Решение № 258 от 2.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 216/2009 г.

Решение № 258 от 2.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 216/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. Б. Б. против въззивна присъда № 9/20.08.09 г., постановена по в. н. о. х. д. № 2087/08 г. на Окръжен съд-Пловдив. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, се изтъкват доводи за процесуална и материалноправна незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание. Заявено е искане в алтернативна даденост, за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия изцяло, респ. само по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 152 НК и индивидуализиране на наказанието при условията на чл. 55 НК, с налагане на "пробация". Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Върховният касационен съд, след като съобрази доводите на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, намира следното: С атакувания съдебен акт е отменена присъда № 145 от 24.10.2008 г., по н. о. х. д. № 395/08 г. на Асеновградския районен съд, в частта, с която е признат за невинен и оправдан подсъдимия Б за извършено престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК и вместо нея постановена нова, с която е ангажирана наказателната отговорност на касатора за извършеното престъпление и наказан с лишаване от свобода за срок от шест години. На основание чл. 23, ал. 1 НК, е определено Б. да изтърпи по-тежкото от двете наложени наказания, а именно шест години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. С първоинстанционната присъда е признат за виновен подсъдимия Б. за извършено престъпление по чл. 150 НК и е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода и оправдан по предявеното му обвинение по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК. На основание чл. 68, ал. 1 НК, е активизирано наказание лишаване от свобода за срок от три години, наложено с присъда, по н. о. х. д. № 436/03 г. на РС-Асеновград, влязла в законна сила на 27.11.2003 г. Съдът се е произнесъл по въпроса за направените разноски по делото Жалбата на подсъдимия Б. е неоснователна. Касационната инстанция намира атакувания съдебен акт за законосъобразен. Аналогични доводи за несъставомерност, досежно обвинението по чл. 150 НК, са изтъкнати и с въззивната жалба, които са отхвърлени от Окръжния съд с аргументирани съображения, в съответствие с разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК. На базата на прецизен анализ на доказателствената съвкупност, са изведени верни изводи, относно авторството и вината на дееца. Доводът за формален подход при оценката на доказателствената съвкупност и схематично изпълнени процесуалните задължения по смисъла на чл. 305, ал. 3 НПК, не може да бъде споделен от настоящата инстанция. Окръжният съд е изложил в достатъчен обем съображения, кои факти приема за установени, въз основа на какъв доказателствен материал и мотиви за взетото решение. Несъмнено подсъдимият е упражнил и физическо (под формата на нанесен удар през лицето) и психическо въздействие (заплахи, размахване на нож) върху пострадалата, насочено за постигане на целта - извършване на конкретни блудствени действия. Не е допуснато заявеното нарушение на процесуалните правила, свързано с даване кредит на доверие на показанията на Ив. Г., събрани в хода на досъдебното производство, пред съдия и инкорпорирани по надлежния процесуален ред в доказателствената съвкупност. Същите са депозирани по-близо до събитието, във време когато свидетелката не е била застрашена от подсъдимия. В хода на съдебното следствие пред Районния съд, свидетелите Г., Д., П. и Г. са дали в условия на устност, непосредственост и състезателност логични, последователни и взаимно допълващи се показания, относно правно значимите факти. Показанията на пострадалата не са единични и изолирани, а кореспондират изцяло с тези на Н. Д. и на полицейските служители, възприели психичното й състояние, непосредствено след случилото се. Със съдебно-психиатричната експертиза (л. 48 от съдебния протокол) е установена психическата годност на Б. да възприема заобикалящата го действителност, да я възпроизвежда правилно и да реагира по подходящ начин, при липса на данни за наличие на психични проблеми, които да възпрепятстват процеса на вземане на адекватно решение. Не може да бъде споделено виждането на защитата за несъставомерност на извършеното деяние от касатора по предявеното обвинение за извършено престъпление по чл. 152 НК. Вън от всякакво съмнение е, че подсъдимият с отправените заплахи, за физическо унищожение на пострадалата и свидетеля Н. Д., размахвайки нож, с който е причинено телесно увреждане на последния, е мотивирал към съвкупление пострадалата. Обстоятелството, че към този момент, ножът вече е бил изхвърлен не означава, съобразно заявеното от защитата, че половият акт е осъществен доброволно ножът, изпитан от Г., възприемайки вида на подсъдимия - "свиреп и страшен", наличието на нож в ръцете му, с който е наранен Д., заявеното от нея - ..."Знаех, че Г. е способен на всичко..." - оценено съвкупно, представлява психическо въздействие от с. на дееца, предизвикало основателен страх у Г. и е от естество да я мотивира към действия, противни на волята й. Физическото въздействие върху нея, освен с първоначалния удар през лицето е изразено и чрез поставянето й в такава обстановка и условия (заключен апартамент, независимо, че действието се развива в светлата част на деня), да не вижда друг изход и осъществи съвкупление, независимо от вътрешното си несъгласие. Несъмнено принудата е упражнена за сломяване съпротивата на пострадалата, като при реална съвкупност са осъществени и двата престъпни състава и по чл. 150 НК и по чл. 152 НК, защото става дума за две деяния, а краткият времеви отрязък между тях, сам по себе си не означава различно психично отношение на дееца. Несъстоятелни са доводите на защитата, че принудата е насочена само към блудствените действия и половият акт, който ги следва е осъществен доброволно. Парализирана от страх, останала насаме с подсъдимия в заключеното му жилище, Г. е била принудена да извърши нещо против волята си. Уплашеният, стресиран вид на Г., който са възприели свидетелите П, когато са влезли в апартамента, не е доказателство, че полицейските служители са прекъснали любовни ласки между подсъдим и пострадала. Нещо по-вече, свид. Д. е останал със същото впечатление, относно несъгласието на Г. за полов контакт. На обстоен анализ са подложени всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, след обективно, пълно и всестранното им изясняване, решението на съда е взето по вътрешно убеждение, при формиране на което не са допуснати нарушения, които да го опорочават (в каквато насока са изтъкнати съображения в касационната жалба). Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, основано преди всичко върху искането за оправдаване на подсъдимия за извършено престъпление по чл. 152 НК, е неоснователно. Правилно въззивният съд е е преценил високата степен на обществена опасност на деянието, преди всичко с оглед драстичния начин на престъпното посегателство, високата лична опасност на дееца, предвид предходното му осъждане и негативните характеристични данни, събрани за него и изводът на съда, че с този вид и размер наказание, се постигат целите на генералната и специална превенция, е законосъобразен. Всички смекчаващи (млада възраст, трудова ангажираност) и отегчаващи отговорността обстоятелства, са разгледани в съотношение по между им и са оценени по подобаващ начин при индивидуализиране на наказанието. Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че жалбата на подсъдимия Б. следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а атакуваният съдебен акт - в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение