Решение № 12559 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2562/2016 г.

Решение № 12559 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2562/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба срещу решение № 2 от 1.02.2016 г. по адм. дело № 457/2015 г. по описа на Административен съд Р.. Жалбата е подадена от П. С. - кмет на община Р., чрез Н. Н. - Н. О. "Контрол и събиране на МДТ". Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се прекратяване на производството като недопустимо или при условията на евентуалност отмяната на обжалваното решение. Релевира, че не са налице основания за прихващане или възстановяване, тъй като за процесния период по партидата няма постъпвали суми, поради което и след закриването й не се отчитат надвнесени такива. Претендира разноски. Ответникът - Н. И. П., взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата, като заявява, че първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на ВАС приема, че обжалваното съдебно решение е недопустимо и следва да се обезсили, като делото се върне на друг състав на същия за ново разглеждане при спазване на указанията, дадени в настоящото решение както следва: От данните по делото се установява, че пред Административен съд Р. е образувано адм. д. № 281/2015 г. с жалбоподател - Н. И. П.. С определение № 28/7.07.2015 г. по номера на делото, съдът е приел, че същото е по жалба на Н. П. срещу отказ на Дирекция МДТ при община Р. да приспадне начислените му данъци и такси за имот с партиден № 5410105487003. Тъй като не е реализиран задължителния административен контрол по ДОПК, съдът е изпратил жалбата по подведомственост на кмета на община Р. за произнасяне. Адм. д. № 457/2015 г. пред АС Р. е образувано след изтичане на срока за произнасяне на кмета на община Р. и при условията на мълчаливо потвърждаване на отказа за прихващане и възстановяване по молба вх. № 94Н-923-1/29.04.2015 г. на Н. П.. Видно от протоколите от съдебно заседание по делото - л. 16 гръб, както и от текста на съдебното решение - л. 27 по делото, съдът е приел, че предмет на обжалване е мълчалив отказ на кмета на община Р. да се произнесе по по молба вх. № 94Н-923-1/29.04.2015 г. на Н. П.. Задължение на съда в хода на производството е да изясни предмета на спора. Така, както е заявен от съда предмета на спора е недопустим. Молба вх. № 94Н-923-1/29.04.2015 г. от Н. П. касае искане за прихващане и възстановяване на суми по партида № 5410105487003. Става дума за производство по чл. 128 и следващите от ДОПК. Отказът да се произнесе по искането е на органа по приходите при община Р., като решаващ орган е кметът на общината. При мълчаливо потвърждаване на отказа от кмета на общината, предмет на контрол е отказът на органа по приходите да издаде Акт за прихващане или възстановяване, а не мълчаливия отказ на кмета, както неправилно е приел съда. Жалбата срещу мълчаливия отказ на кмета е недопустима поради липса на акт, предмет на съдебен контрол за законосъобразност. За пълнота съдът излага и факта, че с молба от 27.11.2015 г. жалбоподателят твърди, че обжалва отказа на Директора на Дирекция МДТ при община Р. да се произнесе по искане за прихващане и възстановяване на суми /ДНИ и ТБО/ за имот по партида № 5410105487003. По това искане съдът е конституирал като ответник директора на Дирекция. Липсват диспозитиви на съдебен акт обаче както по отношение на отказа на кмета, така и по отношение на директора на Дирекция, чиито актове са докладвани като оспорвани по делото. Като не е изяснил предмет на спора, съдът е допуснал грешка и при конституирането на страните по същия. С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд Р. е отменил като незаконосъобразен Мълчаливия отказ на орган по приходите от Дирекция "МДТ" при О. Р. да се произнесе по молба вх. № 94Н-923-1/29.04.2015 г. на Н. П. за извършване на прихващане на задълженията му, отнасящи се за имот с партиден номер 5410105487003., и е върнал преписката на органа по приходите за съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона, като преди това е приел, че предмет на контрол е мълчаливия отказ на кмета на общината. Съдът приема, че за да бъде допустимо обжалваното съдебно решение, трябва да бъде постановено при наличие на изискванията, при които делото може да бъде решено по същество, т. е. при наличие на процесуалните предпоставки и при липса на процесуалните пречки за разглеждане на делото. Една от процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство е допустим предмет на съдебен контрол, а друга е участието в него на надлежните страни. Само тогава, когато съдебното производство е проведено срещу допустим предмет на съдебен контрол, както и с участието на надлежните страни, може да бъде постигната търсената чрез съда защита на нарушените права, свободи или закони интереси. Ако в съдебното производство са участвали ненадлежни страни правният спор ще остане нерешен, тъй като силата на присъдено нещо няма да обвързва правните субекти, между които спорът съществува - чл. 177, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДОПК. Надлежността на страните в съдебното административно производство, т. е. процесуалната им легитимация, се определя на основата на твърденията на оспорващия в жалбата, че именно той е носител на правото на оспорване на посочения административен акт. Тъй като с жалбата се търси защита срещу индивидуален административен акт, т. е. срещу властническо волеизявление на държавен орган, законодателят изрично е посочил в чл. 159, ал. 2 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, кой е ответник и следователно кой е надлежна страна в съдебното производство по оспорване на акт за прихващане и възстановяване на недължимо платени и събрани суми за данъци. Това е решаващият орган. Решаващ орган в това производство е кметът на О. Р.. В случая, в образуваното по жалба на Н. П. от гр. Р. административно дело съдът е конституирал като страни Н. П. като жалбоподател, кмета на община Р. и директора на дирекция "Местни данъци и такси" като ответници. В съдебно заседание на 26.11.2015 г. обаче в съдебния протокол е вписан като страна единствено Директорът на Дирекция МДТ при община Р., по молба на П., с която се уточнява предмета на спора като насочен срещу мълчалив отказ на този орган. За да приеме Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при общината за надлежна ответна страна, съдът се е позовал единствено на представена по делото молба от жалбоподателя, с която е поискано и директора на дирекция "МДТ" да бъде конституиран като ответник, без да обоснове защо същият е надлежна страна по спора. Административен съд-Р., като е конституирал като страна в съдебното производство директора на дирекция "Местни данъци и такси"-Р. е провел производство с участието на ненадлежна страна. На следващо място, дори и производството да е проведено и при участието на кмета на община Р., /който е конституиран, но не е вписан в протокола от съдебно заседание от 26.11.2015 г. - последно по делото/ и който е надлежна страна по делото, решението е недопустимо и поради произнасянето на съда с решение без да е надлежно установен предмета на спора. След като в протоколно определение съдът е докладвал като предмет на спора мълчалив отказ на кмета на община Р., след молбата от 27.11.2015 г. е конституирал директора на Дирекция МДТ, в мотивите си първоинстанционния съд е приел, че в съдебното производство предмет на оспорване е ревизионният акт в частта, която не е отменен с решението на решаващия орган. С диспозитива е отменен отказ на органа по приходите. Изписаното по-горе обуславя извод за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, които обосновават извод за недопустимост на съдебния акт. При тази законова регламентация на производството по прихващане и възстановяване, съответно по обжалване на акта (респективно мълчаливия отказ) за прихващане, актът, който подлежи на съдебен контрол е мълчаливият отказ на органа по приходите, мълчаливо потвърден от кмета на общината, а страни в производството са жалбоподателя и решаващият орган по чл. 155, ал. 2 ДОПК вр. чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, а именно кметът на общината. Касационният състав следва да обезсили постановеното съдебно решение и да върне делото на съда за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да докладва спора с допустим предмет, да конституира надлежните страни Н. П. и кмета на О. Р., както и да изясни изцяло предмета на спора. Правилни са изводите на представителя на ВАП в насока, че съдът е инстанция по същество. Задължение на съда е да разпредели тежестта на доказване в процеса, като укаже на жалбоподателя /при отказ от страна на органа/ тежестта да докаже предпоставките за прихващане или възстановяване. При новото разглеждане на спора съдът следва да вземе предвид и факта, че пред Административен съд Р. е образувано и друго административно дело по жалба на Н. П. /адм. д. № 341/2015 г. при първото разглеждане на делото/. След като по това дело съдът е прекратил същото в частта относно жалбата срещу АУЗД № СУД - 048/25.01.2013 г., предмет на оспорване и по това дело е искане на Н. П. за прихващане и възстановяване на суми по същата партида. Следва да се извърши преценка относно възможността за общо разглеждане на делата, предвид факта, че към този момент са висящи две производства с еднакъв предмет. При новото разглеждане на делото и в зависимост от изхода на спора, съдът ще се произнесе по искането за разноски и за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,