Решение № 9164 от 2.10.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) Раковски. Жалбата е против решение 51 от 11.01.2023г., постановено по адм. дело 2404/2022г. на Административен съд Пловдив. С него по жалба на К. Чакъров е отменен отказ на началника на Общинска служба по земеделие - Раковски, обективиран в писмо изх. РД-12-05-342-1 от 02.09.2022г. за издаване на характеристика на имот, възстановен с решение О344В от 08.09.2008г. на ОСЗ - Раковски за възстановяване правото на собственост на земя в съществуващи или възстановими реални граници в землището на с.Болярино, и е върната преписката на ОСЗ - Раковски за ново произнасяне при спазване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, като е определен 14 дневен срок за произнасяне на административния орган, който тече от влизане в сила на съдебното решение. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като се посочва, че в подаденото от К. Чакъров заявление не е бил посочен идентификатор и номер на имот, съгласно изискванията на Наредба PД-02-20-4 от 11.10.2016г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри. Претендира се отмяната на обжалваното решение. Ответниците К. Чакъров, Д. Дерменджиева и Е. Чакърова, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е било образувано по жалба на К. Чакъров срещу отказ на началника на ОСЗ Раковски, обективиран в писмо изх. РД-12-05-342-1 от 02.09.2022г., по молба вх. РД-12-05-342/31.08.2022г., подадена от К. Чакъров, за издаване на характеристика на имот, възстановен с решение О344В от 08.09.2008г. на ОСЗ - Раковски за възстановяване правото на собственост на земя в съществуващи или възстановими реални граници в землището на с. Болярино. С обжалваното решение административният съд е отменил обжалвания административен акт и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по молба вх. РД-12-05-342/31.08.2022г., подадена от К. Чакъров, при спазване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, като е определил и 14 дневен срок за произнасяне на административния орган. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Административният съд е установил, че ОСЗ - Раковски е издала решение О344В от 08.09.2008г. за възстановяване правото на собственост на земя в съществуващи или възстановими реални граници в землището на с.Болярино, като с молба РД-12-05-342/31.08.2022г. К. Чакъров е поискал издаване на характеристика на имота/нива от 7,8 дек, възстановена по силата на посоченото решение. Съдът е приел, че няма спор, че нивата попада в урбанизирана територия в землище на с.Болярино, местността Селото, както и че молбата е направена от лице с установен правен интерес от извършването на поисканата услуга, в който случай административният орган дължи същата, и то при условията на обвързвана компетентност. Мотивирал се е, че органът е длъжен да издаде документа от значение за признаване или упражняване на правата на заявителя, като разполага с правната възможност в нея да впише данните, които намира за относими към удостоверявания факт. Обжалваното решение е правилно. В съдебното производство, първоинстанционният съд, в рамките на служебното си задължение, е описал и приел обосновано фактическата обстановка и е извел въз основа на нея законосъобразни правни изводи. В случая е установено, че К. Чакъров е подал молба вх. РД-12-05-342/31.08.2022г. за издаване на характеристика на имот - нива от 7,8 дек, възстановен му с решение О344В от 08.09.2008г. на ОСЗ - Раковски за възстановяване правото на собственост на земя в съществуващи или възстановими реални граници в землището на с.Болярино. Правилно е прието от съда, че в писмо изх. РД-12-05-342-1 от 02.09.2022 г. на началника на ОСЗ Раковски е обективиран отказ за издаване на характеристика на имот, тоест налице е отказ за извършване на административна услуга, която услуга е поискана от лице с установен правен интерес от извършване на услугата. Неоснователно е изложеното в касационната жалба, че с процесното писмо не се отказва извършване услуга, а само се уведомява заявителя, че не може да се издаде исканата характеристика. На следващо място с касационната жалба се развиват съображения, че в подаденото от К. Чакъров заявление за издаване на характеристика на имот не е посочен идентификатор и номер на имот, съгласно изискванията на Наредба PД-02-20-4 от 11.10.2016г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредбата), което посочване се твърди, че е основополагащо условие за изпълнение на административната услуга характеристика на имот. В случая административният орган неправилно е приел, че след като имотът не е индивидуализиран с посочен идентификатор и номер на имот, не може да се предостави исканата услуга. Действително, съгласно цитираните от касационния жалбоподател разпоредби от Наредба PД-02-20-4 от 11.10.2016г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, в заявлението за услуга следва да се съдържа идентификатор и номер на имот. Съгласно чл.16, ал.1, т.7 от Наредбата заявлението за услуга съдържа обектите, предмет на услугата, посочени от заявителя, съгласно чл.5, като разпоредбата на чл.5 от Наредбата от своя страна предвижда, че при заявяване на услуга обектите се определят чрез: 1. идентификаторите и номерата им; 2. местоположението им, зададено чрез посочване; очертание на територията, в която попадат, или чрез задаване на координати в указана референтна координатна система; 3. административните им адреси; 4. други характеристики, които определят еднозначно обектите. От прочита на цитираните разпоредби ясно личи, че изискванията, чрез който се определя обекта на услугата, на се предполага да са в кумулативност. Това следва от т.4 от чл. 5 от Наредбата, в която е посочено и други характеристики, които определят еднозначно обектите.. Смисълът, който законодателят е вложил в чл. 5 от Наредбата, е имотът да може да бъде индивидуализиран в достатъчна степен, за да може да се изпълни исканата услуга. В случая имотът е бил достатъчно индивидуализиран от решение О344В от 08.09.2008г. на ОСЗ Раковски, поради което същият административен орган е могъл да извърши исканата административна услуга. Неоснователно касационният жалбоподател обосновава отказа с лисата на посочен идентификатор и номер на имот, тъй като въпреки липата на идентификатор и номер на имота, то същият е можело да бъде индивидуализиран и не е налице съмнение за кой точно имот се иска издаване на характеристика. На последно място настоящият състав намира за нужно да разгледа и прогласеният в чл.9 ал.4 от АПК принцип, вменяващ задължение на административния орган да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Отнесен към случая този принцип означава, че компетентният орган е бил длъжен да съдейства на заявителя за законосъобразното упражняване на правата му административният орган е могъл и е бил длъжен да съдейства на заявителя за посочване на идентификатор и номер на имота в подадената от него молба, което той (административният орган) не е сторил. Изложените от касатора доводи в представеното от него на 15.09.23г. становище с писмени доказателства, касаят друга административна услуга и други мотиви за отказа за нейното извършване. Затова те са неотносими за настоящото производство. С оглед на изложеното обжалваното пред ВАС съдебно решение е съобразено с материалния закон и е обосновано. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Затова обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,