Решение № 3835 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10782/2020 г.

Решение № 3835 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10782/2020 г., VIII о., докладчик председателят Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – Пловдив против решение № 396/2.09.2020 г., постановено по адм. дело № 50/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отменен Ревизионен акт № Р-16002619001044-091-001/9.09.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 697/9.12.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП, като установените на С. С. задължения за Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2016 г., вноски за ДОО за 2016 г. и вноски за Здравно осигуряване (ЗО) за 2016 г. задължения в общ размер на 10 509, 01 лв. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон, както и за необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че при определяне на данъчната основа не е следвало да се съобразят получени заемни средства. Иска отмяна на обжалваното решение и да се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – С. С., чрез адв. Д. Аврамов, оспорва основателността на касационната жалба. Иска решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по представен списък за разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК и като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Хасково е бил Ревизионен акт № Р-16002619001044-091-001/9.09.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 697/9.12.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП, като установените на С. С. задължения за Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2016 г., вноски за ДОО за 2016 г. и вноски за Здравно осигуряване (ЗО) за 2016 г. задължения в общ размер на 10 509, 01 лв. За да отмени ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В отговор на възражението на лицето за нищожност на РА, съдът подробно е обсъдил представените в тази насока доказателства. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. Oбсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. За да постанови крайния резултат, съдът е приел, че органите по приходите обосновано са преминали към приложението на особения ред за облагане, тъй като от събраните в хода на ревизията доказателства безспорно се установява превишение на разходите над приходите за ревизирания период, което съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, се предполага за основа за облагане с данък върху доходите. Отчел е, че в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазване на императивния процесуален ред за това, а в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Съдът е приел, че неправилно е определена данъчната основа, тъй като неправилно не е съобразно в приходната част на баланса парични средства в размер на 41 000 лева, които С. С. е получил от "Балкан транс 2010" ООД. Съдът е съобразил всички релевантни обстоятелства, а именно - наличието на доказано получаване на процесната сума, както и установена възможност на В. Ш. да разполага с такава сума предвид получени от него доходи от дружеството. В доказателствена тежест на ревизираното лице е да установи възможността на съдружника на ревизираното лице да предостави паричните средства в размер на 41 000 лева, съответно в доказателствена тежест на приходните органи е да опровергаят това като чрез насрещно доказване установяват наличието на обстоятелства, препятстващи финансовата възможност за предоставяне на процесната сума. Такива доказателства не са били представени, не е искано събирането им. Отделен е въпросът, че въпросът за приходите и разходите на физическо лице може и следва да се разглежда комплексно в рамките на данъчна проверка или ревизионно производство, за каквито в случая няма данни. По отношение на ЗОВ следва да се приложи тълкувателно решение № 2/2.02.2022 г. на ОСК на Върховния административен съд по т. д. № 8/2020 г., съгласно което не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК при установени при ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК – укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични средства (доходи), осигурили въпросните разходи. Доказателствената тежест за установяване на този факт е на органите по приходите. В конкретния случай по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, че определеният с ревизионния акт облагаем доход с неустановен произход е доход от трудова дейност и представлява осигурителен доход, за който са дължими осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице. Предвид изложеното жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив се явява неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски на ответника по касация е основателно. Същите се констатираха в размер на 920 лева разноски за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,