Решение № 3697 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6177/2010 г.

Решение № 3697 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6177/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Стенд" ЕООД, представлявано от пълномощника адв. Венцислав Савов, против решение № 75/23.03.2010 г., постановено по адм. дело № 62/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 0301585/08.05.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът не се е произнесъл по наведените в жалбата против РА оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, допуснати при възлагането на ревизията и при провеждането й, както и за допуснати нарушения на материално правни разпоредби. Според касатора заповедите за възлагане на ревизията не са надлежно връчени, което е опорочило провеждането на ревизията и събраните доказателства, а ревизионния доклад неправилно е връчен на правоприемника. От ревизиращите органи не са обсъдени представените от ревизираното дружество доказателства. Поддържа също, че са допуснати нарушения във връзка с връчването на съобщения на доставчиците на дружеството, както и предвид изискването на документи, чийто срок на съхранение е изтекъл. Относно изводите в РА за липса на реални доставки по процесните фактури касаторът поддържа, че не са изложени мотиви, което представлява отделно основание за незаконосъобразност на акта. По подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания касаторът моли решението на окръжния съд да бъде отменено и спорът решен по същество, като бъде отменен обжалвания РА. При условията на евентуалност моли задълженията да бъдат намалени предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалването решение е правилно, както относно изводите за липса на процесуални нарушения във връзка с исканията за представяне на доказателства, за които съдът е приел, че не е изтекъл срокът за съхранението им, така и по същество - предвид изводите за наличие на основание да бъде отказано право на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението по-долу са цитирани разпоредбите на ЗДДС, обн., ДВ, бр. 153/1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63/2006 г., в сила от 1.01.2007 г., който е бил приложим към ревизираните периоди. С обжалваното решение на Варненския окръжен съд е отхвърлена жалбата на "Стенд" ЕООД - гр. Вълчи дол, област Варна, против ревизионен акт № 0301585/08.05.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 442/11.07.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна, с който за данъчен период м. 12/2004 г. са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС - ДДС за внасяне в размер на 393483,42 лв. и лихви за забава в размер на 109867,90 лв. Дружеството е осъдено да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 8202,66 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с ревизионния акт законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит за ревизираните периоди, в посочения размер по фактури, издадени на СД "Костадинов - Бонев", чийто правоприемник е "Стенд" ЕООД, от следните доставчици: "Никан" ЕООД, "Виктория-2001" ЕООД, ЕТ "Сигмаимпексстрой-Христо Ангелов-Петко Ангелов", "Класик купе дях" ЕООД, ЕТ"Чавдар-Иван Чавдаров-Иван Йорданов", "Турборемонт - Варна" ООД, "Жарт" ЕООД, "Ивилекс 2001" ЕООД, "Миг 2000-МПД" ЕООД, "Агила Транс" ЕООД, "Виг Тех" ЕООД, "МДК Консулт" ЕООД, "Дака 69 ИНД" ЕООД, "Електрон Универс" ООД, "Интеринструмент" ООД, "Агрополихим"АД, "Аметис"ГД, "Домостроене инженеринг"АД, "Аметис 1" ЕООД, "Цикония" ООД, "Тръпкови" ООД и "Хермес 1" ЕООД. Съдът е изложил, че при ревизията на доставчиците са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ по реда на чл. 32 ДОПК, след щателно и документирано издирване, като исканите документи и обяснения не са представени, с изключение на "Турборемонт Варна" ООД и "Жарт" ЕООД. Въз основа на това е прието, че липсват доказателства за начисляване на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 5 и ал. 6 ЗДДС, относно начина на плащане, предходни доставчици и други документи, доказващи реалността на доставките и наличието на данъчно събитие по смисъла на чл. 24 ЗДДС, като правото на данъчен кредит е отказано поради това че не са изпълнени условията по чл. 64, ал. 1, т. 2, 3 и 5 ЗДДС, както и на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС. Съдът е приел за неоснователен довода на жалбоподателя за приложение на чл. 65, ал. 8 ЗДДС, тъй като по данни от информационния масив на съответните ТД на НАП няма плащания на данъка по "ДДС-сметка", както и поради това, че не е доказано реалното осъществяване на доставките. От съда са приети за неоснователни доводите на жалбоподателя за това, че от представените доказателства се установявала реалността на доставките по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Посочил е, че издаването на фактурите, включването им в дневници за продажбите и справките декларации не доказват реалното осъществяване на доставките. За такива доказателства могат да се приемат доказателства, установяващи материално-техническата и кадрова възможност за извършване на доставките, както и за транспортиране, складиране, други съпроводителни документи и т. н., каквито по делото не са представени. Поради това че доставчиците не са представили поисканите им документи и обяснения, налице е самостоятелно основание да бъде отказано право на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС. Съдът е посочил, че не кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като вещото лице не се е запознало със счетоводните документи на доставчиците. Съдът е приел за неоснователно оплакването на жалбоподателя за това, че от доставчика ЕТ "Чавдар-Иван Чавдаров-Иван Йорданов" са изискани документи, чийто срок за съхранение е изтекъл. За задълженията от 2000 г. не е бил изтекъл 5-годишният срок за съхранение на документите за данъчно-осигурителен контрол съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 ДОПК, тъй като този срок започва да тече след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Настоящият касационен състав намира следното по обжалваното решение: Същото е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 14979/08.12.2009 г. по адм. дело № 9857/2009 г. на ВАС, първо отделение е отменено решение № 392/01.06.09 г. по адм. дело № 1839/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд /ВОС/ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В отменителното решение е прието, че не е налице основание за отмяна на РА по поддържаните от жалбоподателя възражения за процесуални нарушения при връчването на ревизионния доклад /РД/ на представител на СД "Костадинов и Бонев", след прехвърляне на предприятието му на "Стенд" ЕООД, тъй като правоприемникът е подал възражение против РД, а РА е издаден на правоприемника, който е солидарен съдлъжник по чл. 15 ТЗ. Поради това е налице произнасяне от касационна инстанция по всички доводи и възражения във връзка с връчването на РД на СД, след прехвърлянето му на "Стенд" ЕООД и при настоящото повторно разглеждане на делото от касационната инстанция тези възражения не следва да бъдат повторно обсъждани. Въпросът относно законосъобразността на издаването на РА на правоприемника по реда на чл. 15 ТЗ, предвид разпоредбата на ал. 3 от същия член, е разрешен с решението на ВАС, освен това настоящият състав напълно споделя направените изводи, които съответстват както на приложимите правни норми, така и на установената съдебна практика. В жалбата, с която е сезиран първоинстанционният съд подробно са посочени обжалваните данъчни задължения по размер и по периоди, определени въз основа на непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 05/2000 г. до м. 07/2005 г. включително. При съпоставката на предмета на жалбата до съда със съдържанието на ревизионния акт и на решение № 442/11.07.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ", с което РА е потвърден, се установява, че предмет на първоинстанционното съдебно производство е РА в частите, в които не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени, както следва от: ЕТ "Чавдар-Иван Чавдаров-Иван Йорданов" през данъчни периоди м. м. 05 - м. 12/2000 г.; ЕТ "Сигмаимпексстрой -Христо Ангелов-Петко Ангелов" - за данъчни периоди м. м. 05-08/2001 г., "Виктория-2001" ЕООД, с правоприемник "Елгир" ЕООД - м. м. 08-10/2001 г., "Никан" ЕООД, с правоприемник "Елгир" ЕООД - м. 11 и м. 12/2001 г., "Класик купе дях" ЕООД - м. 03 и м. 04/2002 г., "Ивилекс 2001" ЕООД - м. м. 03 - м. 12/2003 г., "Агила Транс" ЕООД - м. 12/2004 г. и м. м. 04, 05 и 07/2005 г., "Миг 2000-МПД" ЕООД - м. м. 04, 05, 06 и 08/2004 г., "Дака 69 ИНД" ЕООД - м. 11/2002 г., "Виг Тех" ЕООД - м. м. 09, 10 и 11/2004 г. и "МДК Консулт" ЕООД - м. м. 06,07, 08, 09 и 12/2002 г. Общият размер на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по посочените фактури, което е предмет на обжалването пред съда е 283 615,52 лв., което се установява, както от сумирането на размера на непризнатия данъчен кредит по периоди, така както са посочени в жалбата против РА и в самия РА, така и от съдържанието на решението на директора на дирекция "ОУИ", с което е потвърден РА. Размерът на задължението за лихви е 109867,90 лв. Сумата 393483,42 лв., която съдът е посочил в диспозитива на решението като главница /непризнато право на данъчен кредит/, всъщност представлява сбора между главницата, която е в размер на 283 615,52 лв. и лихвата в размер на 109867,90 лв. Становището на съда относно предмета на спора обаче е погрешно изразено и в мотивите на решението, където също е посочена сумата 393483,42 лв. като размер на оспорено задължение, произтичащо от непризнато право на данъчен кредит. Предвид това, съдът е постановил недопустимо решение, в частта, с която е отменил РА относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 393483,42 лв. - за сумата на непризнат данъчен кредит над 283615,53 лв. Решението за разликата над посочената сума е постановено извън искането в жалбата, поради което е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството в тази част - прекратено, на основание чл. 221, ал. 3 АПК. Относно фактурите, издадени от останалите доставчици, посочени в първоинстанционното решение, като издатели на фактури, по които не е признато право на данъчен кредит - "Турборемонт - Варна" ООД, "Жарт" ЕООД, "Електрон Универс" ООД, "Интеринструмент" ООД, "Агрополихим"АД, "Аметис" ГД, "Домостроене инженеринг"АД, "Аметис 1" ЕООД, "Цикония" ООД, "Тръпкови" ООД и "Хермес 1" ЕООД, с РА не са направени корекции на декларираните данни от ревизирания субект, поради което за същия не е съществувал правен интерес от обжалване на РА и съответно - РА не е обжалван в тези части. Затова съдът неправилно в мотивите на решението е посочил, че сумата на непризнатия данъчен кредит се формира и от данъка по тези фактури, без да вземе предвид съдържанието на РД и РА, в които са описани извършените на тези дружества проверки и събраните доказателства, но ясно е посочено, че не се коригират данните по декларациите. От констатациите и направените изводи в ревизионния акт се установява, че правото на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от доставчиците от ЕТ "Чавдар-Иван Чавдаров-Иван Йорданов", ЕТ "Сигмаимпексстрой-Христо Ангелов-Петко Ангелов", "Виктория-2001" ЕООД, "Никан" ЕООД, "Класик купе дях" ЕООД, "Ивилекс 2001" ЕООД, "Агила Транс" ЕООД, "Миг 2000-МПД" ЕООД, "Дака 69 ИНД" ЕООД, "Виг Тех" ЕООД и "МДК Консулт" през посочените по-горе данъчни периоди, така както са описани в ревизионния доклад по номер, дата на издаване, размер на данъчната основа и на ДДС, както и предмет на доставката, не е признато поради това, че доставчиците не са представили поисканите им документи и писмени обяснения със съответни искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчен субект /ИПДПОДС/ - при действието на ДПК (отм.) или искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ - при действието на ДОПК, които са връчени по реда на чл. 50 ДПК (отм.) при действието му, съответно по реда на чл. 32 ДОПК след влизането му в сила, поради това че доставчиците не са открити на данъчните си адреси, съответно - на адресите за кореспонденция при извършените посещения от данъчните органи, респективно - органите по приходите. В ревизионния акт и приложения към него ревизионен доклад е направен извода, че за ревизираното лице не е налице право на приспадане на данъчен кредит, поради това че не са изпълнени предпоставките по чл. 64, т. 2, 3 и 5 ЗДДС - съгласно приложимата редакция, действаща до 31.12.2001 г., съответно по чл. 64, ал. 1, т. 2, 3 и 5 ЗДДС - съгласно редакцията действаща след 01.01.2002 г., не е доказано, че фактурите удостоверяват реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС и не доказано начисляване на ДДС по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС. В решението на директора на дирекция "ОУИ" е прието, че наред с тези основания, за фактурите издадени през данъчни периоди след 01.01.2002 г., е налице основание да бъде отказано правото на данъчен кредит и по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, поради това че доставчиците не са представили поисканите им документи и писмени обяснения с ИПДПОДС, съгласно терминологията при действието на ДПК, съответно - ИПДПОЗЛ, съгласно терминологията при действието на ДОПК. Изводи за приложимост на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС са направени и в РД за някои от доставчиците. От съдържанието на протоколите за насрещни проверки, за посещения на данъчните адреси или адреси за кореспонденция, както и за връчване на съобщения се установява, че същите отговарят на процесуалните изисквания за форма и за съдържание, които са действали към съответния момент на осъществяването им /при действието на ДПК или ДОПК/, поради което представляват доказателствено средство за удостоверените с тях действия и за начина, по който са извършени. Възражението, което се прави в касационната жалба за неспазване на изискванията за връчване на исканията е общо и декларативно, поради което не може да се направи извод какви са твърденията на касатора в тази връзка. При проверката на тези документи настоящият състав не констатира съществени нарушения на процесуални правила. Следва да се отбележи, че не е необходимо валидно извършените процесуални действия при действието на ДПК да бъдат повтаряни след влизането в сила на ДОПК, в случаите на ревизии, които са запознали при действието на ДПК и са довършени при действието на ДОПК. Съгласно § 5, ал. 3 ПЗР ДОПК, правилата на ДОПК се прилагат от органите на НАП и за процесуалните действия по незавършените административни производства към датата на влизането му в сила. Затова е неоснователно възражението в касационната жалба за процесуални нарушения при връчването на исканията, изразяващи се в посещения на данъчния адрес по смисъла на чл. 32 ДПК, а не на адреса за кореспонденция по смисъла на чл. 28 ДОПК. Както се посочи, при извършване на съответните процесуални действия, свързани с връчването на исканията, са спазени процесуалните правила, които са действали към момента на извършването им, което се отнася и за адреса, на който са извършвани посещенията. Освен това, за нито един от проверяваните субекти /издатели на фактури, по които ревизираното лице е получател/ жалбоподателят не е представил доказателства, че има промяна на данъчния адрес, респективно - на адреса за кореспонденция. От документите в данъчната преписка се установява, че до приключване на ревизионното производство доставчиците не са представили поисканите им документи и писмени обяснения. От текста на исканията е видно, че тези документи имат значение за извършените доставки, за счетоводната отчетност, за начисляването на данъка, както и за предходните доставчици. Исканите документи и писмени обяснения не са представени и в производството по обжалване на ревизионния акт по административен и съдебен ред. В съдебното производство са представени само част от поисканите документи относно трима доставчиците - "Миг 2000 - МПД" ЕООД, "Ивилекс 2001" ЕООД и "МДК Консулт" ЕООД, като представените документи включват процесните фактури, дневниците за продажби и справки-декларации за съответните периоди, през които са издадени фактурите, както и разпечатки на хронологични регистри /или отчет по журнала на операциите/ на сметки 4532, 703 и 411 за същите периоди. Тези документи /с изключение на извадките от счетоводни регистри/ са били проверени още по време на ревизията предвид констатациите в РД, като наличието на фактурите е установено при проверката при ревизираното лице, а другите документи са проверени в съответния информационен масив на ТДД. Извлеченията от счетоводните регистри не са проверени в счетоводството на съответното дружество, поради което няма данни за това дали счетоводството му е водено редовно и затова тези извлечения нямат доказателствена сила съгласно чл. 51 ДОПК. Относно всички останали доставчици не са представени никакви документи и обяснения. От заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, изслушани по делото /основно и четири допълнителни/ не се установяват релевантни факти и обстоятелства по спора. Вещото лице не е направило проверка в счетоводството на нито един от доставчиците, поради това че не ги е намерило на съответния адрес за кореспонденция или друг адрес, или не му е предоставена възможност за такава проверка. В основното заключение изрично е посочено, че вещото лице не може да даде заключение дали ДДС е начислен в счетоводството на съответния доставчик, след като не е направена проверка в счетоводството му. На вещото лице не са поставяни никакви въпроси свързани с реалността на доставките, поради което и не са правени проверки относно факти и обстоятелства, имащи значение за установяване реалното извършване на доставките. След като проверка в счетоводствата на доставчиците не е направена, както по време на ревизията - поради това че същите не са намерени на съответните адреси, така и от вещото лице - поради посочените в заключението причини за всяко от лицата /всички причини са извън волята на вещото лице и са свързани също с ненамиране на лицето или неосигуряване на достъп до счетоводството/, то по делото изобщо не е установено, че доставчиците имат счетоводства като съвкупност от първични и вторични счетоводни документи и счетоводни регистри, които да са водени редовно съгласно изискването по чл. 81 ДПК (отм.), съответно чл. 51 ДОПК, както и чл. 146 ГПК (отм.), съответно чл. 182 ГПК. Предвид събраните по делото доказателства и разпределението на доказателствената тежест в процеса, обосновано и правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че фактическите констатации и изводите в РА съответстват на доказателствата по делото и на приложимите правни норми. Ревизираното лице, съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, е следвало да докаже по пътя на пълно и главно доказване, че за него са изпълнени всички предпоставки за признаване право на приспадане на данъчен кредит, респективно - че не са налице пречки за упражняване на това право, предвидени в действащите за ревизираните данъчни периоди материалноправни норми. Предвид спорните по делото въпроси, ревизираното лице е следвало да докаже, че процесните фактурите удостоверяват реални доставки на посочените в тях стоки или услуги, както и че ДДС е начислен в счетоводствата на доставчиците като задължение към бюджета. Наред с това, следвало е да бъдат представени всички документи и писмени обяснения, които са били поискани с връчените на посочените по-горе доставчици ИПДПОДС/ ИПДПОЗЛ, за да бъде успешно оборено основанието по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, поради което е отказано правото на данъчен кредит за съответните доставчици. В производството по обжалване на РА по административен и съдебен ред не са доказани посочените релевантни факти и обстоятелства, нито са представени поисканите документи и писмени обяснения от доставчиците. Както правилно е приел първоинстанционният съд, по делото не е доказано, че по процесните доставки е осъществено прехвърляне на собственост, респективно извършване на услугите, които са удостоверени с процесните фактури, поради което не са осъществени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, респективно - не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 24 ЗДДС и облагаема доставка по чл. 32 , които от своя страна представляват основание за начисляване на данъка от доставчика и за приспадане на данъчен кредит от получателя, съгласно определението по чл. 63 ЗДДС. Налице е основание за приложение на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС /за фактурите, издадени след 01.01.2002 г., когато разпоредбата влиза в сила/, поради това че доставчиците не са представили поискани им документи и писмени обяснения във връзка с осъществяване на доставките, счетоводната отчетност, начисляване на данъка и предходните доставчици. Въпросните доказателства не са представени по делото, нито чрез други доказателства са установени фактите и обстоятелствата, във връзка с които са били изискани документите и обясненията. Наред с това относно процесните фактури не е доказано начисляването на ДДС по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС. В ревизионния акт изрично е посочено, че не е установено начисляването на данъка в счетоводствата на доставчиците, поради това че същите не са открити на адресите за кореспонденция и не е направена проверка в счетоводствата им. За да се направи изводът, че ДДС е начислен в счетоводството на доставчика следва да се установи, че данъкът е отразен като задължение към бюджета по кредита на счетоводна сметка 4532, при редовно водено счетоводство съгласно изискването по чл. 51 ДОПК. Подобно доказване се осъществява чрез заключение на счетоводна експертиза, изготвена въз основа на проверка в счетоводството на съответния доставчик относно движението по всички счетоводни сметки, които в конкретния случай имат значение за отразяване на осъществената стопанска операция, като се има предвид, че вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на ЗСч и с оглед на другите обстоятелства, установени при ревизията. Такова доказване не е проведено, включително и чрез заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съображения за което са изложени по-горе. Следва да се отбележи, че издаването на ревизионен акт на прекия доставчик по принцип не доказва начисляването на ДДС в счетоводството му, нито реалното осъществяване на доставките, освен ако разбира се в констатациите към ДРА /респективно РА/ няма изрични констатации в този смисъл. От доказателствата по делото се установява, че са издадени следните актове: на ЕТ "Чавдар- Иван Чавдаров-Иван Йорданов" - ДРА № 393/15.11.2002 г., който обхваща и данъчните периоди, през които са издадени процесните фактури на ревизираното лице - м. м. 05-12/2000 г.; на "Класик купе дях" ЕООД е издаден ДРА № 257/29.11.2002 г., който обхваща периода 01.04.02 г. - 31.07.02 г., следователно обхваща само единия от процесните в настоящото производство периоди - м. 04/002 г., пред който това дружество е издало фактура на СД "Костадинов-Бонев"; на ЕТ "Сигмаимпексстрой-Христо Ангелов-Петко Ангелов" е издаден ДРА № 571/21.11.2001 г., който включва и процесните периоди м. м. 05-08/2001 г.; на "Виг тех" ЕООД е издаден ДРА № 03002700/14.09.06 г., който включва процесните периоди м. м. 09 -11/2004 г. От констатациите на тези ДРА е видно, че за нито един от процесните в настоящото производство периоди не са направени констатации относно реално осъществяване на доставките, по които съответното дружество е доставчик с получател по фактурите СД "Костадинов - Бонев", нито относно начисляването на данъка по тези фактури. В посочените актове няма данни да са правени проверки в счетоводството на ревизираното лице относно счетоводното начисляване на ДДС по доставките, по които е доставчик. Констатациите в актовете са свързани с доставките, по които лицето е получател, а в съответните раздели за доставките, по които ревизираното лице е доставчик по данъчни периоди са направени само констатации какви са резултатите относно осъществените доставки и дължимия ДДС, така както са декларирани в подадените от лицата справки-декларации по периоди и е посочено, че декларираните резултати не се променят. Поради изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че не е доказано реалното осъществяване на доставки по процесните фактури, издадени от доставчиците ЕТ "Чавдар-Иван Чавдаров-Иван Йорданов", ЕТ "Сигмаимпексстрой-Христо Ангелов-Петко Ангелов", "Виктория-2001" ЕООД, "Никан" ЕООД, "Класик купе дях" ЕООД, "Ивилекс 2001" ЕООД, "Агила Транс" ЕООД, "Миг 2000-МПД" ЕООД, "Дака 69 ИНД" ЕООД, "Виг Тех" ЕООД и "МДК Консулт", поради което не е доказано, че са изпълнени условията по чл. 64, т. 2, 3 и 5 ЗДДС /приложими за ревизираните периоди до 31.12.2001 г./, съответно по чл. 64, ал. 1, т. 2, 3 и 5 ЗДДС /приложими за ревизираните периоди след 01.01.2002 г./. Налице е основание да бъде отказано право на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС по фактурите, издадени през данъчни периоди след 01.01.2002 г. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че от доставчика ЕТ "Чавдар-Иван Чавдаров-Иван Йорданов" са изискани документи, чийто срок за съхранение е изтекъл. Изводите на първоинстанционния съд в тази част са правилни и се споделят от настоящия състав. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 ДОПК срокът за съхранение на документите за данъчно-осигурителен контрол е 5-годишен и започва да тече след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани, или в случая - след 01.01.2006 г., поради което очевидно не е бил изтекъл към датата на връчването на искането до това лице. Останалите възражения в касационната жалба, свързани с връчване на актовете за възлагане на ревизията, са приети за неоснователни с първото касационно решение по делото, поради което не следва да бъдат отново обсъждани. Следва в тази връзка да се отбележи, че не са налице обстоятелства, водещи до ненадлежно възлагане на ревизията, които биха могли да представляват основание за нищожност на акта, нито до извършване на процесуални действия без надлежно възлагане. Съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът се произнася по същество, поради което дори и да са допуснати процесуални нарушения при ревизията, това не представлява основание за отмяна на ревизионния акт. Поради изложените съображения обжалваното решение е правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от тези доставчици в размер общо на 283615,52 лв. и начислени лихви в размер на 109867,90 лв., и следва да бъде оставено в сила в тази част. Следва за прецизност да се отбележи, че в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка относно данъчния период, за който не е признато право на приспадане на данъчен кредит, като е посочено, че това е данъчен период м. 12/2000 г., а от мотивите на решението се установява, че се касае до непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 05/2000 г. - м. 07/2005 г., които са част от ревизираните периоди - м. 01/2000 г. - м. 09/2005 г. Тази грешка следва да бъде отстранена от първоинстанционния съд в производство за поправка на очевидна фактическа грешка, което не е ограничено със срок. Предвид изхода на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Размерът на юрисконсултското възнаграждение, което е присъдено в полза на дирекция "ОУИ" с първоинстанционното решение е съобразен с материален интерес - главница в размер на 283615,52 лв. и лихви - 109867,90 лв., и разпоредбата на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не се налага намаляване на размера на това възнаграждение, въпреки частичното обезсилване на решението. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, първо отделение