Решение № 5298 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14526/2017 г.

Решение № 5298 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14526/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК . Образувано е по касационна жалба на "Асорин" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "А." ..№..., представлявано от управителя Х. С., подадена чрез пълномощник - адвокат Д. И., против Решение № 1862/02.11.2017 г., постановено по административно дело № 2508/2017 г. по описа на Административен съд - П.. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-16001616008046-091-001/14.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., в частта потвърдена с Решение № 482/17.08.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., относно установени задължения по ЗДДС в размер на 19 558,30 лева и лихви към тях в размер на 5 460,65 лева. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че извършените от съда констатации били неправилни и несъответни на представените по делото доказателства. Основните съображения са в насока, че правоотношението по покупко-продажба на недвижимите имоти за цена от 24 000 лева и това по поемане на задължение от страна на купувача спрямо трето лице - "СИБАНК" ЕАД, представляват две отделни сделки, поради което смесването на престациите по тях от страна приходните органи и съда, било недопустимо. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени ревизионния акт. Касационната жалба се поддържа от адвокат И., която моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по представен списък. От ответника по касационната жалба - Д. Д. "ОДОП" гр. П. е постъпило писмено становище от процесуален представител главен юрисконсулт Стоянова, в което са изложени доводи в подкрепа на оспореното решение с молба да бъде потвърдено, както и се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Първо отделение счита, че касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна. Предмет на съдебния спор е допълнително начислен в тежест на ревизираното дружество данък върху добавената стойност в размер на 19 558,30 лева, ведно със съответните лихви, на основание чл. 86 ЗДДС, във връзка с чл. 66, ал. 1, т. 1, чл. 26, ал. 1, ал. 2, ал. 3, т. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС, за извършена продажба на два апартамента, ведно с прилежащите общи части от сградата и правото на строеж и съответните идеални части от поземления имот, находящи се в гр. П., бул. "Б." ..№..., ет. ..., сграда № 3, ж. к. "О. Б.". В изпълнение на разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът е извършил преценка за законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт на всички основания, посочени в закона. Преценил е, че актът е издаден от компетентни органи, в съответната форма и при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му, които съображения се споделят от настоящата инстанция. Относно преценката за материална законосъобразност на ревизионния акт, съдебният състав подробно е описал събраните по делото доказателства и установените факти. Извършените от съда фактически установявания съответстват на събраните доказателства, а възприетите правни изводи са логични, мотивирани и обосновани, поради което се споделят от настоящата инстанция. Между страните няма спор по относимите за спора обстоятелства, които са следните: Апартаменти № 34 и № 35, всеки с квадратура от 77,89 кв. м. са продадени от "Асорин" ЕАД на физическото лице Л. Ц. И., видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 19.08.2014 г. по нотариално дело № 167/2014 г., с посочена продажна цена в общ размер от 24 000 лева. Данъчната оценка на имотите е 138 718,80 лева. Продавачът е издал фактура за продажбата под № 1/19.08.2014 г., с данъчна основа в размер на 20 000 лева и начислен ДДС в размер на 4 000 лева, като сумата по фактурата е била платена по банков път от купувача на 27.08.2014 г. На 20.07.2010 г. е учредена договорна ипотека в полза на "СИБАНК" АД за обезпечаване на вземанията на банката по кредит в размер на 60 000 евро, върху двата недвижими имота - апартамент № 34 и апартамент № 35, находящи се в гр. П., бул. "Б." ..№..., собственост на "Асорин" ЕАД. Учредената договорна ипотека е с удостоверен материален интерес от 60 000 евро, с левова равностойност от 117 349,80 лева. Съдлъжник по кредита е Х. Н. Н. - съпруга на Л. Ц. И., а ревизираното дружество като собственик на ипотекираните имоти, е ипотекарен длъжник. На същата дата, на която са продадени двата апартамента - 19.08.2014 г. между "Асорин" ЕАД в качеството на "продавач" и Л. Ц. И. като "купувач", е подписано споразумение, в което имотите са подробно идентифицирани, купувачът е заявил желание да ги закупи с тежестите, учредени върху тях, като страните са изразили съгласие, че предвид наличието на тежести върху продаваните обекти, продажната цена на същите е в размер на 24 000 лева с ДДС. С. т. 3 от споразумението купувачът Л. Ц. И. се задължава да изплати на кредитора "СИБАНК" АД всички задължения на продавача "Асорин" ЕАД по договорната ипотека, учредена на 20.07.2010 г. в полза на кредитиращата банка. В изпълнение на така подписаното споразумение от страна на купувача, на 26.09.2014 г. е извършено предсрочно погасяване на кредита, като е заплатена сумата от 58 190,38 евро, с което целият дълг по кредита от 60 000 евро, представляващо задължение на "Асорин" ЕАД по договорната ипотека, е било погасено. На 21.10.2014 г. ипотеката върху имотите е била заличена. При така установените факти, спорът е правен и е свързан с преценката за това каква е продажната цена на двата имота - дали това е само цената по нотариалния акт за покупко-продажба в размер на 24 000 лева, както е посочено в процесната фактура или към тази сума е следвало да се прибави и сумата по погасения кредит, така, че дружеството е следвало да издаде фактура с данъчна основа в размер на 117 791,50 лева и да начисли ДДС в размер на 23 558,30 лева. Приходните органи и съдът са приели за правилен втория вариант, добавяйки към цената по нотариалния акт и сумата, платена от купувача за погасяване на кредита, с цел заличаване на ипотеката върху имотите. В този смисъл, съдът е приел, че паричният еквивалент на насрещната престация за продажба на апартаментите е в общ размер на 141 349,80 лева, от които данъчна основа в размер на 117 791,50 лева и данък в размер на 23 558,30 лева, от която сума са внесени 4 000 лева или дължимия ДДС остава в размер на 19 558,30 лева. Този извод се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като е съобразен с установените по делото факти и с приложимия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗДДС, данъчната основа при извършена доставка се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице. От съдържанието на сключеното между "Асорин" ЕАД и Л. Ц. И. споразумение, е видно, че срещу продадените два имота, продавачът получава освен сумата 24 000 лева, но така също и се освобождава от задължението си като ипотекарен длъжник, което съгласно споразумението купувачът се е задължил да погаси. Следователно ревизираното дружество в качеството си на продавач на имотите, е получило като насрещна престация от страна на купувача не само сумата по нотариалния акт, но и сумата, представляваща задължение на дружеството към банката, който дълг е погасен от купувача. Изрично в споразумението страните са се договорили за по-ниска продажна цена на имотите предвид на учредената върху тях ипотека, като в допълнение купувачът е поел задължението на продавача по договорната ипотека. Безспорно при тези клаузи, съдържащи се в споразумението, е че ревизираното дружество се освобождава от задължението си към банката срещу прехвърленото от него право на собственост върху двата имота, а не в резултат на друго възникнало между страните правоотношение. В този смисъл, неоснователно се твърди от касационния жалбоподател, че правоотношението по покупко-продажба на имотите и това по погасяване на задължението към "СИБАНК" ЕАД били отделни и независими, поради което престациите по двете правоотношения не следвало да се сумират. Погасяването на задължението на ипотекарния кредитор е уговорено между "продавача" и "купувача" на имотите, които имоти са подробно индивидуализирани в споразумението, от чието съдържание става ясно, че това задължение се поема допълнително от купувача, с оглед наличните върху имотите тежести. Следователно и двете престации, които е получило ревизираното дружество - тази по нотариалния акт и тази по погасяване на кредитното му задължение, се явяват получени срещу продажбата на имотите в полза на купувача. С оглед изложеното, законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗДДС, съответно правилно е определена данъчната основа по процесната сделка и дължимия от "Асорин" ЕАД данък върху добавената стойност. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то следва да се бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на приходната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което изчислено на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 1 280,57 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,