Решение № 15193 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8037/2020 г.

Решение № 15193 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8037/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1000/17.06.2020 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2158/2019 г. С атакуваното решение по жалба на "Д. ПОПОВ - ИНТО" ЕООД, е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК 423-0023619/09.07.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив при ЦУ на НАП и разпореждаща запечатване на търговски обект – - магазин за облекло, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Райко Даскалов" № 8, като е постановена забрана за достъп до обекта за срок от 10 /десет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 буква "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от същия закон. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са твърдения, че в заповедта се съдържат правни и фактически основания за налагане на ПАМ, налице са доказателства за неотразяване на продажби, за което е съставен протокол за извършена проверка, който не е бил оспорен. Подробни съображения излага в жалбата. Претендира отмяна на решението, като неправилно и моли заповедта за ПАМ да бъде потвърдена. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции ведно със заплатената държавна такса. Ответникът по касационната жалба "Д. ПОПОВ - ИНТО" ЕООД, до разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 10.11.2020 г. не ангажира становище по спора. Такова е постъпило в деловодството на съда едва на 12.11.2020 г. с искане за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, дава заключение за основателност на касационната жалба в становище по същество на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество за основателна. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административния орган е приел, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата Наредба. Изводите на органа са изградени въз основа на следното: На 30.06.2019 г. в 12: 00 ч. в търговския обект – магазин за облекло, стопанисван от "Д. ПОПОВ - ИНТО" ЕООД, при оперативна проверка е извършена контролна покупка на стойност 32 лв., заплатена в брой, за което не е издаден фискален бон. Установена е и положителна касова разлика в размер на 62, 00 лв. между: разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ - 0, 00 лв. и фактическата наличност на паричните средства, съгласно приложен опис - 62, 00 лв. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка серия АА № 0023619/30.06.2019 г., съставен в присъствието на представляващия търговеца, подписан от него без възражения. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отменил заповед за налагане на ПАМ № ФК № 423-0023619/09.07.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив при при ЦУ на НАП - с мотиви, че с оглед допуснатите свидетелски показания на служител на жалбоподателя, фактическите установявания обективирани в процесната заповед са разколебани, поради която същата се явява незаконосъобразна. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо но неправилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" вр. с ал. 3 вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки, съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажби, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство/фискален бон/ или чрез издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен изрично посочени в закона случаи. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителна административна мярка се забранява и достъпа до обекта. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административния орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е при определяне продължителността на срока, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Не се споделя изводът на решаващият състав на АС Пловдив, че административния орган не е доказал фактическия състав на материално правната разпоредба, посочена като основание за налагане на принудителната мярка. Същият е допуснал свидетелски показания от служител на жалбоподателя – продавач, според които неправилно е отбелязано в оспорвания акт, че собственикът на магазина е присъствал при съставяне на протокола. Предвид което, решаващият съд постановява, че фактическите установявания обективирани в процесната заповед са разколебани, поради която същата се явява незаконосъобразна. Настоящата съдебна инстанция, счита, че допусната свидетелка е заинтересована от изхода на процеса поради това, че се намира в трудово –правни взаимоотношения с ответника по касация. По процесуалноправния въпрос за задълженията, които съдът има при преценка на свидетелски показания, дадени от заинтересовани лица, следва да бъде споделено следното: По този въпрос е налице константна практика, установена от Върховния касационен съд. Според нея, когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти, както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Ако свидетелят е заинтересован, това може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. От друга страна, свидетелските показания целят да опровергаят доказателствената стойност на официален документ а именно протокол за извършена проверка серия АА № 0023619/30.06.2019 г., което е в противоречие с разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от тях действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Още повече, че същият е съставен в присъствието на представляващия търговеца и подписан от лицето без възражения. При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 10 дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая, административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. В случая ПАМ е наложена за срок от 10 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Съдът намира, че в процесния случай са налице достатъчно доказателства, че "Д. ПОПОВ - ИНТО" ЕООД е бил задължен субект да издава фискални касови бонове и неиздаването на такъв установено с проверката на 30.06.2019 г. е основание за налагане на ПАМ. Предвид изхода на делото, искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като му се определи възнаграждение за двете инстанции в размер общо на 400 лв. и 70 лв. заплатена държавна такса. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение