Решение № 6180 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3447/2013 г.

Решение № 6180 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3447/2013 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторите Теменужка Борисова Кичукова и Гергана Иванова Бързева, чрез своя пълномощник обжалват решение № 56/10.01.2013 г. постановено по адм. д. № 2571/2012 г. на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлено оспорването срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-147/22.05.2012 г. на началника на РДНСК - ЮЦР. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът, началникът на РДНСК ЮЦР счита решението за правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Теменужка Борисова Кичукова и Гергана Иванова Бързева срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-147/22.05.2012 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с която е наредено премахването на незаконен строеж "пристройка между съществуваща двуетажна сграда и съществуваща ограда", намиращ се в УПИ VI-551, кв. 186 по плана на Втора градска част, гр. Пловдив, с административен адрес: ул. "Цоко Каблешков" № 1, гр. Пловдив. Съдът е приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил жалбата на Теменужка Борисова Кичукова и Гергана Иванова Бързева. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че процесната сграда е "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Съдът намира строежа за незаконен, тъй като е изграден без изискващите се разрешение за строеж и инвестиционен проект съгласно разпоредбите на чл. 137, ал. 3 ЗУТ и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Съдът е установил, че строителството не е било допустимо по действащите правила и норми към момента на извършването му, нито съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ), поради което не е търпим строеж. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и този строежът е изпълнен без необходимите строителни книжа. Това го квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Тази му характеристика, както правилно първоинстанционният съд е установил, е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд относно липсата на предпоставките на § 127 ЗУТ. Съгласно цитираната норма строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. В случая процесният строеж е изграден в периода 1998 - 2000 г., което е достатъчно основание да се приеме липсата на търпимост на строежа. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 АПК