Решение № 9239 от 21.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2488/2013 г.

Решение № 9239 от 21.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2488/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 -178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. § 123, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за горите (отм.) (ДВ бр. 16/22003 г., изм. бр. 29/2006, доп. бр. 34/2006). Образувано е по жалба на "Речица" ООД, представлявано от управителя Манол Тодоров Чернев срещу заповед № РД-49-547 от 10.12.2012 г. на министъра на земеделието и храните (министъра), с която е отказано издаването на заповед за закупуване на застроената и нормативно определена площ по реда на § 123 ПЗРЗИДЗГ (отм.). Навеждат доводи за неправилност на заповедта, като постановена в нарушение на материалния закон и неговата цел. Молят съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Ответникът - Министърът на земеделието и храните, в представени писмени бележки от процесуалния му представител излага становище за неоснователност на жалбата. Заинтересована страна - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството по административната преписка е образувано по заявление рег. Индекс 70-203 от 21.01.2004 г. от "Речица" ООД гр. Смолян до министъра на земеделието и горите за закупуване на застроената и нормативно определена прилежаща площ на построената от тях микро ВЕЦ "Речица" по § 123 от ЗИДЗГ (отм.) Към заявлението са приложени изискуемите се по § 123, ал. 2, т. т. 1 - 10 документи с изключение на тези по т. 9 - решение за оценка на въздействието върху околната среда, издадено по Закона за опазване на околната среда (ЗООС). По преписката е представен договор за продажба от 07.06.2005 г. по силата на който ЕТ "Конгломерат строй" - Манол Тодоров Чернев продава на "Речица" ООД масивна двуетажна производствена сграда МВЕЦ "Речица", намираща се в местността "Речица", землище с. Стойките, УПИ- I- ВЕЦ, кв. 68 по плана на с. Стойките, попадащ в отдел 49 по ЛУП на ДЛ - с. Широка лъка. Въз основа на така представените документи и дадено отрицателно становище от отдел "Правно нормативно обслужване и управление на човешките ресурси" при Национално управление по горите (НУГ) изх. № 27-67 от 24.08.2005 г. за издаване на акта като е прието, че правоимащи лица са четиримата съдружници по представените договори за гражданско дружество, а не заявителят "Речица" ООД. С доклад № 27-67/16.11.2005 г. началникът на НУГ предложил на министъра предвид обстоятелството, че заявителят "Речица" ООД не е правоимащо лице по смисъла на § 123 ПЗР ЗИДЗГ (отм.) да постанови отказ за издаването на заповед за закупуване на застроената и нормативно определена площ по заявлението на дружеството. На 09.12.2009 г. жалбоподателят отправил запитване до началник отдел "Промени в горски фонд" при НУГ с молба да бъде разгледано заявлението им и да им бъде даден конкретен отговор. Към заявлението са приложени удостоверение за актуално състояние на дружеството, нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот, решение по ОВОС № 4/29.11.1994 г., акт № 1952 за държавна собственост, удостоверение от Агенция по кадастъра гр. Смолян, становище на Държавно лесничейство - Широка лъка, доклад за оценка на земи и гори; удостоверение за такава, скица за местоположението на имота и други документи по преписката, с които актуализирали представените със заявлението от 2004 г. С писмо рег. Индекс № ИАГ 33156/05.10.2011 г. изпълнителният директор на дирекция ИПГТ" към ИАГ уведомил дружеството, че е необходимо да представи удостоверение за оценка № 309/17.11.2010 г. На 24.11.2010 г. заявителят подал ново заявление до министъра на земеделието и храните, с което отново поискали произнасяне по заявлението им от 2004 г. и представили искането документи. С писмо № 70-3289/05.05.2011 г. министърът уведомил жалбоподателите, че част от документите са представени в копия и не представляват официални документи. Исканите документи са представени от жалбоподателя със заявление вх. № ИАГ 18837/01.06.2011 г. Със заявление № ИАГ- 17768/09.05.2012 г. дружеството подало заявление до Изпълнителна агенция по горите, с което представило скица на поземлен имот с идентификатор 83274.856.2, оценителски доклад за оценка на горски имот със същия идентификатор, землище с. Широка Лъка, общ. Смолян. Изх. № ИАГ-26665/12.07.2012 г. държавен експерт в ИАГ изпратил до Председателя на комисията, назначена със заповед № 939/07.12.2011 г. на изпълнителния директор на ИАГ становище, в което заявил, че поддържа становището на отдел "Правно нормативно обслужване и управление на човешките ресурси, с изх. № 27-67/24.08.2005 г., тъй като от представените по преписката документи се установява, че заявителят "Речица" ООД не е правоимащо лице по смисъла на § 123, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗГ (отм.) и липсват доказателства за правоприемство между заявителя и тримата еднолични търговци, съдружници в договора за гражданско дружество, както и подписаните анекси към него. Липсвали доказателства относно прекратяване дейността на дружеството, какво се е случило с имуществото му, както и протокол от общо събрание на съдружниците за продажба на общото имущество на други физически и юридически лица. Въз основа на това и на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗГ (обн. в ДВ бр. 19/2011 г.) във вр. с § 123, ал. 3 ПРЗ на ЗИДЗГ (отм.), чл. 25, ал. 4 от закона за администрацията и протокол № 13 от 08.08.2012 г. на комисия, назначена със заповед № 939/07.12.2011 г. на изпълнителния директор на ИАГ ответникът, при условията на делегация на пълномощията му на заместник министър Цветан Димитров със заповед № РД09-1479/10.12.2012 г. издал процесната заповед, с която отказал издаването на заповед за закупуване на застроената и нормативно определена прилежаща площ по реда на § 123, ПЗР на ЗИДЗГ (отм.) по подаденото от "Речица" ООД заявление с вх. № 70-203/21.01.2004 г., като изложил мотиви, че заявителят не е правоимащо лице. Заповедта е съобщена на жалбоподателя с писмо рег. Индекс ИАГ 47594 от 17.12.2012 г., като липсват данни за датата на получаването й от адресата, а жалбата на "Речица" ООД е подадена до Върховния административен съд на 14.01.2013 г. по пощата. С жалбата е представен протокол № 13/08.08.2012 г. на комисията, назначена със заповед№ 939807.12.2011 г. на изпълнителния директор на ИАГ, цитирана въз заповедта но не фигурираща в административната преписка, от който се установява, че комисията е предложила на министъра за издаде заповед за отказ за закупуване на застроената и нормативно определена прилежаща площ по заявлението на жалбоподателя. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното от правна страна: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна, като при липса на представени доказателства за датата на връчването й на жалбоподателя и липсата на направено възражение за просрочие, настоящият състав намира, че същата е подадена в срока по чл. 211 АПК срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - съгласно разпоредбата на § 123, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗГ (отм.) министърът на земеделието храните е оправомощения орган да се произнесе със заповед по заявление за закупуване на застроената и нормативно определена площ на постройка в държавен горски фонд. В случая заповедта е постановена от заместник министър надлежно упълномощен със заповед на министъра. Изводът за компетентност на органа следва и от разпоредбата на § 5, ал. 1 ПЗР на ЗГ (приет с ДВ бр. 19/2011 г.), съгласно който заявленията за по; § 123 ПЗР на ЗИДЗГ (отм.) (обн., ДВ, бр. 16 от 2003 г.; изм., бр. 29 и 34 от 2006 г.), подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред. Същата е в предписаната от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Заповедта е постановена при формално спазване на административнопроизводствените правила за издаването й - жалбоподателите са подали заявлението си в срока по § 123, ал. 2 ПЗР ЗИДЗГ (отм.), представили са всички необходими документи, а доколкото актът е постановен осем години след подаване на заявлението, при действието на новоприетия Закон за горите е изпълнено и изискването на § 5, ал. 1 ПЗР ЗГ при изтекъл срок на валидност на удостоверението за оценка е направена такава по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2 ЗГ. Обжалваната заповед е постановена в нарушение на закона и неговата цел. От събраните в административното и съдебно производство доказателства е установена следната фактическа обстановка: От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че в поземлен имот № 856002 - частна държавна собственост, находящ се в землището на с. Широка лъка, ЕКАТТЕ 83274, местността Павля, с площ 200 кв. м., с начин на трайно ползване - Поляна е построена двуетажна масивна сграда - МВЕЦ "Речица" със застроена площ 55 кв. м., ведно с обслужващите съоръжения, състоящи се от водохващане, отвеждащ напорен тръбопровод ф426 в трасе Ф500 - 504 метра, бетонов резервоар - изравнителен -10 м3 и електропровод 20 кило волта с междинен решетъчен стълб, съставляващ линеен обект с учредено право на преминаване през поземлен имот с идентификатор 69345.22.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Стойките, общ. Смолян. Установено е, че МВЕЦ "Речица" е построена въз основа на одобрени строителни книжа и има разрешение за ползване № 6 от 15.01.1996 г. Не е спорно между страните, че на 08.10.1993 г. между ДЛ "Широка лъка" и строителните фирми: ЕФ "Фотем- СФ" и ЕТ "Конгломератстрой" е сключен договор за строителство. С протокол от 03.10.1994 г., сключен между "Конгломерат строй" и директора на Държавно лесничейство (ДЛ) "Широка лъка", страни по договора от 1993 г. във връзка с изграждането на микро ВЕЦ на р. "Стойченска" държавно лесничейство с. Широка лъка е предоставило свои земи на фирмите "Конгломерат строй", "Фотем СФ" и Йовков" в размер на 900 кв. м. за изграждане на водохващане с отвеждаща тръба до междинен резервоар; напорен водопровод и централа с ограда по Микро ВЕЦ "Речица", които са оценени на 108 000 лв. и се зачитат за дялово участие на ДЛ "Широка лъка" за изграждане на Микро ВЕЦ "Речица". На 13.02.1995 г. Манол Тодоров Чернев, в качеството му на ЕТ "Конгломерат строй", Йовчо Василев Йовков", в качеството му на ЕТ "Йовчо Йовков" и Стефан Фотев Фотев, в качеството му на ЕФ "Фотем" сключват договор за гражданско дружество, с което обединили усилията си за строителство и експлоатация на МВЕЦ "Речица" с мощност 120 кW, на "Голямата река" между с. Стойките и с. Широка лъка. Съгласно чл. 14 от същия дружеството притежава изградената МВЕЦ "Речица" с разни дялови участия на съдружниците на основание сключен договор между тях на 21.06.1991 г. и Анекс от 24.02.1994 г. и договор от 08.10.1993 г. на ДЛ Широка лъка. Всеки от тримата съдружници е признат за пълноправен съсобственик на една трета идеална част от МВЕЦ, без терена върху който е построена. (чл. 15) С клаузата на т. V. 22 съдружниците се съгласили дружеството да се прекрати в три случая: 1. по общото съгласие на съдружниците; 2. при вземане на решение от общото събрание за създаване на нова форма на организация на дейността и 3. при вземане решения от общото събрание за продажба на общото имущество на други физически или юридически лица. С анекс към този договор от 05.01.1996 г. тримата съдружници са предоставили 5% от собствеността си върху МВЕЦ "Речица" на Държавно лесничейство с. Широка лъка. Анализа на тези доказателства води до извод, че трите физически лица - ЕТ са придобили собствеността върху построената от тях, въз основа на одобрени строителни книжа МВЕЦ, като с договора за гражданско дружество са декларирали факта, че съсобствеността им е при равни дялове, но същите не са прехвърлили реално 5% от собствеността от централата на Държавното лесничейство с. Широка лъка, доколкото законът изисква за прехвърляне на собственост върху недвижим имот особена форма - нотариален акт. С решение № 421 от 07.04.2003 г., по фирмено дело № 235/2003 г. Смолянският окръжен съд, по заявление на Манол Тодоров Чернев, Стефан Фотев Фотев и Йовчо Василев Йовков, вписал в търговския регистър за дружества с ограничена отговорност, образуваното от тях "Речица" ООД с предмет на дейност: производство и продажба на ел. енергия, строителство и монтаж на електроцентрали и друга дейност. От тези доказателства безспорно се установява, че трите физически лица, в качеството им на еднолични търговци са построили описаната сграда и съоръжения на МВЕЦ "Речица", която по силата на сключения между тях договор за гражданско дружество е станала тяхна съсобственост при равни дялове. С регистрирането на "Речица" ООД по силата т. V. 22 от Договора за гражданско дружество, сключен между тях на 13.02.1995 г. това гражданско дружество е прекратено, тъй като е създадена нова организация на дейността по експлоатация на вече изградената МВЕЦ "Речица" чрез регистрираното от физическите лица дружество с ограничена отговорност. Следователно действителната воля на съдружниците в "Речица" ООД, които са и физическите лица, съсобственици на МВЕЦ без съмнение е била собствеността да премине в новоучреденото дружество с факта на създаването му, тъй като с това се прекратява сключеният между тях договор за гражданско дружество, в качеството им на еднолични търговци. В тази насока следва да бъде съобразен и факта, че вписването като едноличен търговец в Търговския регистър има декларативно действие - то не създава нов правен субект, а такъв е дееспособното физическо лице. Неговата дееспособност, с вписването му като ЕТ се разширява с търговската дееспособност и физическото лице действа едновременно в две качества - на гражданин и търговец. Следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 20 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността. В случая от анализа на представените доказателства във връзка със собствеността на процесната МВЕЦ и тяхната хронология следва извод, че "Речица" ООД е създадена от собствениците си именно за да осъществява експлоатацията на МВЕЦ, като действителната воля физическите лица е собствеността върху нея да премине именно в регистрираното от тях търговско дружество. Фактът, че собствеността е преминала по волята на лицата, които в качеството си на еднолични търговци са построили съсобствена МВЕЦ и по силата на сключения договор за гражданско дружество съвместно са я експлоатирали в ново учреденото от същите лица дружество с ограничена отговорност се потвърждава и от извършената от нотариус № 366 по регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие района на Районен съд - Смолян обстоятелствена проверка по реда на чл. 587, ал. 2 от Гражданско процесуалния кодекс, за което е съставен нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот № 34, том II, рег. № 3308, нот. дело № 223/2009 г. С оглед на така установеното прекратяване на гражданското дружество, поради регистрацията на нова форма на организация на дейността, свързана с експлоатацията на построената от тримата съдружници в "Речица" ООД МВЕЦ фактът, че с договор за продажба от 07.06.2005 г. по силата на който ЕТ "Конгломерат строй" - Манол Тодоров Чернев продава на "Речица" ООД масивна двуетажна производствена сграда МВЕЦ "Речица", който е приет за нищожен от административния орган, като сключен в нарушение на предписаната от закона форма е без значение. Ето защо настоящият състав намира, че изводът в оспорената заповед, че заявителят не е лицето, построило сградата и съоръженията на МВЕЦ "Речица" и няма доказателства за правоприемство между тях за незаконосъобразен. В случая при постановяване на заповедта е подходено формалистично, събраните доказателства не са анализирани в пълнота и взаимовръзка, а изведеният извод, че в случая не е налице правоприемство не се подкрепя от събраните по преписката доказателства. Напротив от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че трите физически лица построили централата, като нейни съсобственици са предоставили собствеността си върху учреденото от тях търговско дружество, което е вписано преди изтичане на преклузивния срок по § 123, ал. 2 ПЗР ЗИДЗГ (отм.) Решението е постановено и в нарушение на целта на закона. В случая целта на разпоредбата на § 123 от ПРЗ ЗИДЗГ ДВ бр. 16/2003 г. е именно лицата, които са построили сгради, мрежи и съоръжения в държавен горски фонд, в случаите когато строежите са били допустими по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите, действали по времето на извършването им или съгласно Закона за устройство на територията да придобия по облекчен ред застроената и нормативно определена прилежаща площ. В конкретния случай страните не спорят, а и от доказателствата по делото безспорно се установява, че строежът на МВЕЦ "Речица" е осъществен в съответствие с нормативните изисквания от физическите лица, собственици на "Речица" ООД, при което отказът същите да придобият по облекчен реда собствеността върху тази земя в специално учреденото за експлоатацията на централата търговско дружество е в нарушение на тази цел. Страните не спорят, а и от събраните доказателства по делото се установява, че по преписката са представени всички изискуеми се документи по § 123, ал. 2, т. т. 1- 10 ПРЗ ЗИДЗГ (отм.), както и тези по на § 5, ал. 1 ПЗР ЗГ. Ето защо настоящият състав намира, че оспорената пред него заповед № РД49-547 от 10.12.2012 г. на Министъра на земеделието и храните е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, преписката върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване на дадените указания. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховния административен съд, Пето отделение