Решение № 379 от 3.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1860/2011 г.

Решение № 379 от 3.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1860/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийската апелативна прокуратура против решение № 157 от 18.04.2011 г. по внохд. № 320/2011 г. на Софийския апелативен съд. Соченото в протеста касационно основание е по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. В съдебно заседание протеста се поддържа от представител на ВКПр, който изцяло споделя изложените в него съображения и искането за отмяна на въззивното решение с връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. Подсъдимият В. А. А. и служебният му защитник намират протеста за неоснователен и искат оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 46 от 22.02.2011 г. по нохд. № 113/2009 г. на Софийския градски съд В. А. А. е признат за виновен в извършването на 29.01.2005 г. в София при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК на грабеж с физическо насилие, при който на В. Ц. Ц. са били причинени наранявания, представляващи в съвкупността си лека телесна повреда, и от нея и от дома й са били откраднати пари и движими вещи общо за 252,50 лева, за което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 НК е осъден на 9 години лишаване от свобода, които да изтърпи в затвор при строг режим. В полза на В. Цв. Ц. са присъдени 252 лева за обезщетяване на причинената й имуществена вреда и 5000 лева за причинените й вреди с неимуществен характер. С протестираното решение горната присъда е изменена като В. Ас. А. е оправдан по обвинението да е извършил грабежа при условията на опасен рецидив и по б. "б" на чл. 29, ал. 1 НК, и наказанието му е намалено на 7 години и 6 месеца лишаване от свобода. Протестът е неоснователен. За да счита за неправилни изводите на въззивния съд, отразили се върху намаляване срока на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, подалият протеста прокурор смята за надценено значението на неоправдано продължилото досъдебно разследване, подценени последиците за пострадалата от упражненото върху нея насилие, неправилно неприемане за отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелството, че не е признал вината си и не е показал критично отношение към извършеното от него престъпление, несъобразяване с факта, че престъпното поведение на подсъдимия бележи "устойчивост и упоритост", несъмнено следващи от предходните 27 осъждания. Част от тези упреци, отправени към въззивния съд, са неоснователни, защото са неверни. В мотивите към решението си въззивният съд е коментирал както наличната у подсъдимия "устойчива тенденция за незаконосъобразно поведение, изискваща изолирането му от обществото за по-продължителен период от време" (на л. 5), така и последиците от деянието за пострадалата, довели "до задълбочаване на психическото й страдание" (на л. 6) като обстоятелства, обосноваващи по-строгото санкциониране на А. Незаконосъобразно е разбирането на прокурора, че липсата на признание и критичност към извършеното отегчават отговорността на дееца. Критикувайки тази позиция на първоинстанционния съд, въззивният съд правилно е отбелязал, че ако "самопризнанието и проявеното критично отношение ... винаги са смекчаващи ... обстоятелства, заемането на противоположна позиция не може да има" неблагоприятни последици за дееца, подкрепяйки становището си и с последователната по този въпрос практика на ВКС (ВС). Не е основателно и твърдението за надценяване значението на продължителността на досъдебното разследване. В течение на повече от 2 години, от 29.07.2005 г., когато е станало известно местонахождението на подсъдимия в Бургаския затвор, до 12.11.2007 г., не само не са били извършвани никакви следствени действия, но и делото, по неизвестно какви съображения, е било спирано, за да се стигне до внасянето на обвинителен акт едва на 16.01.2009 г., близо 4 години след грабежа и след като неговият извършител е станал известен още на 7.04.2005 г., разпознат по снимки от пострадалата Ц. С оглед на горното и на чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение,