Решение № 502 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5219/2014 г.

Решение № 502 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5219/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Мюмюне Ислямова, действаща като едноличен търговец с фирма "Бленд - Мюмюне Ислямова", седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Цар Борис III Освободител" № 128, офис 8, срещу решение № 476 от 17.02.2014 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 1954/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Ислямова срещу акт за установяване на задължения по декларация № 11 от 5.03.2013 г. на орган по приходите в Община Родопи, с който на търговеца за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2012 г. са определени задължения за такса битови отпадъци, оставил без разглеждане жалбата в останалата част като прекратил съдебното производство.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не анализирал и не обсъдил фактите и обстоятелствата в цялост като не отчел, че по делото не е доказано, че общината извършила услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и разполагала с депо за обезвреждане на битови отпадъци. С това съдът нарушил чл. 62 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Съдът не отчел, че обектът в процесния период не функционирал и следователно не генерирал битови отпадъци, което е надлежно доказано с исканите от Наредба № 7 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община Родопи (Наредба № 7) доказателства. С оглед на това счита, че съдът не ценил събраните по делото доказателства в тяхната цялост. Съдът неправилно кредитирал заключението на приетата по делото съдебна експертиза. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт за установяване на задължения. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - началникът на отдел "Финанси" в Община Родопи, счита същата за неоснователна. Съдът правилно приел, че жалбата е процесуално допустима единствено в частта за такса за битови отпадъци за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2012 г., като в частта досежно данъка за недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2009 г. актът не е оспорен по административен ред и е влязъл в сила. Правилно съдът приел, че услугата се предоставяла от общината, както и че не е налице подадена от жалбоподателя декларация за освобождаване от заплащане на такса за битови отпадъци. Моли съда да остави в сила обжалваното решение, ведно с всички законни последици.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно, мотивирано и обосновано, постановено при спазване на материалния закон. По делото е безспорно установено, че услугата е предоставяна от общината в населеното място по местонахождението на имота и че в същото има депо за отпадъци, поради което таксите са дължими. Не са налице предпоставките на чл. 71 ЗМДТ.

Върховният административен съд счита, че касационната жалба, която в частта, с която се обжалва прекратителното определение, е частна жалба, е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 и чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество частната жалба е неоснователна, а касационната жалба - основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел, че жалбата е допустима само за определената такса за битови отпадъци за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2012 г., тъй като само в тази част актът е оспорен по административен ред, независимо от диспозитива на решението на горестоящия орган, който погрешно се произнесъл и в необжалваната част. Приел, че "по делото е безспорно установено с представените писмени доказателства за процесните периоди, че услугата се е предоставяла от общината." Приел, че "не е налице и второто възможно за жалбоподателя условие, за да не се събира такса, а именно да е подадена декларация за освобождаване". Подадената на 19.11.2010 г. декларация за 2010 г. е след срока, а за другите години не е подавана декларация. Приел, че съдебната експертиза "посочва абсолютно същите размери на дължимата ТБО, а по размера на начислената лихва не се спори". Въз основа на това съдът направил извод за недопустимост на жалбата в частта досежно определените с акт № 11 данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2009 г. и за законосъобразност на оспорения акт в частта досежно установените такса за битови отпадъци за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2012 г., поради което прекратил съдебното производство в частта за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 1.10.2009 г. -31.12.2009 г. и отхвърлил жалбата в останалата част.

Изводът на съда досежно недопустимостта на съдебното производство е законосъобразен, а изводът му за законосъобразност на акта в частта за установените такса за битови отпадъци за периода 1.01.2010 г . -31.12.2012 г. - неправилен.

Мотивите на съдебното решение, твърденията на касатора за пороците на обжалвания съдебен акт и доводите му в тяхна подкрепа, както и възраженията на ответника сочат, че спорът по делото е досежно правилното приложение на материалния и на процесуалния закон.

Начинът на изготвяне на мотивите на обжалвания съдебен акт - без да се посочат установените по делото факти и обстоятелства, налага касационната инстанция, преди да пристъпи към излагане на становището си по спора по същество да посочи следното:

Решаващата, правораздавателната дейност на съда се осъществява чрез установяването на два елемента - на фактически, и на правен. Фактическият елемент е пълното и правилно установяване на фактите по делото. Правният е подвеждането на фактите към приложимата правна норма. В закона това изрично е обективирано в изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и чл. 146 АПК. Правното основание и фактите по делото са двата елемента на правния силогизъм, който съдът трябва да реши, за да изпълни задължението си да даде защита на засегнатите права и интереси. Поради това чл. 172а, ал. 2 АПК изисква към решението си съдът да изложи мотиви, в които да се посочат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В случая съдът не изложил установените по делото факти, поради това касационната инстанция, за да извърши проверка на обжалваното съдебно решение в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и 2 АПК, се налага да ги изложи така, както са установени с оглед на приетите по делото доказателства.

1. Мюмюне Ислямова, действаща като едноличен търговец с фирма "Бленд - Мюмюне Ислямова", е собственик на недвижим имот - урегулиран поземлен имот IСНС, кв. 47, кадастрален № 72, в строителните граници на с. Устина, община Родопи, състоящ се от търговска сграда - ресторант с разгъната застроена площ от 345 км. м.

2. На 24.04.2010 г. Ислямова декларира с декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ имота като посочила отчетна стойност 96 805, 63 лв.

3. За имота в данъчната служба била открита партида № М6120908.

4. На 24.09.2008 г., 18.09.2009 г., 28.05.2010 г., 30.09.2010 г. и на 24.10.22011 г. кметът на Община Родопи, със заповеди № 1000, № 999, № 515, № 832 и № 689, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, определил видовете услуги, които общината ще предоставя, районите, в които ще ги предоставя и честотата на предоставяне. Във всички заповеди е посочено, че общината предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депо за имотите "на населението и на фирмите", находящи се в регулационните граници на с. Устина. Услугите не се предоставят за имотите "в Стопанския двор". Честотата на предоставяне е един път седмично.

5. На 16.05.2008 г. между Община Родопи и "КМД" ЕООД бил сключен договор с предмет "сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци в община "Родопи", със срок петнадесет години. Представен е маршрутен график за извършване на услугата.

6. На 16.03.2010 г. между Община Пловдив и Община Родопи бил сключен договор за предаване за депониране на битови отпадъци в Регионално депо за неопасни отпадъци, с. Цалапица, със срок до 31.12.2010 г. Представени са справки за предадено количество битови отпадъци в регионалното депо.

7. На 19.11.2010 г. едноличният търговец подал декларация по чл. 10, ал. 7 от Наредба № 7, в която посочил, че няма да ползва услугата по сметосъбиране и сметоизвозване.

8. На 30.06.2011 г., със заповед № 395, кметът на Община Родопи определил служителят Костадин Ангелов Димитров - главен инспектор в отдел "Финанси", звено "Местни данъци и такси" в Община Родопи, за орган по приходите.

9. На 05.03.2013 г. орган по приходите в Община Родопи - Костадин Ангелов Димитров, издал акт за установяване на задължения по декларация № 11, с който установил дължимите от едноличния търговец за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2012 г. задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 481,97 лв. и лихви - 84,14 лв. и такса за битови отпадъци в размерна 9 768,96 лв. и лихви - 1 969,91 лв. В акта задълженията за такса битови отпадъци са установени по видове услуги при посочване на решенията на общинския съвет за определяне на размера на таксата.

10. На 21.03.2013 г. актът бил връчен на Мюмюне Ислямова.

11. На 4.04.2013 г. Ислямова подала до началник отдел "Финанси - местни данъци и такси" в Община Родопи жалба, с която оспорила определените й с акт № 11 задължения за такса за битови отпадъци за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2012 г. в размер на 7 405,62 лв. и лихви в размер на 1 160,47 лв.

12. На 26.04.2013 г. началник отдел "Финанси - местни данъци и такси" в общината издал Решение № 5, с което потвърдил акт № 11 в неговата цялост.

13. Ислямова оспорила акт № 11 пред съда.

В хода на съдебното производство:

14. Съдът допуснал съдебна експертиза със следните въпроси:

а) "Извършвани ли са и в какъв обем, за кои периоди, с каква честота дейностите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ по отношение на недвижимия имот, собственост на жалбоподателя, находящ се на територията на община "Родопи", за които е определена дължимата сума по ТБО."

б) "Да определи от общо определената дължима сума ТБО на жалбоподателя за процесните периода, съгласно оспорения акт, каква е приспадащата се сума за всяка една от дейностите по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ за всеки от процесните периоди, ведно с прилежащите лихви за забава."

15. Съдът приел заключението на вещото лице, в което експертът преразказал съдържанието на заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, посочил коя от тях какъв обхват има и кога действа, изчислил по години дължимите такси за трите вида услуги. В съдебно заседание експертът посочил, че не могъл да намери "решението на Общинския съвет нито на сайта на общината, нито в кориците на делото", поради което не могъл да определи "за какъв период са лихвите и кога трябва да се внесат".

16. С писмо, изх. № 13П11165, от 4.11.2013 г. кметът на Община Родопи, въз основа на издадено съдебно удостоверение, декларирал приетите и депонирани за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. количества битови отпадъци в регионалното депо, с. Цалапица.

17. С писмо, изх. № 11-00-931 от 21.11.2013 г. заместник-кметът на Община Родопи декларирал, че в общината през 2010 г. и 2012 г. не са постъпвали декларации за освобождаване от задължение за такса за битови отпадъци от Ислямова, а постъпилата през 2011 г. "не е уважена, видно от приложения протокол от заседание на Постоянната комисия по екология към общинския съвет "Родопи", проведено на 15.12.2010 г." В представения по делото протокол срещу името на търговеца е вписано "не освобожд."

При така установените по делото факти касационният съд приема следното:

По частната жалба:

Касационната жалба в частта, с която се иска съдът да отмени съдебното решение в прекратителната му част има характер на частна жалба.

Видно от приложената по делото жалба на касатора до началник отдел "Финанси - местни данъци и такси" в Община Родопи, предмет на оспорване пред горестоящия административен орган не е бил акт № 11 в неговата цялост, а само в частта за установените задължения за такса битови отпадъци в периода 1.01.2010 г. - 31.12.2012 г. В останалата част актът не е бил оспорен. С оглед на това и независимо от диспозитива на решението на началника на отдел "Финанси - местни данъци и такси", че потвърждава акт № 11, съдът правилно приел, че в частта за установените данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци за периода 1.01.2009 г. - 31.12.209 г. акт № 11 не е надлежно оспорен и поради това е влязъл в сила. Произнасянето на горестоящия орган по една недопустима жалба, както сочи и съда, не води до наличие на исканата от закона предпоставка за валидно административно оспорване на акта за установяване на задължения по декларация. Налице е абсолютна процесуална пречка за допустимост на съдебното оспорване по смисъла на чл. 156, ал. 2 ДОПК, поради което изводът на съда за недопустимост на съдебното производство в частта досежно установения данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2009 г. е законосъобразен.

Решението в прекратителната част следва да бъде оставено в сила.

По касационната жалба:

Видно от акт № 11 за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2012 г. на касатора са установени задължения за такса за сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Ноторно е, че таксата за битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата. С оглед обаче на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани.

Първата от трите услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ - услугата сметосъбиране и сметоизвозване, се предоставя от общината на конкретния правен субект, за да изпълни той визираното в чл. 7, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) свое задължение за събиране, транспортиране и третиране на създадените от дейността му отпадъци. Тъй като е възможно лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ да не ползва за съответния отчетен период имота и с оглед на това да не генерира битови отпадъци, законодателят в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ е приел, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ, определя реда, по който лицата, които не ползват услугата през съответната година, установяват този факт.

В случая по делото не е представена наредбата на общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ - Наредба № 7. На електронната страница на Общински съвет Родопи - http:/www. rodopi-bg. org/docs/naredbi/7.pdf, наредбата е достъпна, но в редакция към Решение № 285 по протокол № 18 от 2014 г. В чл. 10, ал. 11 Наредбата, непроменяна в процесния период, общинският съвет е създал ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си през цялата съответна година могат да декларират това обстоятелство. Срокът за подаване на декларацията е 30.11. на предходната година, по образец и с приложени определени в нормата документи.

От доказателствата по делото е видно, че в рамките на процесния период касаторът подал декларация по чл. 10, ал. 11, т. 3 Наредба № 7, по образец, на 19.11.2010 г. От приложения по делото протокол № 29 от 15.12.2010 г. на комисия по екология към Общински съвет Родопи първо, не става ясна причината, поради която подадената в срок и по образец декларация не е зачетена. Причината за непризнаване на декларацията не е посочена и в акт № 11. И второ, не става ясно на какво основание тази комисия има правомощието да признава или да не признава подадени по образец декларации за неползване на имота. Ако декларацията не е отговаряла на нормативно определени изисквания органът, на основание чл. 30, ал. 2 АПК, е бил длъжен да уведоми подалото я лице да отстрани нередовностите.

Съдът, вместо да укаже на ответника, че този важен за предмета на дело факт е останал неизяснен, с оглед на задължението му по чл. 171, ал. 4 АПК, приел, че подадената от касатора декларация правилно не е породила правен ефект, тъй като не е подадена в срока по чл. 10, ал. 11, т. 3 Наредба № 7. Пестеливите мотиви на съда не дават възможност да се установи приетото от него основание за този извод, но той не съответства на установената по делото нормативна уредба - именно чл. 10, ал. 11, т. 3 Наредба № 7 установява, че декларацията се подава до 30.11 на предходната година.

Неустановяването на релевантен за дължимостта на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване факт в периода 1.01.2011 г. - 31.12.2011 г. прави решението на съда в тази част неправилно. По отношение на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2010 г. и 1.01.2012 г. - 31.12.2012 г., с оглед на факта, че касаторът не е подал декларация по чл. 10, ал. 11, т. 3 Наредба № 7 таксата ще бъде дължима, ако общината е престирала услугата по отношение на територията, на която е разположен имотът на дружеството.

Другият вид услуга, която общината предоставя във връзка с битовите отпадъци е поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т.е. достъпно за всички, ползване. А наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии. Законодателят е приел, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО.

С оглед на горното, посоченото в чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ ясно илюстрира съдържанието на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места". Що се отнася до обхвата на предоставяне на услугата, т.е. до определяне на това кои са териториите за обществено ползване за целите на услугата и точния вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината. Но за да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината не само да е определила вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата, но и фактически да я предоставя. Тогава, когато услугата не се предоставя такса не се дължи - чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Тъй като не е обвързана от фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, за тази услуга не е налице възможност предварително да се декларира неползване. С оглед на това дори и да се установи, че касаторът е подал декларация по чл. 10, ал. 11, т. 3 Наредба № 7 този факт е ирелевантен за дължимостта на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Третият вид услуга - обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане, завършва визираното в чл. 7, ал. 1 ЗУО задължение на лицата, при чиято дейност се образуват битовите отпадъци. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Именно с оглед на това в Закона за управление на отпадъците са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да стане. Законодателят е приел, че такса за тази услуга не се събира, когато общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Тъй като тази услуга също не е обвързана изцяло с фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, досежно нея не е налице възможност предварително да се декларира неползването й. С оглед на това и по отношение на тази услуга факта на подаване на декларация по чл. 10, ал. 11, т. 3 Наредба № 7 е ирелевантен.

За да бъде законосъобразен актът, с който на касатора са установени задълженията, е необходимо да бъде надлежно доказано реалното предоставяне от общината на трите услуги за процесния период. Престирането на услугата е фактическо основание - един от релевантните юридически факти, при осъществяването, на които възниква задължението за таксата, а съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК доказателствената тежест за фактическите основания е на органа.

Какво установяват фактите по делото?

Съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място от общинския съвет. По делото не са представени решенията на общинския съвет, с които са определени размерите на таксата за съответните години. Както посочил в съдебното заседание на 25.11.2013 г. вещото лице същите не са достъпни и на електронната страница на общинския съвет. Извадки от решенията са посочени в акт № 11.

Освен решенията на общинския съвет за определяне на таксата е необходимо кметът на общината, със свои заповеди, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, да определи видовете услуги, границите на районите, в които те се предоставят и честотата на предоставяне. От представените по делото заповеди на кмета (виж по-горе т. 4) е видно, че и за трите процесни години кметът на общината със свои заповеди определил, че общината ще предоставя и трите вида услуги. Територията, на която услугите ще бъдат предоставяни, е определена - в регулационните граници на с. Устина. По делото не се спори, че имотът на касатора се намира в регулационните граници на селото.

Решенията на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ и заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са правните предпоставки за предоставяне на услугите. В случая едно от релевантните правни основания не е надлежно доказано - решенията на общинския съвет, с които са определени размерите на таксата. Видно от заключението на вещото лице то е цитирало решенията на общинския съвет и установения в тях размер на таксата така, както са посочени в акта. Но вещото лице не може да установява съдържанието на официални диспозитивни документи. Вещото лице се назначава от съда, за да изясни възникнали по делото въпроси, за които са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други - чл. 195 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Официалните диспозитивни документи се представят по делото. В случая съдът не изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на ответника, че за това важно обстоятелство от значение за делото, не сочи доказателства.

Освен правните основания, за да е надлежно доказано престирането на услугите от общината е необходимо надлежно да бъде доказано и фактическото престиране на услугата. Фактическите основания или фактите, са това, което поставя в действие, което дава основание на органа да упражни компетентността си, т.е. което имплементира правната норма в конкретния случай. Правните основания са тези, които сочат условията за упражняване на компетентността и целта на индивидуалния административен акт, т.е. целта на упражнената от органа власт. Правните основания не доказват фактите. Фактите изискват надлежно доказване. В случая това значи, че фактическите основания на оспорения акт изискват доказването на фактите, въз основа на които съдът може да направи извод за предоставяне на услугите съобразно законовите предпоставки.

В акта органът приел, че трите вида услуги са надлежно престирани от общината. Съдът приел този факт за доказан. По делото органът представил договор на общината с "КМД" ЕООД за извършване на услугите сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци в общината. Но този договор не доказва фактическото извършване на услугите още повече, че неговият предмет е относим само за една от услугите - сметосъбиране и сметоизвозване, а не и за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Не доказват престиране на услугата и представеният по делото маршрутен график - отделно от факта, че същият е неподписан частен документ. Престирането на услугата не се доказва и от представената схема на районите на обслужване от дружеството - изпълнител по договора с общината, тъй като тя установява само намерение на страните по договора. Съдът не указал на ответника, че за това важно за предмета на делото обстоятелство не сочи доказателства.

За установяване на релевантния факт на престиране на услугите от общината съдът допуснал задачата по б. "а" (виж по-горе т. 14) на експертизата. Но първо, вещото лице в заключението си преразказало съдържанието на приложените по делото заповеди на кмета на община по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и на тяхна основа и на основата на маршрутния график дал заключение за престиране на услугата от общината. И второ, вещото лице не може да установява факти. Фактите се доказват с други доказателствени средства, а тяхната оценка е същността на правораздавателната дейност на съда и тя не може да се извършва от вещо лице. Съдът трябва сам да анализира доказаните по делото факти и да ги подведе под релевантната правна норма в резултат, на което да достигне до правните изводи, които да обосноват решението му.

С оглед на горното по делото е останал недоказан релевантния за дължимостта на таксата факт на фактическо престиране от общината на услугата сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Що се отнася до услугата обезвреждане на битови отпадъци в депо, видно от доказателствата по делото, предоставянето й от общината е надлежно доказано. По делото са представени не само договора за ползване на регионалното депо, но и доказателства за фактически приети количества битови отпадъци в процесния период. С оглед обаче на липсата по делото на решенията на общинския съвет за определяне на размера на таксата съдът не може да извърши проверка за законосъобразност на съдебното решението в частта, с която е приел за законосъобразен акта досежно размера на установената такса.

Видно от изложеното съдът постановил обжалваното съдебно решение без по делото да са надлежно доказани непризнаването на подадената декларация по чл. 10, ал. 11, т. 3 Наредба № 7, размера на таксата за битови отпадъци и фактическото престиране от общината на услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Това е станало поради неизпълнение от съда на задължението му по чл. 171, ал. 4 АПК. Това задължение е пряко проявление на служебното начало и гаранция за правата на страните и за изясняване на правния спор, т. е. за изпълнение на конституционното задължение на съда да осигури установяването на истината - чл. 121, ал. 1 от Конституцията. Неизпълнението на това задължение е съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на съдебното решение. Изложеното прави обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора неправилно. Съдът следва да го отмени и да върне делото за ново разглежда от друг състав на съда. В частта, с която съдът е прекратил съдебното производство обжалваното решение е правилно и съдът следва да го остави в сила.

С оглед на разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК по искането на страните за присъждане на разноски ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд