Решение № 4451 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 339/2014 г.

Решение № 4451 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 339/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на РДНСК-СЗР, гр. Враца, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Георги Линков, против Решение № 109/30.10.2013 г. по адм. дело № 41/2013 г. на Административен съд-Ловеч, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответниците: Гюла Сюлейманова Мунева и Русин Момчилов Мунев, чрез пълномощника им - адв. Спиридонова, оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират за разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд-Ловеч е уважил жалбата /наименована искова молба/ на Гюла Мунева и Русин Мунев, като е обявил нищожността на Заповед № ДК-02-СЗР-297/10.11.2011 г. на началника на РДНСК-СЗР, с която, на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "Двуетажна масивна жилищна сграда" находяща се в ПИ № 021009, землище на с. Глогово, м."Езерото", община-Тетевен, област-Ловеч, по отношение на извършителите Русин Момчилов Мунев и Гюла Сюлейманова Мунева. За да уважи жалбата съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл. 35 от АПК, довели и до съществено нарушение на материалния закон, изразяващо се в неточното посочване местонахождението на строежа, което прави оспорената заповед без предмет. Съдът е приел, че посочените нарушения са особено тежки и обуславят нищожност на заповедта. Решението е неправилно. Неправилно съдът е приложил основанията за унищожаемост, като такива за нищожност на оспорения административен акт. Същественото нарушение на административнопроизводствените правила, допуснати от органа при издаване на заповедта, са основания за нейната унищожаемост /незаконосъобразност/, по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, но не и за нищожността й. За да бъдат основания за обявяване на акта за нищожен тези нарушения трябва да са толкова съществени, че да опорочават административното производство като цяло, т. е това производство следва да е проведено в отсъствие на законово разписаната процедура, при неуведомяване на страните, при липса на съставен констативен акт, при неизясненост на фактите и доказателствата и пр. В случая, съобразно установеното от съда, е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК, с оглед необсъденото от органа възражение за местонахождението на незаконния строеж. Това нарушение на процесуалния закон, ако е съществено, съобразно приетото от съда, е основание за унищожаемост на заповедта, но не е основание за нищожността й. Още по-малко то е основание да се приеме, че е налице съществено нарушение на материалния закон, както и че заповедта е без предмет, както неправилно е прието от съда. Неточното или погрешно посочване в заповедта на имота върху който е извършен незаконния строеж, не води до нищожност на акта, поради липса на предмет. Предметът в случая е незаконния строеж, за който не е спорно, че е извършен от ответниците - съпрузи в имот, извън регулацията на с. Глогово, м."Езерото", община-Тетевен, като същия е описан в заповедта по вид, етажност и размери, които са достатъчни за индивидуализацията му. Погрешното посочване на имота не е и съществено нарушение на материалния закон, защото същият не е елемент от фактическия състав на чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, въз основа на който е издаден акта. Но дори и да беше, то е основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, а не е основание за обявяването й за нищожна. За да бъде нарушението на материалния закон основание за нищожност на оспорения акт, са необходими други установявания, каквито в случая не са налице. Ето защо, като е приел основанията за унищожаемост по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК, като такива за нищожност на оспорения акт, съдът е нарушил съществено закона, което прави обжалваното решение неправилно. Като такова същото следва да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата /исковата молба/ на Гюла Мунева и Русин Мунев, за обявяване нищожността на заповед от 10.11.2011 на началника на РДНСК-СЗР, бъде отхвърлена, като неоснователна. Съобразно този резултат искането на ответниците за разноски пред касационната инстанция е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение