Решение № 15773 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10363/2016 г.

Решение № 15773 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10363/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Х. А. от гр. В. против постановено в хипотезата на чл. 226 АПК решение № 1685 от 25.07.2016 г. по адм. дело № 1622/2012 г. по описа на Административен съд (АС) - В., с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-019/11.01.2011 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни данъци" към община В., изменен с Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-061/31.01.2011 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни данъци" към община В., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Местни данъци" при община В., с който на жалбоподателката са установени допълнителни задължения за такса битови отпадъци за периода 01.01.2006 г. - 30.04.2006 г. и 01.01.2008 г. - 31.12.2010 г. в общ размер на 364,16 лв. - главница, и 62, 57 лв. - лихви. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му. Противно на изводите на съда, оспорващата твърди, че е извършила редовно плащане на отразените в АУЗД задължения, позовавайки се на издадените й от служител в компетентната общинска администрация платежни документи, за които счита, че следва да се кредитират като официални удостоверителни такива. Сочи, че недобросъвестността на приелия плащане общински служител не може да се вмени във вина на данъчнозадълженото лице. Последното нямало задължение да изисква длъжностната характеристика на служителя при общината, на когото плаща; както и задължение да проследи дали плащането е постъпило по сметка на общината. Приема, че в тежест на административния орган е да докаже неплащане на задълженията в срок. При условията на евентуалност прави искане за отмяна на акта в частта за лихвата. Ответникът - директорът на Дирекция "Местни данъци" към община В., оспорва жалбата. С отричащи основателността й доводи моли съдебното решение да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение не страда от пороци и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за допустима, но неоснователна по следните съображения: За да постанови обективирания в обжалваното решение резултат административният съд е формирал извод за законосъобразност на атакувания АУЗД, приемайки, че от представените по делото доказателства не се установява валидно плащане на задължения, предмет на волеизявлението на органа по приходите. Обосновал е заключение, че приложените от жалбоподателя разписки "за платени задължения за данъци" не са издадени от длъжностно лице в кръга на правомощията му, поради което нямат качеството на официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Преценил е, че въз основа на влязлата в сила присъда по наказателно производство срещу длъжностното лице, въвело в заблуждение жалбоподателя с действията си по приемане на заплатените от него данъци в сградата на общината сума и издаване за тях на процесната бележка, за пострадалото лице възниква право на обезвреда по гражданскоправен ред. Решението е правилно. Касационната проверка констатира липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на спора от първата инстанция. Съдът е ценил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формирал е изводи по доказателствения материал и по релевираните в жалбата съображения, обсъдил е фактите от значение за правилното разрешаване на правния спор. Преценката му относно сочените от жалбоподателя като годно доказателство за погасяване на вменените й с АУЗД задължения разписки, кореспондира на процесуалния закон. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с точно установените фактически обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил верен извод за законосъобразност на АУЗД. Спорът по делото се концентрира върху въпроса за дължимостта на начислените с акта местни задължения. Разпоредбата на чл. 2 ЗМДТ изрично определя начина и мястото на изпълнение на задълженията - "в брой в касите на общинската администрация" или "безкасово по съответната сметка". Доказването на извършено плащане в първата хипотеза се извършва с нарочен документ, издаден от длъжностното лице, изрично оправомощено да приема плащане на касата. В този смисъл доказателство за платени данъци и такси в брой може да бъде само издадена от касиера на общината приходна квитанция. Плащане не по законоустановения ред и на некомпетентно да го приеме длъжностно лице, както е в случая, не поражда последици, респ. - не може да бъде зачетено като валидно изпълнение на задължението. По делото е установено, че касаторът е заплатил сума за дължима данъци в брой на служител в община В., за което са й издадени разписки "за платени данъци за периода 01.01.2006 г. - 30.04.2006 г., 01.01.2008 - 31.12. 2010 г." относно недвижими имоти, нейна съсобственост. На представените по делото бележки е поставен печат № 0129/0132, заведени на името на общинските служители К. А. П. и В. К. К., заемащи съответно длъжност - младши инспектор "контрол данни", а последващо "старши инспектор "Ревизии, проверки и контрол" и съответно старши инспектор "ревизии, проверки и контрол" в отдел "Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол" на дирекция "Местни данъци" в община В.. Законосъобразен е изводът на съда, че тези документи не представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, съответно - не притежават материална доказателствена сила. Документите не са издадени в кръга на службата на подписалото и подпечаталото го длъжностно лице, нито по установените форма и ред. Бележките, на които се позовава касаторът, изхождат от общински служител, комуто не е предоставена компетентност да приема плащане на данък и да издава за това удостоверителен документ, поради което същите не съставляват доказателство за извършените от него и пред него действия, нито установяват редовно плащане на дължимия данък. Липсват доказателства платената от касатора сума да е постъпила в касата на общината, което означава, че задължението за данъци не е изпълнено и правомерно е включено в обхвата на АУЗД. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че по смисъла на чл. 2, пр. 1 ЗМДТ надлежно би било всяко плащане в брой, извършено в сградата, помещаваща съответната приходна администрация на общината, на всеки общински служител, заявил готовност да го приеме. Противно на защитната теза на оспорващия, плащането на публичните задължения е валидно само когато е извършено на касиер (т. е. на изрично овластеното за приемането му длъжностно лице от администрацията) и се удостоверява чрез издадения от него платежен документ. Авторът на процесните разписки не е компетентен да приема плащане на местни такси и данъци, нито да издава удостоверяващи плащането документи, като субективните възприятия на данъчно задълженото лице относно приелото в случая плащане длъжностно лице са непротивопоставими в настоящото производство. Нарушаването на принципа на добросъвестност и правото на добра администрация по повод престъпното поведение на конкретен общински служител, не могат да обусловят извод за незаконосъобразност на атакувания АУЗД, с който в тежест на касатора са установени дължими за внасяне суми за местни налози. Извън предмета на спора следва да се отбележи, че Ангелова разполага с възможността да търси обезщетение по общия ред за нанесените му от виновното длъжностно лице вреди. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което проверяваното решение следва да бъде оставено в сила. Изходът на спора предпоставя извод за основателност на претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски в размер на 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение