Решение № 7422 от 4.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13291/2009 г.

Решение № 7422 от 4.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13291/2009 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кирил Димитров Димчев, подадена чрез упълномощен адв. Димитър Петр ов, против решение № 1235 от 13.07.2009 г., постановено от Административен съд - Варна, III отделение, ХХV състав, по адм. д. № 2560/2008 г. С жалбата и в писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът неправилно е приел, че в оспорената част от одобрения ПНИ са спазени отстоянията по чл. 28, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Касаторът твърди, че минималното необходимо отстояние от сградата с инициали "л. к." до границата с имот № 4217 следва да е 5 м. според изискванията на чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, а заключението на СТЕ е установило отстояние 3,20 м. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго по същество, с което да отмени оспорената заповед на областния управител. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Варна не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Маруля Петрова Патрикова, Петра Авернова Няголова, Параскева Андонова Статева и Марина Василева Тодорова също не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, тъй като в производството по изготвяне и одобряване на плана по § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ не могат да бъдат разглеждани вещноправни спорове, поради което възражения в тази насока са неотносими. Неоснователни са оплакванията относно образуването на нов имот от спорните 246 кв. м, тъй като съседният имот № 4217 е съставен от няколкото разлики над 600 кв. м от други съседни имоти и тези 246 кв. м са присъединени към него, така че да се получи площ от 1056 кв. м, като е спазен и чл. 28, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1235 от 13.07.2009 г. е отхвърлена жалбата на Кирил Димитров Димчев срещу заповед № 07 -7706 - 178/05.06.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен ПНИ за земеделските земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на с. о., м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, област Варна в частта досежно имоти № 4217 и № 585, като жалбоподателят е осъден за заплащане на разноски в размер на 150 лв. За да достигне до този резултат Административен съд - Варна е приел, че възраженията против ПНИ са без правно основание, защото в производството по изготвяне и одобряване на плана по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не се възстановяват или изменят вещни права, като вещно-правният статут на новообразуваните с плана имоти е извън обхвата на административния и съдебния контрол. С мотивите на обжалваното решение е преценено, че административният орган е длъжен да се съобрази с правата на собствениците, такива каквито са установени с актовете за собственост, което в случая е спазено и видно от приетата СТЕ имотът, придобит от жалбоподателя е с пл. № 585 и по ПКП /1999 г. и по процесния ПНИ. Първоинстанционният съд е констатирал, че е налице пълно съответствие с площта на горепосочения имот по документа за собственост на земеделската земя - нотариален акт № 102 по дело № 2861/1994 г. за имот, придобит по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, от който е видно, че жалбоподателят е придобил 600 кв. м в ид. части. Разгледано е възражението относно оставащата разлика от 246 кв. м, относно които е прието от съда, че тази площ се включва в имот № 4217 по ПНИ с площ 1056 кв. м., записан в регистъра към ПНИ на наследниците на П. Попончев, който новообразуван имот включва няколко разлики над 600 кв. м. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд - Варна точно е преценил, че при ситуиране на новообразуван имот № 585 са спазени изискванията на ППЗСПЗЗ и ЗУТ. Съдът се е озовал на приета и неоспорена съдебно-техническа експертиза, според която са спазени законовите отстояния от съществуващите в този имот сгради и подпорни стани до новопроектираните гранични линии. Основното възражение, развито в касационната жалба е, че отстоянието между сградата, отразена в имот № 585 като "Л. К." се намира на отстояние 3,20 м. от границата към дъното на имот № 4217, а не на 5 м., както предвижда чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Решаващият съдебен състав намира това твърдение за неоснователно, защото по силата на чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо, като последното е застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки. От заключението на изслушаното вещо лице е видно, че обозначението "Л. К." е "лятна кухня", която е пристройка към основното застрояване, поради което същата съставлява спомагателна, обслужваща и второстепенна постройка и има характер на допълващо застрояване. Изискванията, визирани в чл. 31 от ЗУТ се отнасят за правила и нормативи за разполагане на сградите на основно застрояване, което означава, че допълващото застрояване е извън приложното поле на чл. 31 от ЗУТ. Следователно първоинстанционният съд правилно е преценил, че в конкретната хипотеза не е налице нарушение на изискванията на чл. 31 от ЗУТ във връзка с чл. 28, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение