Решение № 6829 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7823/2017 г.

Решение № 6829 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7823/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Пловдив, чрез адв. Д. в качеството му на пълномощник срещу Решение № 686 от 25.04.2017 г., постановено по адм. дело № 524/2017 г. на Административен съд - гр. Пловдив (АС Пловдив), с което е ОТМЕНЕН чл. 31, т. 1 от Наредбата за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив, приета с Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19.01.2012 г. на ОбС- Пловдив, изменена с Решение № 157, взето с Протокол № 6 от 14.04.2016 г. на ОбС- Пловдив (Наредбата). Счита решението на административния съд за неправилно и необосновано и моли да се отмени изцяло. Намира, че отменената разпоредба на чл. 31, ал. 1 от Наредбата съдържа предписание за прилагане на принудителна административна мярка, която е в съответствие с разпоредбите на Закона за движението по пътищата и по специално на чл. 171, т. 5, буква "а". Моли за отмяна на обжалваното решение и да се отхвърли жалбата на на [ЮЛ] като неоснователна. С молба, депозирана в съдебно заседание на 23.04.2018 г. допълнително се заявява, че решението на Административен съд– Пловдив се явява и недопустимо, тъй като чл. 31, т. 1 от наредбата е изменен на 26.10.2017 г., с решение на Общински съвет– Пловдив и към настоящия момент първоначалната жалбата се явява безпредметна. Касационният жалбоподател Общински съвет Пловдив в съдебно заседание, чрез адв. Д. моли за уважаване на касационната жалба, като се отмени първоинстанционното решение на Административен съд – Пловдив. При условията на алтернативност намира оспореното решение за недопустимо, предвид извършената промяна от административния орган на подзаконов нормативен акт, и моли за неговото обезсилване, тъй като вече липсва предмет, който да бъде оспорван. Ответникът – [ЮЛ], в писмен отговор на касационната жалба, депозиран чрез адв. И. Й. в качеството му на процесуален представител намира решението за изцяло правилно и обосновано. Излага съображения в подкрепа на тезата, че хипотезите в чл. 31, т. 1 от Наредбата не са част от хипотезите-предвидени от законодателя в чл. 171, т. 5, буква "а" ЗДвП. Моли да се остави в сила решението, а подадената срещу него жалба да се отхвърли като неоснователна. Претендира и направените разноски по делото пред настоящата инстанция. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, от страна в съдебното производство, за която същият е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Настоящият съдебен състав съобрази, че след постановяване на оспореното съдебно решение на АС Пловдив разпоредбата на чл. 31, т. 1 от Наредбата за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив, приета с Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19.01.2012 г. на ОбС- Пловдив, изменена с Решение № 157, взето с Протокол № 6 от 14.04.2016 г. на ОбС- Пловдив е ОТМЕНЕНА изцяло с § 4 от Наредба за изменение и допълнение на същата наредба, приета с Решение № 369, взето с Протокол № 19 от 26.10.2017 г. на ОбС- Пловдив. Към датата на приключване на устните състезания пред касационния петчленен състав на ВАС, оспорените разпоредби вече не са част от действащото право поради отмяната им. След като обжалваните разпоредби от нормативния административен акт са отменени с друг последващ нормативен административен акт, уреждащ същите обществени отношения, липсва предмет на оспорване. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК относно оспорване на подзаконови нормативни актове без ограничения във времето е относима само към действащи, но не и към отменени нормативни административни актове, които не са част от действащото право към момента на произнасяне на съда. Без правно значение е дали новоприетата наредба съдържа текстове, подобни или идентични на оспорваните разпоредби, тъй като същите може да се оспорват на самостоятелно правно основание, след надлежно спазване разпоредбите на чл. 185 и следващите от АПК. Когато предмет на оспорването е подзаконов нормативен акт, търсената от оспорващия правна защита се състои в премахването му от действащото право като акт, който регулира съответния кръг обществени отношения. След като нормативният административен акт е отменен с изрична разпоредба на друг нормативен акт, то същият е престанал да бъде част от позитивното право и затова за оспорващия не е налице непосредствен правен интерес от отмяната на този акт, съответно - от продължаване на съдебното производство по оспорването му, тъй като целеният с оспорването правен ефект вече е постигнат с разпоредбата на § 4 от Наредба за изменение и допълнение на същата наредба, приета с Решение № 369, взето с Протокол № 19 от 26.10.2017 г. на ОбС- Пловдив. В резултат на настъпилата нормативна промяна първоначалната жалба на [ЮЛ] е останала без предмет. При условията на настъпило десезиране на съда с правния спор поради липса на предмет следва да се обезсили решението на АС Пловдив, а съдебното производство да бъде прекратено на основание чл. 221, ал. 4 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първа колегия,