Решение № 7172 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3129/2015 г.

Решение № 7172 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3129/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" против решение № 28 от 30.01.2015 г., постановено от Великотърновския административен съд по адм. д. № 155/2014 г. С обжалваното решение, по жалба на "К. - 3" ООД е отменено уведомително писмо изх. № 02-040-2600/2725 от 9.08.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2012, с което на "К. - 3" ООД е отказано финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" и преписката е изпратена на ответника за ново произнасяне. Със същото решение ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 3200 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът в касационното производство - "К. - 3" ООД оспорва жалбата по съображения в писмен отговор, които са поддържани и в съдебно заседание от пълномощника му. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна. По основателността й приема следното: Предмет на обжалване пред административния съд е било уведомително писмо изх. № 02-040-2600/2725 от 9.08.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2012, с което на "К. - 3" ООД е отказано финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания". Съдът се е позовал на определение на ВАС, приемайки жалбата за допустима. По основателността й е приел, че УП е издадено от компетентен орган, в необходимата форма, мотивирано е, но органът е приложил неправилно материалния закон - Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания". Настоящият съдебен състав, в изпълнение на задълженията си по чл. 218, ал. 2 АПК преценява обжалваното решение като недопустимо по следните съображения, които са изложени и от административния съд в отмененото му от ВАС определение № 342 от 25.07.2014 г., постановено по делото. Установено е, че жалбоподателят е подал жалба от 19.09.2013 г. по административен ред до министъра на земеделието и храните срещу уведомителното писмо. Жалбата е постъпила при министъра на 20.09.2013 г. и е оставена без уважение със заповед № РД 20-9 от 23.01.2014 г. на министъра на земеделието и храните. Видно от отбелязването, заповедта е получена от управителя на "К. - 3" ООД на ръка, на 14.02.2014 г. Жалбата до съда срещу УП е от дата 21.02.2014 г. От горепосочените факти следва, че министърът на земеделието и храните се е произнесъл след двуседмичния срок по чл. 97, ал. 1 АПК. Съгласно т. 2 от тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013 г., съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК е недопустимо, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал. 1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт. В мотивите към решението е посочено, че при последващо късно произнасяне с изричен акт на по-горестоящия административен орган, не започва да тече нов срок за съдебно обжалване, както и че изтичането на срока по чл. 149, ал. 3 АПК води като последица до погасяване на правото на оспорване, което е субективно процесуално право. В конкретния случай, жалбоподателят не е подал жалба в срока по чл. 149, ал. 3 АПК, поради което жалбата му, с която е сезирал съда, макар и да е в рамките на 14-дневния срок от заповедта на министъра ( която е извън предвидения в закона срок), е недопустима като просрочена. Както се посочи по-горе до същите изводи е стигнал и административният съд в определението си № 342/25.07.2014 г., което е отменено с определение на ВАС, чиито състав е възприел обратното тълкуване на посочените по-горе разпоредби. Противоречивата съдебна практика по този въпрос е разрешена с посоченото по-горе тълкувателно решение, което е факт към настоящия момент, задължително е за съда, поради което настоящият съдебен състав следва да се съобрази с него. По тези съображения, обжалваното решение следва да се обезсили, а съдебното производство се прекрати като недопустимо. Воден от горното и на осн. чл. 218, ал. 2 АПК вр. с чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд