Решение № 5182 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8127/2019 г.

Решение № 5182 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8127/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от С. Пашев, чрез процесуален представител, за отмяна на определение № 848 от 02.05.2017 г. по адм. дело № 143/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В искането се поддържа, че е налице основанието по чл. 239, т. 3 от АПК, отмяната на заповед № СОС-27/01.06.2015 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност по храните, с влязло в сила решение № 410 от 22.02.2018 г. по адм. д. № 3546/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Сочи, че на тази заповед се основава постановеното определение, чиято отмяна се иска. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по искането за отмяна - Българската агенция по безопасност по храните, чрез процесуален пълномощник, оспорва основателността на искането и счита, че то следва да бъде отхвърлено. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на искането за отмяна, както и наведените за това основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането за отмяна е депозирано от активнопроцесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес и в рамките на преклузивните срокове по чл. 240 от АПК, с оглед на което е допустимо и подлежи на разглеждане по същество. С влязло в сила определение № 848 от 02.05.2017 г. по адм. д. № 143/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив е оставен без разглеждане искът на С. Пашев, с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3, вр. чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, за обезщетение за вреди за времето, през което не е бил на служба, поради прекратяване на служебното му правоотношение със заповед № СОС-27/01.06.2015 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност по храните и производството по делото е прекратено. За да обоснове извод за прекратяване на производството административният съд е изложил, че с решение № 526 от 10.03.2016 г. по адм. д. № 2824/15 г. по описа на Административен съд - Пловдив е отхвърлена жалбата на С. Пашев срещу заповед № СОС-27/01.06.2015 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, с която е прекратено служебното му правоотношение и същото е потвърдено с решение № 1643 от 08.02.2017 г., постановено по адм. д. № 6625/2016 г. по описа на Върховния административен съд. С решение № 15021 от 07.12.2017 г. по адм. д. № 6826/2017 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено решение № 1643 от 08.02.2017 г., постановено по адм. д. № 6625/2016 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставеното в сила решение № 526 от 10.03.2016 г. по адм. д, № 2824/2015 г. по описа на Административен съд - Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд, поради наличието на нови факти и обстоятелства от съществено значение за спора, които не са били известни на страната, а именно — указания с изх. № 2367-Ю от 21.04.2015 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Съдебното производство пред Административен съд – Пловдив е образувано въз основа на решение № 15021 от 07.12.2017 г. по адм. д. № 6826/2017 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, постановено по реда и на основание чл. 237 във вр. с чл. 239, т. 1 от АПК. С решение № 410 от 22.02.2018 г. по адм. д. № 3546/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив е отменена като незаконосъобразна заповед № СОС-27/01.06.2016 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните за прекратяване на служебното правоотношение на С. Пашев. Върховният административен съд, с решение № 2859 от 26.02.2019 г. по адм. д. № 5959/2018 г., е оставил в сила решение № 410 от 22.02.2018 г. по адм. д. № 3546/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Съгласно чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл в случаите, когато държавен служител оспори пред органа по назначаване или съда законността на прекратяване на служебното му правоотношение, той има право да иска от съда обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването. Условието, при които може да бъде предявен този иск, е посочено в чл. 104, ал. 1 от с. з. и то е заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отменена от органа по назначаване или от съда. В случая, това условие е изпълнено след прекратяване на производството по адм. д. № 143/2016 г., заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена. Отмяната на заповедта с която е прекратено служебното правоотношение на Пашев, е абсолютно необходима положителна процесуална предпоставка, която е налице. При тази фактическа установеност, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че влязлото в сила определение, чиято отмяна се иска, е основано на акт, който впоследствие е бил отменен. Това релевантно обстоятелство се субсумира в хипотезата на чл. 239, т. 3 от АПК, регламентираща, че влязло в сила решение подлежи на отмяна, когато е основано на документ, който по надлежен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на Пашев за разноски. Възражението на насрещната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, в размер на 1000 лв., е основателно. Съгласно чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението на адвоката в производство за отмяна на влязло в сила решение с явяване в съда е не по-малко от 500 лв. Предвид обема на извършената работа и правната сложност на спора, в полза на Пашев следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение