Решение № 12117 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8327/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. М. Ф., гражданин на Сирия, против решение 6528 от 14.07.2025 г., постановено по адм. дело 1305/2025 г. по описа на Административен съд- Хасково. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Възразява, че е постановено в пълно несъответствие с материалното и процесуално право на страната и на Европейския съюз, съдебната практика и събраните по делото доказателства. Излага довод, че съдът не е изследвал и обсъдил в дълбочина всички представени по делото доказателства, като не е взел под внимание всички елементи, който обосновават извод за опасност за живота на жалбоподателя в страната му. Посочва се, че съдът не е съобразил трайната съдебна практика в страната и практиката в Съда ЕС изразена в решение от 17.02.2022 г. по дело С-465/07 съгласно което личният елемент на засягане на молителя може да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който ще бъде върнато лицето, насилието е в такава висока степен, че самото пребиваване в този район е заплаха за живото и сигурността му. Твърди, че съдът не е взел в предвид всички изразени в подадената жалба мотиви. Моли съда да отмени изцяло съдебното решение и да постанови друго с което да уважи жалбата по изложените вече мотиви и да върна на Държавна агенция за бежанците всички материали и документи по приписката за ново произнасяне. Редовно призован за датата на съдебно заседание, С. М. Ф. се явява лично. В проведеното открито съдебно заседание не се представлява и въпреки отсъствието на процесуалния му представител заявява изрично желание да се даде ход на делото. Изразява становище, че подържа касационната жалба, няма да сочи доказателства и няма доказателствени искания. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, които оспорва жалбата, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно - правилност на обжалваното с нея съдебно решение. В проведеното открито съдебно заседание прилага справка с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците, справка с вх. МД-02-528 от 30.09.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 84, ал. 3 във вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците е: 1) обявява нищожността на решение 3643 от 02.06.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет в частта му, с която е отказано предоставянето на статут на бежанец на С. М. Ф.; 2) отхвърля жалбата на С. М. Ф., срещу решение 3643 от 02.06.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет в останалата му част, с която му е отказано предоставянето на хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт в частта му, с която на основание чл.75, ал.1, т.2, във вр. с чл.8 от ЗУБ, се отказва предоставянето на статут на бежанец на С. М. Ф. с оглед проверката по чл. 168, ал. 1 от АПК представлява нищожен административен акт. Прието е, че в тази му част актът е постановен повторно, след като изрично с влязло в сила на 11.12.2024 г. съдебно решение е била отхвърлена жалбата на лицето срещу решение 3206 от 22.02.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС в частта на същото, с която на чужденеца е отказано предоставяне статут на бежанец. По отношение на останалата част от оспореното решение, касаещо отказа на С. М. Ф. да бъде предоставен хуманитарен статут на основание чл.75, ал.1, т.4, във вр. с чл.9 от ЗУБ, съдът приема, че жалбата се явява неоснователна, а административният акт е издаден от компетентен по силата на закона орган, съдържа всички задължителни реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е установил от фактическа страна, че производството започва с молба, подадена чрез Дирекция Миграция СДВНЧ София с вх. УРИ 105400-7621 от 25.10.2023 г. (с имена С. М.) и молба, подадена чрез РПЦ [населено място] към ДАБ при МС под вх. 7219 от 01.11.2023 г., заведени в ДАБ под рег. УП-31978 от 01.11.2023 г., с който С. М. Ф., гражданин на Сирия, е поискал закрила от Република България. Установено, е че е гражданин на Сирия, роден на [дата]. в Сирия, [населено място], обл. Дейр Алзор, със същия постоянен адрес, етническа принадлежност [заличен текст], религия [заличен текст], професия общ работник, с начално образование, неженен, без документи за самоличност. Чужденецът заявява, че бил роден в [населено място], обл.Дейр Алрзор, където живял до напускането на страната си. В Сирия работел като общ работник. Разказва, че напуснал Сирия в края на месец септември 2023 г. и нелегално преминал в Турция, където останал двадесет дни. На територията на България влязъл на 17.10.2023 г. незаконно, със стълба през ограда на границата, след като преминал на българска територия бил превозен с автомобил до гр. София и там се предал на полицията. На въпроса за причините, поради които е напуснал държавата си на произход отговаря: Основната причина да напусна родината си е войната, която избухна в Сирия и до този момент не е приключила. В моето населено място в самото начало на войната беше спокойно, но постепенно и при нас започнаха въоръжени сблъсъци. Сраженията се водеха между кюрдските въоръжени отряди и редовната сирийска армия, което правеше обстановката несигурна. В резултат на войната имаше много невинни жертви, поради което се страхувахме за нашата сигурност. В настоящия момент в област Дейр Алзор продължава да е неспокойна обстановката, като няма изгледи за скорошно приключване на войната. Освен това войната доведе страната до икономическа катастрофа и безработицата е разпространена. Като млад човек аз исках бъдеще и това ме мотивира да напусна Сирия. Интервюираният декларира, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава, не е имал проблеми заради принадлежността си към [заличен текст] етническа група, не е имал проблеми заради изповядваната от него религия [заличен текст], не е имал проблеми с официалните власти в страната си, не e членувал в политическа партия или организация, никога не е бил преследван от никоя групировка в Сирия. Декларира също, че към него лично не е имало отправени заплахи, не е било заплашвано семейството му, не му е било оказвано насилие. На 11.04.2025 г. е проведено ново интервю със С. М. Ф., [ЛНЧ], за което е съставен протокол от проведено интервю с рег. УП-31978 от 11.04.2025 г. В интервюто от интервюираното лице са изложени обстоятелства, идентични на протоколираните при предходното проведено с него интервю. В отклонение от заявеното в първото интервю, в интервюто от 11.04.2025 г. чужденецът заявява, че бил роден и живял в [населено място], обл. Дейр Алзор до 2015 г., след което заедно със семейството си се установили в [населено място], обл. Дейр Алзор, откъдето напуснал Сирия. Сочи също, че бил работил като автомонтьор, че е бил свидетел на водещите се сражения, заради които напуснал Сирия през месец септември 2023 г., че не бил отбил военната си служба и властите били изпратили призовка в дома му, че трябва да се яви за военна служба, както и че в Сирия се намирали майка му, баща му и четирите му сестри. Отново потвърждава, че не е бил подложен на преследване от някоя групировка, че към него и към семейството му в Сирия не е имало отправени заплахи, и че не му е било оказвано насилие. Не искал да се връща в Сирия, защото положението в Сирия не било спокойно. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от него интервю в хода на производство пред административния орган, както и другите, събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извод за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на С. М. Ф. решението разглеждащо основанията на същия да бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е нищожно, тъй като в тази му част актът е постановен повторно, след като изрично с влязло в сила на 11.12.2024 г. съдебно решение е била отхвърлена жалбата на лицето срещу решение 3206 от 22.02.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС. В останалата част по молбата за предоставяне на хуманитарен статут, органът е постановил отново акта си, след като административната преписка му е била върната за нова разглеждане съобразно дадени от друг съд и състав указания. След новото повторно произнасяне на административният орган в новото процесно решение Административен съд Хасково е споделил становището му за липса на основания за предоставяне на С. М. Ф. на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция/ чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход- Сирия в случай на въоръжен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. Самият чужденец не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. За да обоснове доводите си във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, административният съд се е позовал на разпоредба на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО /Директивата/, приповтаряща разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета и на решение от 17.02.2009 г. на СЕО по дело С-465/2007 г., както и на представените по делото справки за актуалното положение в Сирия. Въз основа на тях и по точно на справката за Сирия вх. МД-02-200/08.04.2025 г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, съдът е приел, че от така представената информация е видно, че се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в Сирия. Взето е предвид и обстоятелството за влиянието на международни организации на територията на Сирия, които предлагат услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Според възприетото в решението, споделеното в справката насочва на реалистични очаквания за затихване на конфликта в Сирия, и констатация, че много хора се завръщат в родината си и по родните си места. Направен е извод, че в страната на произход на молителя Сирия не е наличен въоръжен конфликт, при който насилието да е на толкова високо ниво, че да съществува разумна вероятност да генерира общ риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, независимо от самоличността му, единствено поради физическото му присъствие на тази територия. От допълнително представена в производството справка вх.МД-02-262/19.05.2025 г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, съдът е постановил, че към 8 май 2025 г. ВКБООН изчислява, че считано от 8 декември 2024 г. около 481 730 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни, с което общият брой на сирийските граждани, които са се завърнали в Сирия от началото на 2024 г. става над 842 570 души. Значителният брой завръщания на бежанци и вътрешно разселени лица от 8 декември 2024 г. насам показва, че много от разселените лица вярват, че е налице цялостно подобрение в ситуацията със сигурността в Сирия. Въз основа съдържанието на така представената справка също не се установява оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент на страната Башар Асад да променя положението в Сирия в негативен аспект. От изложените в справките данни, както и от информацията от общодостъпни медийни източни става ясно, че смяната на властта в Сирия не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Наличните данни за проблемни ситуации със сигурността в отделни райони, не очертават нивото на насилие като безогледно. Същото не може да се приеме за достигащо толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че само поради факта на присъствието си на територията на страната жалбоподателят би се изложил на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи срещу живота или личността си като цивилно лице. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- Хасково. Законосъобразно административният съд е обявил нищожността на решение 3643 от 02.06.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет в частта му, с която е отказано предоставянето на статут на бежанец на С. М. Ф.. Безспорно от извършената проверка на основание, че чл. 168, ал. 1 от АПК се е установило, че по този въпрос административният орган се произнася повторно, след като вече този въпрос относно същото лице, относно същото искане за предоставяне на същият статут за бежанец е разгледан и по него има друго произнасяне в друг административен акт, който е бил оспорван пред съд и с решение жалбата е била отхвърлена. По отношение на статута за бежанец има вече влязло в сила съдебно решение, което има силата на присъдено нещо и е недопустимо повторно преразглеждане и ново решаване на въпросът решен с него и на исканият вече статут на бежанец. Обосновани са и изводите на АС-Хасково за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на С. М. Ф. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ или пък на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователни са развитите в касационната жалба становище по същество доводи за неправилност на съдебното решение поради повърхностно разглеждане на цялата налична информация за ситуацията в Сирия, довело от своя страна и до постановяване на решението в противоречие с материалноправния закон, доколкото актуалното положение в Сирия налагало извод за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, параграф 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правов ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Предвид гореизложеното, когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 ЕКПЧ е относим при преценката на наличието на основания за забрана за връщане. В конкретния случай жалбоподателят не навежда фактически твърдения, от които да се направи извод за наличие на реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца и на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно Решение на съда на ЕС / голям състав / от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Значението на понятието" въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в цитираното по-горе решение на СЕС по дело С- 465/07 и доразвито / доразширено относно субектите, участващи в този конфликт/ в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното цитирано решение на СЕС разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт / бил той международен или вътрешен /безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В конкретния случай не е налице кумулативното наличие на всички, изброени по-горе предпоставки за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справките, представени от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Правилни са изводите на съдът по съществото, че при евентуалното му завръщане в Сирия той би могъл да води нормален начин на живот. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция (като е останал там двадесет дни, както твърди), където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в държава от ЕС, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. Неоснователен е доводът изразен в касационната жалба, че съдът не е изследвал и обсъдил в дълбочина всички представени по делото доказателства, като не е взел под внимание всички елементи, който обосновават извод за опасност за живота на жалбоподателя в страната му. Противно на твърдяното от постановеното решение е видно, че съдебният състав се е произнесъл след обстоен и детайлен анализ на приложените по преписката доказателства. Съдът по съществото се е произнесъл след, като е разгледал бежанската история на молителя, неговото лично положение, съобразил е фактическата обстановка обективирана в двете проведени с него интервюта, както и двете представени справки за общественото, политическото и икономическо положение на страната му на произход Сирия. Като анализа не е бланкетен, формален и повърхностен, а ясен, мотивиран и непротиворечив и кореспондира и се потвърждава с приетите по делото доказателства. Напротив по безспорен начин по делото е доказано в предвид актуалната обществено политическа обстановка в Сирия, че хиляди сирийци се завръщат в родината си, и че завръщането на кандидата за международна закрила в родината му не би довело да неблагоприятни последици за него, както и че той би могъл да води нормален начин на живот там. Тези изводи на съдът се потвърждават от данните в интервюто и от факта, че членовете на неговото семейство, а по точно неговите майка, баща и четирите му сестри живеят в град Дейр Алзор. Необосновани и неправилни са твърденията в жалбата, че съдът не се е съобразил с трайната съдебна практика в страната и на Съда на ЕС. Противно на твърдяното съдът по съществото е мотивирал постановения от него съдебен акт именно с актуална и приложима практика на Съда на ЕС, а по конкретно решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, както и с релевантната за спора нормативна уредба на ЕС визирана в Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., както и в Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. Съдът изрично и подробно се е произнесъл и тълкувал чл. 4, параграф 4 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, чл. 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и Съвета, направил е съпоставка и с посочената пълзяща скала в т. 39 от цитираното решение на СЕС. Постановеното съдебно решение е съобразено и не противоречи и на трайната съдебна практика на Върховния административен съд. Виж Решение 8032 от 21.07.2025 г. на ВАС по адм. д. 3283/2025 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева; Решение 8031 от 21.07.2025 г. на ВАС по адм. д. 2666/2025 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов; Решение 7940 от 16.07.2025 г. на ВАС по адм. д. 5258/2025 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева; Решение 7939 от 16.07.2025 г. на ВАС по адм. д. 5562/2025 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева; Решение 7941 от 16.07.2025 г. на ВАС по адм. д. 5459/2025 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов; Решение 7896 от 15.07.2025 г. на ВАС по адм. д. 5113/2025 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев; Решение 7746 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. 6525/2025 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева; Решение 6449 от 16.06.2025 г. на ВАС по адм. д. 1746/2025 г., IV о., докладчик съдията Цветанка Паунова; Решение 6300 от 11.06.2025 г. на ВАС по адм. д. 4138/2025 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова; Решение 6769 от 23.06.2025 г. на ВАС по адм. д. 4838/2025 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова; Решение 5908 от 4.06.2025 г. на ВАС по адм. д. 3700/2025 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова; Решение 7258 от 30.06.2025 г. на ВАС по адм. д. 2755/2025 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов; Решение 5308 от 21.05.2025 г. на ВАС по адм. д. 2060/2025 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова; Решение 5907 от 4.06.2025 г. на ВАС по адм. д. 3650/2025 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова; Решение 6494 от 17.06.2025 г. на ВАС по адм. д. 4447/2025 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова и др. Относно опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба изразени пред първата съдебна инстанция, следва да се уточни, че те не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства и доказателства. Във второто интервю той единствено твърди, че в домът му е изпратена призовка, но кога е изпратена, от къде е изпратена, за кого е изпратена не става ясно. По делото не е и приложно доказателство подкрепящо тези твърдения. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,