Решение № 5789 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5482/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, срещу Решение 1524 от 08.03.2023 г., постановено по адм. дело 6908/2022 г., по описа на Административен съд София-град. Подадена е и частна жалба от директора на ТП на НОИ София-град, чрез юрисконсулт Е. Вълева, срещу Определение 3762 от 02.05.2023 г., постановено по адм. дело 6908/2022 г., по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са наведени възражения за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, които са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба. Претендира се присъждане на съдебно деловодни разноски за двете инстанции като отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Водоснабдяване и канализация - София (ВиК - София) ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица], представлявано от С. Пелтеков, чрез адв. А. Добрева-Дашева, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което се иска оставянето му в сила. В срока по чл. 232 АПК, в писмен отговор, се оспорва и основателността на частната жалба. Претендира се присъждане на съдебно деловодни разноски за двете инстанции. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1040-21-492 от 30.06.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ - София-град, с което е отхвърлена жалбата на ВиК - София ЕАД и е потвърдено Разпореждане PЖ-5-21-01130450 от 16.05.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) за събиране на сумите по Ревизионен акт за начет (РАН) PA-5-21-01118003 от 21.04.2022 г. в размер общо на 14 074,50 лева, от които 11 896,70 лева - главница и 2177,80 лева - лихва. Въз основа на приобщената административна преписка и събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че със Заповед ЗР-5-21-01109697 от 04.04.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ - София-град е възложена частична ревизия по разходите на ДОО на ВиК - София ЕАД от контролен орган - Н. Желязкова - главен инспектор по осигуряването. Ревизията е възложена на основание чл. 107, ал. 1 КСО, чл. 11, ал. 1 от Инструкция 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на контролно - ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт (Инструкция 1/2015 г.) и във връзка с писмо с вх. 1043-21-330 от 28.03.2022 г. от ТП на НОИ Кърджали с искане за предприемане на действия по компетентност с приложени към него справка за неправилно изплатена пенсия на Р. Алиосман поради неправилно издадено и впоследствие анулирано от осигурителя ВиК - София ЕАД удостоверение обр. образец УП-3, заверено копие на Разпореждане 2175-08-517#5 от 18.03.2022 г., заверено копие на Удостоверение обр. УП-3 212 от 16.08.2018 г. и копие на писмо с изх. ЛС-032 от 28.02.2022 г. В хода на ревизията е установено, че с Разпореждане 1 от 28.08.2018 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Кърджали е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Р. Алиосман, считано от 08.02.2018 г., като при преценката на правото и определяне размера на пенсията е съобразено представено удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-3 212 от 16.08.2018 г., издадено от ВиК - София ЕАД за периода от 12.03.1969 г. до 25.10.1969 г. на длъжност бетонджия , с отразен осигурителен стаж в размер 07 месеца и 13 дни от втора категория труд. С писмо с изх. 2175-08-517#2 от 28.10.2021 г. е изискано от осигурителя ВиК - София ЕАД да потвърди достоверността на вписания осигурителен стаж в удостоверение обр. УП-3 212 от 16.08.2018 г. В отговор дружеството е уведомило контролния орган, че след навършена проверка на ведомостите за заплати не са открити данни за начислени и изплатени възнаграждения на Р. Алиосман за посочения период, поради което Удостоверение обр. УП-3 212 от 16.08.2018 г. е анулирано. Междувременно, в друго производство, касаещо пенсионното право на Р. Алиосман, след приспадане на стажа на лицето във ВиК - София ЕАД, е формирана нова обща продължителност на зачетения осигурителен стаж, който към момента за заявяване на правото за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е в размер на 14 г., 07 м. и 03 дни. Констатирано е, че този стаж е под изискуемия съгласно чл. 68, ал. 3 КСО. В тази връзка с Разпореждане 2175-08-517#5 от 18.03.2022 г. е отменено Разпореждане 1 от 28.08.2018г. и всички последващи го и е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Р. Алиосман. При тази фактическа обстановка, контролният орган е приел, че вследствие на издадения от осигурителя в нарушение на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) образец УП-3 212 от 16.08.2018 г. на Р. Алиосман е изплатена неправомерно пенсия в размер на 11 896,77 лв. за периода от 08.02.2018 г. до 31.03.2022 г., която сума следва да се събере по реда на чл. 110, ал. 1 КСО от осигурителя ВиК - София ЕАД. На посоченото правно основание е съставен Ревизионен акт за начет РА-5-21-01118003 от 21.04.2022 г. за извършена частична ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване за 14 074,50 лв., от които 11 896,70 лева - главница, и 2177,80 лева - лихва, за неправомерно изплатена пенсия за осигурителен стаж и възраст, съставляваща неправомерно изплатената пенсия за осигурителен стаж и възраст на Р. Алиосман за периода от 08.02.2018 г. до 31.03.2022 г. Срещу ревизионния акт за начет, осигурителят ВиК - София ЕАД е депозирал възражение, което е било отхвърлено с предложение да се издаде разпореждане по чл. 110, ал. 3 КСО. Контролният орган по разходите на ДОО е издал Разпореждане PЖ-5-21-01130450 от 16.05.2022 г. за внасяне на установения начет. Това разпореждане е оспорено от дружеството по административен ред, но жалбата срещу него е отхвърлена с Решение 1040-21-492 от 30.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ София-град, което е предмет на съдебен контрол пред административния съд. Първоинстанционният съд приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, но в противоречие с материалния закон, поради което е отменил решението на директора на ТП на НОИ София-град и е възложил в тежест на НОИ разноските по делото. Върховният административен съд шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Отговорността е обективна (безвиновна) по силата на изрична правна норма - чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, поради което намира приложение единствено в осигурителните правоотношения. Следователно, за да бъде приложена нормата, законодателят изисква наличие на пряка причинна връзка между щетата, настъпила в патримониума на ДОО и поведението на лицата, чиято отговорност се ангажира. В конкретния случай е налице сочената причинна връзка. След като Удостоверение обр. УП-3 212 от 16.08.2018 г., издадено на Р. Алиосман е било анулирано, то и сумата представляваща определената на негова база пенсия, следва да бъде възстановена от осигурителя, след като не са ангажирани никакви доказателства за наличие на осигурителен стаж за периода от 12.03.1969 г. до 25.10.1969 г. Удостоверението обр. УП-3 е официален, нормативно утвърден документ, който се издава от осигурителя на основание чл. 5, ал. 7, т. 2 КСО и е бил анулиран, поради удостоверяване на неверни данни. В този случай осигурителят носи отговорност за верността на съдържанието на този документ и последиците от неговото използване, защото въз основа на него пенсионните органи са определили осигурителния стаж на лицето за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО (в този смисъл е Решение 2660 от 14.03.2023 г., по адм. дело 776/2023 г. и Решение 4687 от 13.04.2021 г., по адм. дело 1882/2021 г., и двете по описа на Върховния административен съд). Не се споделя становището на съда, че данните по удостоверенията обр. УП-3 не обвързват контролния орган и той е следвало да извърши преценка на правото на пенсия въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Приемането на подобен подход би довело до отпадане на правната възможност лицата да установяват осигурителен стаж освен с трудова, осигурителна и служебна книжка и с документ по утвърден образец - удостоверение обр. УП-3, в нарушение на разпоредбите на чл.5, ал.7 КСО и чл. 40, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Неоснователно е наведеното пред първоинстанционния съд възражение, че вземането, удостоверено в издадения РАН, е погасено по давност. Според разпоредбата на чл. 115, ал. 1 КСО вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника, какъвто не е настоящия случай. Нормата на чл. 115 КСО е специална и по отношение на направеното правопогасяващо възражение не намира приложение чл. 111, б. в от ЗЗД, който урежда кратки давностни срокове след изтичането, на които вземането се погасява. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че оспореното пред първата инстанция решение на директора на ТП на НОИ София - град е издадено при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт и не страда от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на обжалваното решение е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на ВиК - София ЕАД срещу Решение 1040-21-492 от 30.06.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ София-град, да се отхвърли като неоснователна. По частната жалба: С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на директора на ТП на НОИ София-град за поправка на очевидна фактическа грешка на Решение 1524 от 08.03.2023 г., постановено по адм. дело 6908/2022 г., по описа на Административен съд София-град. Изложени са съображения, че в постановеното от съда решение погрешно е посочен номерът на административния акт - предмет на спора. Иска се отмяна на определението на административния съд и връщане на делото на първоинстанционния съд за постановяване на решение за поправка на очевидна фактическа грешка. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в преклузивния срок за обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови определението си, първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 175, ал. 1 АПК за поправка на очевидна фактическа грешка. Изложени са мотиви, че при постановяването на своя акт съдът се е водил от приложената по делото административна преписка и административният акт в съдебното решение е описан така както е представен от страна на административния орган. Определението е правилно. Съгласно чл. 175, ал. 1 АПК, по свой почин или по искане на страна, съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. За да е налице очевидна фактическа грешка следва да има несъответствие между целеното и документирано изявление на съда, тоест да има несъответствие между формираната действителна воля на съда, видна от мотивите към съдебното решение, и нейното външно изразяване в текста на самото съдебно решение в неговия диспозитив. Както е посочено в мотивите на обжалваното определение, номерът на административния акт предмет на делото е записан така както е представен по административната преписка. Искането за поправка е било неоснователно и обосновано съдът е отхвърли същото. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че доколкото е налице основание да се твърди наличието на грешка, то тя попада в полето на отговорност на самия административен орган. Пред настоящата инстанция са представени в оригинал две идентични по съдържание решения на директора на ТП на НОИ София-град: едното е Решение 1040-21-491, а второто е Решение 1040-21-492 и двете с дата 30.06.2022 г. В тези две решения са описани едни и същи номера на входящ номер на жалба, на ревизионен акт за начет, размера на дължимите суми (главница и лихва), оспорено разпореждане и касаят именно казуса с анулираното от осигурителя ВиК - София ЕАД удостоверение обр. образец УП-3 на Р. Алиосман. Представено е в оригинал и второ Решение 1040-21-492, но с дата 01.07.2022 г., което е с различно съдържание от предходните две, и се отнася за друг случай. От изложеното се налага изводът, че сочената от страна на административния орган очевидна фактическа грешка е налице, но тя не може да бъде отстранена от съда, а от самия орган по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК (в този смисъл е Решение 3516 от 30.03.2015 г., по адм. дело 14197/2014 г. и Решение 11890 от 22.11.2021 г., по адм. дело 6259/2021 г., и двете по описа на Върховния административен съд). Отстраняването на подобна грешка от страна на съда би било процесуално нарушение (в този смисъл е Решение 8311 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. 2371/2011 г., по описа на Върховния административен съд). С оглед на горното, оспореното определение като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода по съществото на спора, основателна се явява акцесорната претенция на касационния жалбоподател за присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски за двете съдебни инстанции. На основание чл. 143, ал. 3 АПК и §1, т. 6 от ДР на АПК ВиК - София ЕАД следва да заплати на НОИ сумата в общ размер от 400 лева, от които държавна такса в размер на 200 лева за образуване на касационно производство пред Върховния административен съд и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за двете съдебни инстанции, определено съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,