Решение № 10260 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6998/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от „Ню Дженерейшън Рент“ ЕООД гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 19422/19.05.2026г., постановено по адм. дело № 2725/2026г. на Административен съд София - град, в частта в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 1104962-1/14.10.2025г., издаден от главен инспектор към дирекция „Общински приходи“, в частта потвърден с Решение № СФД26-РД-28-9/09.01.2026г., на директора на дирекция „Общински приходи“ към Столична община, в частта в която са установени задължения за ДПС за л.а. марка „Ферари 458“ с ДК № [рег. номер], в размер на 4 167.82лв. главница и съответни лихви за забава. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че са налице предпоставките на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ и процесния данък следва да отпадне, тъй като процесния автомобил е обявен за издирване от съда в Монца, Италия и впоследствие е конфискуван от полицията в Неапол. Сочи се, че регистрацията е следвало да се прекрати още през 2018г. след подаване на писмено заявление от собственика пред МВР, но това не е било сторено. По подробни доводи се моли за отмяна на съдебния акт в оспорваната му част и да се отмени АУЗД в тази му част. Претендират се разноски. Ответната страна – директорът на дирекция „Общински приходи“ при Столична община, не изразява становище по жалбата. Касационната жалба се подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С акт за установяване на задължение по декларация № 1104962-1/14.10.2025г., издаден от главен инспектор в отдел "Ревизии и събиране на вземания", в дирекция "Общински приходи" в Столична община, на „Ню Дженерейшън Рент“ ЕООД са установени задължения за данък върху превозните средства – 10бр. МПС в общ размер на главница от 9 023.16лв. и лихви за забава в размер на 3 455.48лв., за периода 2020г. – 2024г. При обжалването му по административен ред, актът за установяване на задължение по декларация е потвърден с решение № СФД26-РД28-9/09.01.2026г., на директора на дирекция "Общински приходи" при Столична община. Представена е справка от отдел „Пътна полиция“ при СДВР с информация относно МПС, регистрирани на дружеството, както и Акт за конфискация на Службата за обща превенция и обществена помощ към полицията в Неапол от 12.03.2015г. и постановление за предварително изземване от 13.02.2015г. на съда в Монца. За да отхвърли жалбата, съдът на първо място е посочил, че акта е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочено е, че предвид нормите на чл. 52, ал. 1, чл. 53 и чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ заплащането на данък върху моторни превозни средства изисква кумулативното наличие на две предпоставки - превозното средство да е собственост на лицето, субект на данъчно задължение и превозното средство да е регистрирано за движение. Видно от приложената от отдел „Пътна полиция“ при СДВР справка процесните автомобили се водят собственост на дружеството и не са спрени от движение. По конкретно относно автомобил марка „Ферари 458“ С ДК № [рег. номер] с оглед постъпилите доказателства от италианските власти за изземване на автомобила съдът е приел, че липсват доказателства автомобила да е бил с прекратена регистрация за процесните данъчни периоди, поради което за него се дължи и съответен данък. Решението е правилно. Следва да се посочи, че касационната жалба е насочена само и единствено в частта за определен данък върху моторно превозно средство марка „Ферари 458“ с ДК № [рег. номер], като в останалата си част съдебния акт не е обжалва и е влязъл в сила. Не са налице касационните основания за отмяна на решението, като последното е постановено при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 52, т. 1 от Закона за местните данъци и такси, с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. Съгласно чл. 53 данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. От тези две общи правни постановки законодателят е предвидил и отклонение, а именно предвидил е ред за неплащане на данък върху моторни превозни средства, но при специфични изисквания. В нормата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, действаща в редакцията си към процесните данъчни периоди, се сочи, че за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. В случаите на обявено за издирване превозно средство регистрацията се прекратява след подадено писмено заявление от собственика в съответното звено "Пътна полиция" по месторегистрация на превозното средство. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение. Хипотезата на изр. второ от законови текст е възпроизведена и в чл. 18а, ал. 3 от Наредба № I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните превозни средства. В конкретния случай касаторът навежда доводи, че е налице принудително изземване на автомобила още през 2015г. от италианските власти, както и подаване на заявление пред органите на КАТ за дерегистрация на последния. Нормата на чл. 58, ал. 4, изр. 2 от ЗМДТ обаче изисква като кумулативна предпоставка не само подаване на заявление пред МВР за дерегистрация на автомобил но и с наличие на акт с който тази регистрация се прекратява. Това следва от буквалното тълкуване на процесната норма. От събраните по делото доказателства не се установява обстоятелството на прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство за процесния период. Това обстоятелство не е било спорно между страните. Касатора в това производство сочи, че прекратяването е следвало да се счета от датата на подаване на заявлението, което обаче е в противоречие с посочената по-горе норма, която задължително изисква наличие на издаден акт за дерегистрация на МПС а такъв и към настоящия момент не е представен. Ирелевантно за спора е дали се касае за бездействие от страна на органа по дерегистрацията или не, тъй като това не е предмет на делото, а ако страната има настъпили вреди от това бездействие може да упражни правата си по реда на чл. 204 и сл. от АПК, но не и в този процес. Едва след наличие на акт за прекратяване на регистрацията на МПС данъкът вече не е дължим, а не към датата на подаване на заявлението. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,