Решение № 5014 от 14.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10780/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. П. А., чрез процесуален представител, срещу Решение 13999 от 06.08.2024 г., постановено по адм. дело 3/2024 г. на Административен съд - София - град /АССГ/. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Комисията за защита от дискриминация /КЗД, Комисията/, чрез процесуален представител, в писмено становище, оспорва жалбата, като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. Ответникът по касационната жалба Център за междуетнически диалог и толерантност Амалипе, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССГ е Решение 394 от 29.11.2023г. на Комисията за защита от дискриминация в частта му по т. I, т. II и т. III, с които Комисията е приела следните решения, както следва: I.) установила е, че Р. П. А., в качеството си на лице, контролиращо фактически медийната услуга на уебсайт novini247.com, е осъществил непряка дискриминация на основа по признак етническа принадлежност по смисъла на чл. 4, ал. 1 и § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДискр., публикувайки на 18.11.2022г. статията Цигани откраднаха желязо от строителен обект край стадиона Монтана , с което е осъществил акт на подбуждане към дискриминация; II.) на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр на Р. А. е наложена глоба в размер на 500,00 лв. за установените нарушения на ЗЗДискр; III.) дадено е предписание занапред да не се допускат публикации, които формират негативни обществени нагласи, предразсъдъци и стигматизиране към представители на отделни етнически общности, живеещи на територията на Република България. За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлил жалбата на Р. П. А. против Решение 394 от 29.11.2023г. на тричленен заседателен състав на КЗД в оспорените му части, първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания по чл. 146 АПК за неговата отмяна, като същото е издадено при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд, въз основа на цитираната нормативна уредба, правилно и обосновано е приел, че в случая е налице дискриминационно поведение по признак етническа принадлежност изразяващо се публикуването на статия със заглавие Цигани откраднаха желязо от строителен обект край стадиона Монтана, както и в използването на думи и определения като индивиди от ромски генезис и нагли бандити, съдържащи се в нея. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Според чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр., непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр. определя подбуждането към дискриминация като акт на такава, легалната дефиниция на който е въведена с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДискр., а именно - пряко и умишлено насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация. Действително, както е посочил касаторът, според чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/, всеки има право на изразяване на мнение, както и разпространяване на информация и идеи. Упражняването на това право обаче, както и на останалите права и свободи, изложени в ЕКПЧ, следва да се осъществява без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв защитен признак /чл. 14 ЕКПЧ/. В националното законодателство, защитата от дискриминация е заложена във върховния закон, а именно Конституцията на Република България /КРБ/ и по-специално в чл. 6, ал. 2 от нея, който въвежда също списък на защитени признаци. Според посочената норма не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Следва да се отбележи, че в теорията под защитен признак" се разбира описана в закона лична или обществена характеристика, вродено или придобито качество, чието действително или предполагаемо наличие у някого не е оправдано да бъде съобразявано като основание той да бъде третиран различно в качеството му на субект на права и задължения в сравнение с лице, което я няма. Признакът приобщава дискриминираното лице към определена социална група заради характеристики, които традиционно или актуално се свързват с политики на преследване, междугрупови вражди, социални сблъсъци и пр. В решение 14 по к.д. 14/92 г. на КС на РБ е отбелязано, че чл. 6, ал. 2 от Конституцията изрично посочва определени социални признаци, които не могат да бъдат основание за неравно третирани: Посочените социални признаци могат да бъдат класифицирани най-общо в две основни групи. Първите пет - раса, народност, етническа принадлежност, пол и произход, произтичат от чл. 1 на Декларацията за правата на човека, обявил, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Този текст е дословно възпроизведен в чл. 6, ал. 1. Недопускането на никакви ограничения на правата или привилегии, основани на тези признаци, е гаранция за общочовешките права, които Конституцията признава и защитава. В конкретния случай и съобразно цитираните нормативни актове, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за наличие на дискриминационно поведение, обективирано в публикуваната статия. Последната е ориентирана към извършителите на престъпното деяние, но поставя акцент с негативен характер върху етноса, към който те принадлежат, като заглавието ѝ Цигани откраднаха желязо от строителен обект край стадиона Монтана, както и използваните думи и определения в нея като индивиди от ромски генезис и нагли бандити несъмнено показват липса на безпристрастие при публикуването ѝ и същите могат да обидят лице или група от лица, представители на ромския етнос. Акцентирането върху извършителите и техния етнос с използването на конкретни епитети, измества предмета на публикуваната новина, а именно самото извършено престъпно деяние. По този начин действително се създава, както вероятност за задълбочаване на негативно формираните стереотипи по отношение на ромския етнос, така и обидна среда за неговите представители, поради което е правилно прието, че е налице и хипотезата на подбуждане към дискриминация, посочена по-горе. Последната създава неблагоприятни условия и нагласи по отношение на групи, представители, на които са носители на защитен от закона признак. Доводите за липса на основания за ангажиране отговорността на администратора на сайта са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил възраженията в тази насока и правилно е приел, че носи отговорност за подбора на съдържание и недопускане на публикации с дискриминационно съдържание. Неоснователни са възраженията на касатора по отношение на размера на наложената санкция 500 лв. Последният е близък до законово регламентирания минимум в разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр., а именно 250 лв. В случая са налице две осъществени нарушения, като определеният размер съответства на тяхната тежест и целта на закона. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и обосновано, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответната страна Комисията за защита от дискриминация, за присъждане на разноски, платими от касационния жалбоподател в размер на 100.00 /сто/ лева, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Върховния административен съд, състав на пето отделение,