Решение № 136 от 9.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 467/2009 г.
ВКСI отделение09.11.2009 г.докладчик Мариана Костова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 701/4.07.2006 г., постановено по т. дело № 220/2006 г. на ВКС, ТК и оставеното с него в сила решение от 22.06.2005 г. по гр. дело № 455/2005 г. на Софийския апелативен съд. Делото да се изпрати на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 136 от 9.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 467/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК и е образувано по молба на "А" О. гр. С. от 18.12.2008 г., с която се иска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение от 22.06.2005 г., постановено по т. дело № 445/2005 г. на състав на Софийския апелативен съд, оставено в сила с решение № 701 от 4.07.2006 г. на ВКС, ТК, второ отделение поради установената с влязло в сила решение № 646/16.10.2008 г. по т. дело № 270/2008 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение неистинност на документ - фактура № 40387/2.01.2001 г. за сумата от 48 520.50 лв. Ответникът по молбата ДП "Транспортно строителство и възстановяване" в съдебно заседание заяви, че поддържа подадения по делото писмен отговор - възражение за отмяна на въззивното решение. В дадения на ответника от съда 7-дневен срок, считано от 22.10.2009 г., не е постъпила писмена защита. С определение № 39 от 27.05.2009 г. е допусната до разглеждане молбата на "А" О., поради спазване на срока по чл. 305, т. 2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение след преценка на данните по делото и представените с молбата писмени доказателства, приема за установено следното: С влязлото в сила решение № 701 от 4.07.2006 г., постановено по т. дело № 220/2006 г. на ВКС, Търговска колегия, състав на второ отделение е оставено в сила решението от 22.06.2005 г., по гр. дело № 455/2005 г. на Софийския апелативен съд, с което "А" О. е осъдено да заплати на ДП "Транспортно строителство и възстановяване" сумата от 48 520.50 лв. представляваща възнаграждение по договор за изработка № 4557/12.12.2000 г., по фактура № 4* от 2.01.2001 г. ведно със законната лихва и сумата от 8.376.48 лв. лихва за забава за времето от 5.12.2001 г. до 9.05.2003 г., и разноски 3 111.23 лв. За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че данъчна фактура № 40387/2.01.2001 г. за сумата от 48 520.50 лв., е подписана от представителя на "А" О. тъй като в хода на процеса не е оспорена автентичността й по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК отм. ВКС също е приел, че след като не е оборена формалната доказателствена сила на фактурата и документите въз основа на който е издадена, то ответникът дължи претендираното от ищеца възнаграждение. С влязло в сила решение № 646 от 16.10.2008 г., постановено по т. дело № 270/2008 г. на ВКС, ТК, второ отделение е оставено в сила решение № 470/21.12.2007 г. по гр. дело № 2137/2007 г. на СГС, IV Д отделение, с което е уважен предявен от "А" О. срещу ДП "Транспортно строителство и възстановяване" иск по чл. 97, ал. 3 ГПК отм., като е признато за установено, че фактура № 40387/2.01.2001 г. за сумата от 48 520.50 лв. е неистински документ, защото не е подписана от управителя на дружеството А. Й. А. /стр. 10, т. д. № 149/2009 г. на ВКС, ТК/. При действието на новия ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./, основание за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК представлява установяването неистинността на документ по надлежния съдебен ред, върху който е основано решението. В случая фактура № 40387/2.01.2001 г. е документа на който е основано решението на решаващия съд относно цената на извършената работа, поради което молбата за отмяна ще следва да бъде уважена. Делото ще следва да се върне на въззивния съд /САС/ за ново разглеждане от друг състав от фазата на доказателствата. Правно неиздържано е искането на молителя по т. 2 от молбата ДП "Транспортно строителство и възстановяване" да бъде осъдено да му възстанови събраните по изп. дело № 20067830400226882006 суми, тъй като така възможност законът не предвижда. Ако с направеното искане молителят е имал предвид издаването на обратен изпълнителен лист, то съгласно чл. 309, ал. 2 ГПК, такъв се издава на страната, ако с новото решение се отхвърли изцяло или частично предявения иск, т. е то е различно като резултат от отмененото. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 309, ал. 2 ГПК
- чл. 303, ал. 1, т. 2