Решение № 3496 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11158/2016 г.

Решение № 3496 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11158/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. П. П. от [населено място] срещу решение № 430 от 27.07.2016 г., постановено по адм. д. № 350/2016 г. по описа на Административен съд [населено място], ІІ състав. Релевирани са оплаквания по за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт. Ответникът – Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място], не е взел отношение Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд [населено място] е отхвърлил жалбата на Р. П. П. от [населено място] срещу решение № 2153-11-34 от 7.06.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място] и потвърденото с него разпореждане № 5001163357 от 4.04.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - [населено място]. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Същото обаче е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. От жалба вх. № 1012-11-34 от 12.05.2016 г., подадена от Р. П. до Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място] се установява, че същата оспорва разпореждане № 5001163357 от 4.04.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване", в частта му относно началния момент за изменение на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с твърдения, че е отговаряла на изискванията още от 17.10.2010 г., когато е подала първото заявление за отпускане на пенсия и не е било необходимо да заплаща допълнително осигурителни вноски. След решение № 2153-11-34 от 7.06.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място], с което цитираното разпореждане е било потвърдено, жалбоподателката е релевирала същите оплаквания пред Административен съд [населено място]. Решение № 2153-11-34 от 7.06.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място] е самостоятелен административен акт, който по силата на чл. 118, ал. 1 КСО подлежи на съдебен контрол, в случая досежно оспорения начален момент на отпускане на пенсията. Това не се отразява на стабилитета на влезлите в сила разпореждания, предхождащи разпореждане № 5001163357 от 4.04.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване", тъй като те са действали до 4.04.2016 г., когато е издадено последното обжалвано разпореждане. От съдържащата се по първоначалното дело административна преписка не се установява по какъв начин е изчисляван осигурителния стаж на П. и въз основа на какви документи. Такива, с изключение на извадки от осигурителната книжка за периодите 1999 г., 2000 г. и пет месеца за 2001 г., не се представени в заверени копия с тази преписка. Липсват и описи на осигурителния стаж, който се признава и на удостоверяващите го документи. По тази причина не може да се даде отговор на въпроса към кой момент жалбоподателката е отговаряла на условията за осигурителен стаж и възраст за отпускане на пенсията, въз основа на представени от нея пред органите на ТП на НОИ - [населено място] документи, като се съобрази и кога те са били представени. В тази връзка, за изясняване на спора, съдът първоначално е следвало да изиска служебно административната преписка в нейната цялост, с оглед приложението на нормите на чл. 152, ал. 4 във връзка с чл. 152, ал. 2 АПК. При проведеното оспорване на началния момент на изменение на пенсията, съдът е следвало да назначи икономическа експертиза, която да извърши преглед на относимата към пенсията документация и даде отговор на така посочените в тези мотиви въпроси. В случая не е била съобразена разпоредбата на чл. 171, ал. 2, предложение второ АПК, съгласно която съдът може да назначи служебно вещо лице. При тази хипотеза, той разполага и с правомощието да формулира задача на експерта, която е относима към спора. След като се произнесъл при непредставена изцяло (непълна) административна преписка и не е назначил икономическа експертиза, съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, съставляващо съществено нарушение на съдопроизводствените правила и водещо до отмяна на съдебния акт. Така допуснатото процесуално нарушение препяства касационната инстанция да се произнесе по приложението на материалния закон. Ето защо след отмяна на решението, делото се връща на Административен съд [населено място] за разглеждането му от друг състав. По отношение на внесените със закъснение осигурителни вноски П. следва да има предвид, че те не са били недължими, а внасянето им е повлияло при определяне настоящия размер на пенсията й. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,