Решение № 16584 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9982/2013 г.

Решение № 16584 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9982/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на А. Д. Я. от гр. Петрич против решение № 864/18.05.13 г. по адм. д. № 107/13 г. по описа на Административен съд-Благоевград с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, началник РДНСК Югозападен район, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд-Благоевград е отхвърил оспорването на касатора Я. срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-321/01.11.12 г, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Югозападен район е наредил премахване на незаконен строеж "пристройка на един етаж към съществуващо МЖ и нова покривна конструкция над цялото", находящ се в УПИ ХI-385, кв. 19 по плана на с. Коларово, общ. Петрич, извършен от А. Д. Я. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административния акт е издаден в съответствие с административнопроизводствените правила и с материалния закон. Решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Преценката за законосъобразност на обжалваната заповед е извършена формално, при липсата на яснота относно казуса независимо от обема на мотивите. Последните съдържат изложение относно приложените към преписката материали, преразказ на писменото заключение на назначената по делото съдебно техническа експертиза, без становище по конкретните доводи на оспорващия. На първо място, липсват мотиви във връзка с основното оплакване относно адресата на заповедта. След поставяне началото на административната преписка с КА № ПЧ-176-I/28.09.11 и КА № ПЧ-176-II/28.09.11 г. посоченият в тях извършител на строежа, А. Д. Я., с писмено възражение вх. № ПЧ-176-05-751/25.10.11 г. и приложен към него н. акт № **, том I, рег. № 1679, д. № 39/11 г., вписан на 17.05.11 г. е уведомил администрацията на РДНСК Югозападен район, че собственик на жилищната сграда е лицето М. А. Т., негова дъщеря. Така административният орган е получил данни освен за извършителя и за собственика / възложителя/ на незаконния страж. Тези данни са били от съществено значение за законосъобразното процедиране на преписката в изпълнение задълженията за изясняването на всички факти и обстоятелства от значение за случая - чл. 35 АПК. Привличането на собственика на строежа, наред с извършителя на този строеж или самостоятелно, към участие в производството по издаване на обжалваната заповед е било задължително с оглед гарантиране правата на всеки един от тях, както от гледна точка пълното изясняване на случая, така и предвид отговорността на лицата във връзка с изпълнението на административния акт. Не са изложени убедителни мотиви и по същество относно незаконния строеж. В заповедта строежът е описан като пристройка на един етаж към търпима МЖ и нова покривна конструкция над цялото. Посочено е, че пристройката и МЖ имат обща плоча, респ., конструктивна връзка, като пристройката е изпълнена върху тухлен парапет на съществуваща тераса, изградена е тухлена зидария и частично метална дограма с остъкляване, в резултат на което терасата е приобщена към съществуващото жилище. При огледа на място назначената по делото съдебно техническа експертиза е установила пристройка на две нива, еднакви с нивата на жилищната сграда и съществуващите стоманобетонни плочи като плочите на съответните нива на пристойката и жилищната сграда представляват общи такива. Експертизата е установила и предназначението на помещенията, разположени на всяко от двете нива на пристройката. Съпоставката на констатациите на вещото лице с описанието на строежа в констативните актове и обстоятелствената част на заповедта сочат на различия, независимо от мнението на експерта, че изпълненото на място съответства на установеното в хода на административната преписка. Точното описанието на незаконния строеж е от значение за изпълнението на заповедта за премахването му. Недопустимо е с конструктивно становище в хода на принудителното изпълнение на заповедта да се установяват извършени СМР и да се определят подлежащите на премахване зидове, плочи и пр. Именно в тази връзка административният орган е следвало да конкретизира незаконния строеж-пристройка както от гледна точка функционално свързан ли е със съществуващия или не, така дали и доколко е ползвана конструкцията на съществуващата сграда- ползвани ли са съществуващи плочи, или новоизградените и съществуващите са преустроени в общи такива. Установяването на тези факти при оспорването на административния акт е в задължение на съда. В мотивите на решението липсва яснота относно точното описание на подлежащия на премахване незаконен строеж, с изключение на безспорно новата обща покривна конструкция. Изложеното налага извода за неправилност на обжалваното решение и незаконосъобразност на заповедта, оспорването срещу която е отхвърлено. Следва решението да бъде отменено и в хипотезата на чл. 221, ал. 1 АПК заменено с ново за отмяна на заповедта като издадена при неизяснена фактическа обстановка както относно адресата на властническите разпореждания, така и относно вида на подлежащите на премахване строителни работи в резултат на които е обособена пристойката. При този резултат от касационната проверка претенцията касационния жалбоподател, поддържана в двете съдебни инстанции, за присъждане на разноски е основателна. Исканията са своевременно направени с жалбите и доказани до размера от 245 лв, в това число 15 лв държавни такси и 230 лв депозит за вещо лице. Разходи за адвокатско възнагреждение не следва да бъдат присъждани, тъй като договор за правна защита и съдействие не е представен, а в пълномощното на л. 38 адвокатско възнаграждение не е уговорено, липсват и надлежни писмени доказателства за заплатено такова. Разноските, на основание чл. 2 и чл. 3, вр. с чл. 15, ал. 1, т. 3 от Устройствения правилник на Дирекцията за национален строителен контрол и чл. 143, ал. 1 АПК разноските следва да бъдат заплатени от ДНСК София. Така мотивиран, Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на II-ро отделение