Решение № 6374 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12011/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Национална полиция, чрез процесуалния си представител, срещу решение 23522 от 14.11.2024 г. по адм. дело 8198/2024 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение АС София-град е отменил заповед 3286з-2614 от 10.07.2024 г. на директора на ГД Национална полиция, с която е отказано снемането на полицейската регистрация на С. М. П. и е върнал административната преписка на органа за ново произнасяне при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на решението. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Навежда доводи, че противно на приетото от съда в административния акт са изложени подробно фактическите основания, обосноваващи отказът да се снеме полицейската регистрация на лицето. Иска да се отмени решението и се реши спорът по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Претендира присъждане на разноски, както и евентуално прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение за касационния ответник. Ответникът по касационната жалба С. М. П., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е изложил фактическите установявания по спора, които кореспондират с доказателствения материал по делото и въз основа на подробен и точен анализ на приложимата нормативна уредба е достигнал до правилни и обосновани правни изводи. От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е започнало по заявление рег. 277000-7497/23.05.2023 г. на С. П. за снемане на полицейската му регистрация. Въз основа на извършена проверка по заявлението, със заповед 3286з-2460/11.07.2023 г. директорът на ГД Национална полиция е постановил отказ да снеме полицейската регистрация на заявителя. С решение 7191 от 23.11.2023 г. по адм. дело 8544/2023 г. на АС - София-град е отхвърлена жалбата на С. П. срещу издадения от административния орган отказ по чл. 68, ал. 6 ЗМВР. С решение на Върховния административен съд е отменено първоинстанционното решение и е отменена заповедта на директора на ГД Национална полиция, като преписката е върната на органа за ново произнасяне при съобразяване с решение от 30.01.2024 г. по дело С 118/2022 г. на Съда на Европейския съюз. След връщане на административната преписка и извършена повторна проверка, с оспорената пред първоинстанционния заповед 3286з-2614 от 10.07.2024 г. директорът на ГД Национална полиция е отказал снемане на полицейска регистрация на С. М. П.. В мотивите на заповедта е посочено, че полицейската регистрация на С. П. е извършена за престъпление по чл. 354а НК за притежания на наркотични вещества във връзка със ЗМ 621/2005 г. по описа на РУ гр. Дупница. С определение 54 от 16.11.2006 г. по н.о.х. дело 893/2006 г. Окръжен съд Кюстендил е одобрил постигнатото споразумение, съгласно което С. П. се е признал за виновен и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 1-во вр. ал. 1, пр. 1-во във вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК съдът му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години. П. е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК на 17.11.2009 година. Административният орган е посочил, че полицейската регистрация е последица от извършване на противоправно деяние и привличане на лицето като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер, за извършването, на което в НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 3 до 12 години и "глоба" от 10 000 до 15 000 лв. и е с изключително вредни последици върху обществените отношения, които засяга. Позовал се е на т. 61 от Решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 г. на Съда на ЕС, че настъпилата реабилитация не води задължително до снемане на полицейската регистрация, а е единствено индиция, че субектът на данни представлява по-малък риск. Степента на риск на лицето следва да се отчете като елемент наред с естеството и тежестта на престъплението, конкретния контекст в който е извършено, извършени разнородни престъпления, наличието на други производства (минали и настоящи), миналото или профила на лицето. В тази връзка органът е приел, че П. има профил на нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата с оглед издадени девет наказателни постановления, 19 фиша и една заповед за прилагане на ПАМ по ЗДвП и въпреки че нарушенията са с по-ниска степен на обществена опасност същите сочат на трайно установено незачитане на установения в държавата правов ред. Съдът е обсъдил данните по административната преписка и събраните доказателства в хода на съдебното производство и правилно е посочил, че при преценката за материална законосъобразност на обжалваната заповед следва да бъде съобразено решението от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 на СЕС. Както вярно е констатирал съдът, към настоящия момент в българското законодателство не са транспонирани разпоредбите на член 4, параграф 1, букви в и д на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, съобразно които администраторът на лични данни трябва да установи срокове за изтриването на събраните лични данни или периодичен преглед. Съгласно Решението на СЕС, член 4, параграф 1, букви в и д от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с член 5, член 10 и член 13, параграф 2, буква б и член 16, параграф 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. В т. 70 от Решението на СЕС се посочва, че член 5 от Директива 2016/680 оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриването на личните данни или за периодичната проверка на необходимостта от съхранението им. От друга страна, в т. 45 от решението, Съдът на ЕС намира, че за да са "подходящи", сроковете за такава периодична проверка трябва в съответствие член 4, параграф 1, букви в) и д) от тази директива в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението им вече не е необходимо. Според тълкуването на Съда на ЕС, подобно изискване не е изпълнено, когато, както е и в разглеждания казус, единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му. Същността на полицейската регистрация е вид обработване на лични данни на лицата, която се осъществява при условията на Закона за Министерството на вътрешните работи и без тяхното съгласие. Полицейската регистрация помага на полицейските органи да извършват дейностите, посочени в чл. 67 ЗМВР, като данните от нея съобразно чл. 27 ЗМВР могат да се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. В чл. 68, ал. 6 ЗМВР няма основание за изтриване на лични данни от полицейския регистър в хипотезата на влязла в сила присъда и последвала реабилитация, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето. В съответствие с решението на Съда на ЕС първоинстанционният съдът правилно е приел, че произнасянето на административния орган по заявлението за издаване на акта по чл. 68, ал. 6 ЗМВР следва да бъде обусловено от извършена в хода на административното производство проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. Проверката трябва да обхваща събиране и анализ на информация относно личността на заявителя. Релевантни в тази насока са данни, които включват естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице, включително по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната от закона цел, свързана със събирането и обработката на лични данни за лицата, осъдени за извършени престъпления от общ характер, във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация. Следователно необходимо е административният орган, да извърши проверка и да прецени баланса между обществения интерес, който изисква правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението ми вече не е необходимо. Както е посочено в т. 62 от решението на Съда на ЕС, принципът на пропорционалност, закрепен в член 52, параграф 1 от Хартата предполага по-конкретно да се съпоставят важността на преследваната цел и тежестта на ограничението за упражняването на съответните основни права. В т. 69 от решението Съдът на ЕС определя още, че администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. В светлината на приетото в решението на Съда на ЕС, първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод, че мотивите на административния орган за отказ са необосновани. В тази връзка решаващият съд с основание е посочил, че от извършване на деянието са изминали приблизително 20 години, а от реабилитацията по право повече от 15 години. В наказателноправен аспект за този период няма данни за противообществени прояви на лицето, срещу него няма регистрирани заявителски материали, не са извършвани проверки и не са образувани досъдебни производства, т.е. следва да се приеме, че няма данни, които изискват запазване на полицейската регистрация за целите по чл. 67 ЗМВР. В гражданскоправен аспект е установено, че е трудово ангажиран, няма публични задължения и има семейство, за което полага грижи. Правилно съдът е приел, че позоваването на органа на нарушенията по Закона за движението по пътищата, за да очертае профил на нарушител на лицето, е незаконосъобразно. На първо място този вид нарушения не могат да се приемат за доказателство, че жалбоподателят има трайно установени престъпни навици, тъй като същите не представляват престъпления по смисъла на Наказателния кодекс и освен това в случая административните нарушения нямат връзка с обществените отношения, засегнати от деянието, за което е осъден ответникът по касация. За да се приемат за релевантни към причините за отказ за снемане на полицейска регистрация на лицето, е необходимо административните нарушения, при разглеждането им на плоскостта на деянието, за което е направена полицейската регистрация, да имат връзка с профила на нарушител за съответната сфера на обществени отношения. Твърденията, че наказателните постановления са влезли в сила и не са платени наложените административни санкции не кореспондират с данните за липса на публични задължения и освен това не могат да са решаващи за преценката дали трябва да се снеме полицейската регистрация. Предвид горното, изложените фактически и правни обстоятелства по спора са преценени правилно от първоинстанционния съд, който е извел обосновано заключение, че няма данни, които да водят до извод, че жалбоподателят е рискова личност за обществото по отношение на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред и съответно са налице разумни предпоставки за продължаваща необходимост от обработка на личните данни на лицето чрез извършената полицейска регистрация. В касационната жалба не са изложени конкретни доводи и възражения по обжалваното решение. При извършената служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане от касационния ответник за присъждане на разноски, Главна дирекция Национална полиция следва да заплати на С. М. П. направените разноски за касационната инстанция в размер на 1500лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е необосновано, като касационната инстанция, предвид фактическата и правна сложност на казуса и обема на осъществената правна защита, намира, че не са налице основания за редуциране на разноските на касационния ответник. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,