за осъществяване на лицензионната дейност на дружеството, както и на всеки енергиен производител, като непризнаването им води до невъзстановяване на икономически обосновани разходи за дейността. С оглед на изложеното, съдът от първата инстанция е приел, че утвърдените с Решение Ц-11 от 01.04.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта по точка 3, с която по отношение на Топлофикация Плевен EАД, се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени и премия за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", считано от 01.04.2020 г., са формирани при противоречие с нормативните разпоредби и материалния закон. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. От фактическа страна е установено, че производството пред КЕВР е образувано по заявление, подадено от Булгаргаз ЕАД за изменение на цени, по които общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители и на лицата, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия от 01.04.2020 г., в изпълнение на Заповед З-Е-39 от 13.03.2020 г. на председателя на КЕВР, е извършен анализ относно необходимостта от изменение на утвърдените ценообразуващи елементи на цените на електрическата и топлинната енергия на дружествата от сектор Топлоенергетика, респективно от изменение на тези цени по време на ценовия период. Резултатите от извършения анализ са отразени в доклад с вх. Е-Дк-241 от 17.03.2020 г. приет с решение на КЕВР на закрито заседание по т. 2 от протокол 67 от 20.03.2020 г. Със същото решение, Комисията е открила производство за изменение на цените на топлинната енергия и на преференциалните цени, съответно премиите по чл. 33а от ЗЕ, на електрическата енергия, произведени от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство. Установено е, че с писмо с вх. Е-14-04-5 от 26.03.2020 г. Топлофикация Плевен EАД направило възражение срещу предложените с Доклада прогнозни цени от 01.04.2020 г. с аргумент, че наред с непризнатите възражения по Решение Ц-18 от 01.07.2019 г., сравнението на предложените от КЕВР цени на електрическа и топлинна енергия от 01.04.2020 г. спрямо действащите в момента цени, утвърдени с Решение Ц-18 от 01.07.2019 г. според дружеството показва, че финансовият резултат ще се влоши с около 585 хил.лева. Същото след направен анализ е изразило становище, че процентното намаление на цената на електрическа енергия с 26,90 % е прекалено голямо, в следствие на което приходите от електрическа енергия намаляват значително в размер по-голям отколкото е компенсацията от намаляване разходите за природен газ като в тази връзка е направена справка за финансовия резултат от промяната в цената на природния газ за периода 01.04.2020 г. 30.06.2020 г. След преглед на възражението, депозирано от Топлофикация Плевен ЕАД, КЕВР е постановила оспореното Решение Ц-11 от 01.04.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта по точка 3, с която по отношение на Топлофикация Плевен EАД, са утвърдени: 3.1. Преференциална цена на електрическата енергия (без ДДС) 153,25 лв./MWh; 3.2. Премия по чл. 33а от ЗЕ 62,76 лв./MWh; 3.3. Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода (без ДДС) 71,68 лв./MWh; 3.4. Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител водна пара (без ДДС) 67,13 лв./MWh; 3.5. Ценообразуващи елементи на цените по т. 3.1, т. 3.3 и т. 3.4. v Необходими годишни приходи 62 906 хил. лв., в т. ч.: Ø Разходи 60 923 хил. лв., от които условно-постоянни 15 443 хил. лв. и променливи 45 480 хил. лв.; Ø Регулаторна база на активите 35 223 хил. лв.; Ø Норма на възвръщаемост 5,63 %; Електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство 297 000 MWh. Топлинна енергия с топлоносител гореща вода 207 400 MWh. Топлинна енергия с топлоносител водна пара 37 600 MWh. Решението на КЕВР е оспорено от "Топлофикация Плевен" ЕАД пред административния съд по реда на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. Съдът обективно е установил фактическите обстоятелства по проведеното административно производство пред КЕВР и постановяване на обжалваното решение, както и е разгледал приложимите материалноправни разпоредби при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия на жалбоподателя по обявения от административния орган метод на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", като е изследвал ценообразуващите елементи, за които КЕВР е извършила корекции. Съдът в нарушение на чл. 172а АПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, не е обсъдил всички доказателства и доводи на касационния жалбоподател. АССГ не е изложил мотиви относно доказаността на преобладаващата част от ценообразуващите елементи, с оглед на заявените и приложените доказателства и на доводите на КЕВР поради какви причини не се възприемат при съобразяване компетентността на КЕВР като регулатор, а не регистратор на предложените цени. В оспорения съдебен акт не са изложени никакви съображения относно относимите в случая разпоредби на чл. 22, ал. 1 от НРЦТЕ и чл. 38, ал. 1, чл. 24 от НРЦЕЕ в обжалвания АА с оглед изменение на цените по време на регулативния/ценовия период, съответно премиите за елeктрическа енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия поради същественото изменение на цената на природния газ, което води до необходимост от изменение на утвърдени ценообразуващи елементи/ предвид значително намаляване на производствените разходи за закупуване на природен газ, което следва да бъде съобразено и при определяне на посочените в решението на КЕВР цени. Неоснователни са доводите на Топлофикация Плевен ЕАД, че в резултат на корекцията на цената на природния газ, дружеството ще реализира загуби в размер около 585 хил. лв. поради това, че приходите от топлинна и електрическа енергия ще намалеят в резултата на утвърдените по-ниски нови цени, но паралелно с тях ще бъдат редуцирани и разходите за гориво в съответствие с намалението на цената на природния газ. Различното процентно намаление на топлинната и електрическата енергия от високоефективно комбинирано производство, не е причина за влошаване на общия финансов резултата, а се получава в следствие на различната структура на разходите в цените на двата продукта. На следващо място, съдът неправилно е приел за основателно възражението на дружеството, че същото ще претърпи финансова загуба, тъй като в справката на количествата енергии и природен газ са за периода от април до юни 2020 г., съгласно производствената програма от ценовия модел за периода 01.07.2019 г. 30.06.2020 г., а цената на газа в размер на 298.62 лв./х.н.куб.м. е средна за периода 01.04.2020 г. 30.06.2020 г. с включен пренос и достъп. Това възражение е неоснователно, тъй като КЕВР определя цени на база годишни разходи на дружествата и съответно годишни количества енергия за продажба. Настоящата инстанция счита, че съдът в нарушение на чл. 171, ал. 4, ал. 5 АПК не е дал указание за ангажиране на доказателства, за назначаване на експертиза за проверка на противоположните доводи на страните и по същество не е изложил конкретни мотиви относно установените правнозначими факти. Изводът на първостепенния съд относно основанията по чл. 146, т. 4 АПК са направени при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, същите са необосновани с оглед на доказателствата по делото и в противоречие с чл. 23, т. 4, т. 12 ЗЕ, регламентиращ общите принципи за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, създаване на гаранция за защита на крайните клиенти чл. 31, т. 1, т. 2, т. 4 ЗЕ, регламентиращ цените, да са основани на обективни критерии, да възстановяват икономически обоснованите разходи на енергийните предприятия и да осигурява икономически обоснована норма на възвращаемост на капитала. При изпълнение на правомощията си за ценово регулиране КЕВР се ръководи от принципите по чл. 23, чл. 24 и чл. 31 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. В чл. 23, т. 4 ЗЕ, в които е регламентирано правомощието на комисията да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите. Ето защо правомощията на КЕВР предполагат оценка и анализ на предоставената информация с оглед на нейната точност и икономическа обоснованост, поради и което комисията няма задължение да приеме еднозначно предложенията на енергийните предприятия. Друг принцип, от който се ръководи комисията при изпълнение на регулаторните си правомощия, е осигуряването на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и видовете клиенти (чл. 23, т. 5 от ЗЕ). Изпълнявайки това свое законово задължение и в съответствие с принципа на чл. 8, ал. 2 от АПК, в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи следва да се третират еднакво, като КЕВР следва да прилага към всички дружества - адресати на процесното решение, общ подход при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия и общи принципни положения относно извършените допълнително корекции, но съобразно специфичните особености на дружеството.