Решение № 10394 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9349/2017 г.

Решение № 10394 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9349/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична община, район "Подуяне" чрез процесуален представител, срещу решение № 4081/19.06.2017 г., постановено от Административния съд С.-град по адм. д. № 10289/16 г. С обжалваното решение, по жалба на И. М. Д. е отменена заповед № РПД 16-РД48-9/30.08.2016 г. на кмета на район "Подуяне" на Столична община. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Поддържаните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Иска се след отмяна на решението, връщане на делото на първоинстанционния съд за новото му разглеждане. Ответникът - И. М. Д. оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище и иска потвърждаване на обжалваното решение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, при постановяване на обжалваното решение, съдът не е допуснал поддържаните от касатора съществени съдопроизводствени нарушения. Като правилен се преценява извода на съда за допуснати от органа при издаването на оспорената заповед, съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна в съдебния спор, за която решението е неблагоприятно. Касационната жалба е подадена и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността й приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповедта за изземване на осн. чл. 65, ал. 2 от Закона за общинската собственост от И. М. Д., на общинското жилище, находящо се в гр. С., ж. к. "Суха река", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. .... В мотивите на оспорената заповед е посочено, че с предходна заповед № РПД16-РД48-3/17.06.2016 г., издадена на осн. чл. 46 ЗОбС е прекратен договора за наем по чл. 22, ал. 1 от НРУУРОЖТСО, рег. № РД-09-130/25.04.2013 г. на район"Подуяне", сключен въз основа на настанителна заповед № РД-09-130/25.04.2013 г. на кмета на район "Подуяне". За да отмени оспорената пред него заповед, съдът е приел, че при издаването й, органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в несъобщаване на жалбоподателя на заповедта, с която е прекратен договорът му за наем. Съдът е приел, че съобщаването на тази предходна заповед е релевантен факт относно законосъобразността на заповедта за изваждане, тъй като именно съобщаването на предходната заповед на адресата й, поставя началото на срока, в който той може да иска спиране на предварителното й изпълнение. Съдът е приел, че не са били налице предпоставките на чл. 61, ал. 3 АПК за съобщаването на заповедта за прекратяване на наемния договор, тъй като е установил, че органът е имал информация за мобилния телефон на адресата, на който нямало данни да е търсен за съобщаването на тази заповед. Обжалваното решение е правилно. Обоснован и верен е изводът на административния съд, че заповедта за прекратяване на наемния договор с жалбоподателя, не му е съобщена надлежно от органите на общинската администрация. С оглед систематичното място на разпоредбата на ал. 3 на чл. 61 АПК, на която административният орган се е позовал, за да твърди, че тази заповед е връчена, за да се стигне до приложението на тази разпоредба, органът следва да изчерпи възможностите за връчване на административния акт по реда, предвиден в предходната ал. 2 на посочения член. Видно от разпоредбата на ал. 2 от чл. 61 АПК е, че е допустимо и устно уведомяване за съдържанието на акт, което е могло да се извърши и по телефона, както правилно е посочил съдът. Административният съд е посочил и това е така, че в административната преписка се намира информация за мобилния телефон на наемателя, поради което органът реално е разполагал с възможността да му съобщи устно съдържанието на заповедта за прекратяване на наемния договор, след като писмото, с което тази заповед му е изпратена, е върнато като непотърсено. Разпоредбите на чл. 61 АПК в посочената редакция и систематика разкрива целта на законодателя, а именно засегнатите от административния акт лица да бъдат информирани за тях своевременно и непосредствено, за да могат те респективно своевременно да предприемат действия за защита на своите права и интереси, когато те са засягат от административния акт. Разпоредбата на чл. 61, ал. 3 АПК е изключение и като такова следва да се прилага само тогава, когато е установено, че не съществува никаква възможност за непосредствено уведомяване на засегнатото лице. Обоснован и верен е изводът на административния съд, че след като заповедта за прекратяване на наемния договор не е съобщена на лицето, то административният орган незаконосъобразно е издал заповедта за изваждането му от общинското жилище, тъй като макар и за тази заповед да е предвидено по силата на закона (чл. 46, ал. 4 ЗОбС) предварителното й изпълнение, то не може законосъобразно да се пристъпи към него преди връчването й на адресата, и преди органът да се е убедил, че не е настъпило условието, при което предварителното изпълнение не може да се изпълни. По тези съображения, решението на АССГ, като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд