Решение № 28 от 24.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 3016/2011 г.

Решение № 28 от 24.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 3016/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателя Саша Раданова Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Пернишката окръжна прокуратура, допълнен по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, против присъда № 22 от 29.IХ. 2011 г. по внохд № 83/2011 г. на Пернишкия окръжен съд. Мотивираното в допълнението към протеста касационно основание е по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК - ограничаване процесуалните права на прокурора, довело и до нарушаване основния принцип на чл. 13 НПК. В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа протеста и направеното в него искане за отмяна на въззивната присъда с връщане делото на окръжния съд за ново разглеждане. Подсъдимите А. Е. И. и Н. Н. С. не се явяват и не се представляват. Защитникът на И. писмено е изложил съображенията си срещу основателността на протеста. Върховният касационен съд установи: С присъда № 38 от 24.II. 2011 г. по нохд № 427/2010 г. на Радомирския районен съд подсъдимите А. Е. И. и Н. Н. С. са признати за виновни в това, че на 18.III.2010 г. между селата Г. В. и Долна В. в Земенската община, Пернишка област, действайки в съучастие като съизвършители са повредили с измамлива цел-изплащане на обезщетение по застраховка "каско", сключена със ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс груп"-свое осигурено имущество-лек автомобил МЕРЦЕДЕС S 350 TD с рег. № РК 3622 АХ, собственост на И. и лек автомобил МЕРЦЕДЕС Е 300 D с рег. № РК 5627 АТ, собственост на С. -съставляващо престъпление по чл. 213 НК. На основание чл. 78а НК двамата подсъдими са освободени от наказателна отговорност и са им наложени административни наказания от по 500 лева глоба. С протестираната присъда първоинстанционната е отменена, подсъдимите са признати за невиновни и оправдани по повдигнатото и поддържано срещу им обвинение. Протестът е основателен. Както признаването на подсъдимите за виновни от първоинстанционния съд, така и вземането на обратното решение от въззивния съд, се основават включително на становището на Н. В. Т., изготвил при досъдебното разследване и защитил пред първоинстанционния съд единична експертиза, участвал след това в последователно назначени от въззивния съд двойна и тройна експертизи, които становище са не само различни, но и диаметрално противоположни. В единичната експертиза, изготвена от Н. Т. при досъдебното разследване /л. 23-31/, е дадено заключение, че ударът между двата леки автомобила е настъпил в момент, когато управляваният от Н. С. автомобил е бил в покой, а управляваният от Ас. И. автомобил е навлязъл в лентата за насрещно движение, където е бил установен автомобилът на С. и със скорост около 80 км/ч е ударил колата на С., от което двата автомобила са получили различни деформации. При първоинстанционното разглеждане на делото Н. Т. е поддържал това си заключение и то е било прието от страните без възражения в проведеното на 14.ХII. 2010 г. съдебно заседание /л. 34/. В първото заседание пред въззивния съд защитникът на Ас. И. е поискал "разширена...автотехническа експертиза" за изясняване механизма на пътнотранспортното произшествие, при което да се даде отговор на въпроса, възможно ли е произшествието да е в резултат от насрещен удар между намиращи се в движение автомобили, или единият от тях е бил в покой. Съдът уважил искането и назначил експертиза, която да бъде изготвена "от вещите лица Н. Т. и Е. З." без да е посочен образователния ценз на последния, неговата специалност и доколко той притежава нужните знания в съответната техническа област, както това се изисква в чл. 144, ал. 1, 145, ал. 1 и чл. 147 НПК. Заключението на двучленната експертиза е, че и двата леки автомобила са били в движение като управляваният от И. "се е движил с по-голяма скорост"/л. 18-20/, но неизвестно каква. В проведеното на 23.VI. 2011 г. Т. и З. поддържат това заключение, но в разясненията, които Н. Т. дава по него, по-висока се оказва скоростта на управлявания от С. автомобил, обозначаван в двете експертизи с № 2. Възражението на прокурора, че тази експертиза не може да бъде приета първо, защото Н. Т. "при идентичност на доказателствата" дава две противоречащи си заключения и, второ, защото Ем. З. не притежава нужната квалификация и знания за да участва като експерт, въззивният съд очевидно не намира за основателно, макар изрично да не отразява това в протокола. Уважава формално искането на прокурора за тройна автотехническа експертиза като отново включва в състава й Н. Т. и Ем. З. Тройната експертиза заключава, че и двата автомобила са били в движение в момента на удара, като управляваният от И. е бил със скорост около 71 км/ч, а управляваният от С. - около 34 км/ч. Тази експертиза /л. 29-45/ също е подписана от Н. Т. без възражения, а защитата й в проведеното на 29.IХ. 2011 г. пред въззивния съд заседание е осъществена от експерта В. Л.. Дотук изложеното проследява допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения, които са съществени едно, защото са ограничили правото на прокурора да иска събирането на доказателства в подкрепа на обвинителната му теза и, друго, защото пораждат съмнение, че съдът е взел решението си, следвайки принципа на чл. 13 НПК. Участвалият във въззивното производство прокурор основателно е поискал изключването на Н. Т. от тройната експертиза при наличието на две негови предходни и напълно противоположни заключения за механизма на пътнотранспортното произшествие с участието на двамата подсъдими. Различните заключения по единичната и двучленна експертиза не дават основание за преоценка изобщо компетентността на Н. Т. като експерт, но при всички случаи пораждат съмнение в правилността им още повече, че нито Н. Т., нито съдът са счели за нужно да изяснят причините за тези различия. Основателно прокурорът е поискал изключването от тройната експертиза и на Ем. З. Самоличността на това лице не е известна - в протокола за проведеното на 23.VI.2011 г. съдебно заседание е посочено, че самоличността на Ем. З. е "снета", а данни за такова процесуално действие няма нито при първоинстанционното, нито при въззивното разглеждане на делото - но в протокола за проведеното на 7.VII. 2011 г. съдебно заседание съдът е отбелязал, че Ем. З. е "преди всичко...оценител", при което остава също неясно, какво образование и специалност има З., с какви свои професионални знания и умения е участвал в двучленната и тройна автотехнически експертизи и допустимо ли е било участието му в тях с оглед на чл. 148, ал. 1, т. 5 НПК. Обсъдените процесуални нарушения, като съществени и отстраними, налагат отмяна на въззивната присъда с връщане делото на окръжния съд за ново разглеждане, при което да бъде назначена и изслушана повторна тройна автотехническа експертиза за изясняване механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие, изготвена от специалисти в съответната област и различни от досега участвалите. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение