Решение № 7446 от 17.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7760/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на Амбулатория за първична медицинска помощ индивидуална практика д-р Г. Белов ЕООД, представлявана от д-р Г. Белов, чрез процесуален представител адв. Г. Георгиев, против Решение 108/30.06.2023 г., постановено по адм. дело 104/2023 г. по описа на Административен съд Видин, с което е отхвърлена жалба на лечебното заведение против Заповед за налагане на санкция РД-09-164/24.03.2023 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Видин, в частта й по т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6. По съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се иска неговата отмяна и постановяване на друг съдебен акт, с който да се уважи жалбата на касатора до първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът - директорът на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) Видин, чрез гл. юрк. Ц. Димитрова, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав на шесто отделение на ВАС приема следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД-09-164/24.03.2023 г., на директора на РЗОК Видин, с която, на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), във връзка с чл. 422, ал. 1 от Националния рамков договор за медицински дейности (НРД за МД) 2020 2022 г., на Амбулатория за първична медицинска помощ индивидуална практика д-р Г. Белов ЕООД за установени четири нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 30, т. 1 и т. 2, чл. 135, ал. 3 и чл. 136, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. и Приложение 8а и 13а към него са наложени четири броя санкции финансова неустойка , всяка в размер на 50.00 лева. От събраните по делото доказателства се установява, че между НЗОК, представлявана от директора на РЗОК Видин и Амбулатория за първична медицинска помощ индивидуална практика д-р Г. Белов ЕООД, представлявана от управителя д-р Г. Белов, е сключен Договор РД 29-05-0180/06.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична помощ в полза на здравноосигурени лица, съгласно Приложение 1 към чл. 1 на Наредба 9 от 2019 г.за определяне на пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, с подробно описани в договора права и задължения на страните. Обхватът на дейностите по договора е посочен в чл. 1, като в т. 4 са включени и диспансерни прегледи на ЗОЛ, съгласно Наредба 8/2016 г., Наредба 9/2019 г.,, подлежащи на диспансеризация от общопрактикуващ лекар, за които НЗОК заплаща, съгласно Приложение 8 към НРД за МД 2020-2022 г.; диспансерни прегледи и заболявания от един клас с различни МКБ кодове, съгласно Приложение 8 и Приложение 13 към НРД за МД 2020-2022 г. Със Заповед РД-09-123/13.03.2023 г., директорът на РЗОК Видин е разпоредил пълна проверка за изпълнение на условията на сключения Договор РД 29-05-0180/06.02.2020 г. със задача:проверка на дейността на ИМП по изпълнение на поети с ИД задължения, съгласно изискванията на ЗЗО и НРД за МД 2020-2022 г. и е определил длъжностни лица контрольори в сектор ДКМДПА при РЗОК Видин, които да извършат проверката. Резултатите са обективирани в Протокол РД-13-148/14.03.2023 г., изготвен от членовете на проверяващия екип, в който са констатирани нарушения на чл. чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 30, т. 1 и т. 2, чл. 135, ал. 3 и чл. 136, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г., а именно: В т. 2 по отношение на ЗОЛ И. Л. П., включена в регистър Диспансеризирани ЗОЛ с диагноза [заличен текст] е извършен диспансерен преглед на 17.10.2022 г., документиран в АЛ 222901043F05, видно от последния са извършени необходимите дейности, като следващият преглед е насрочен за 17.01.2023 г. В АЛ 22300701F931/27.10.2022 г. на същото ЗОЛ е извършен втори диспансерен преглед в рамките на същия месец, без да е посочена причина за преждевременното му провеждане, нито са изложени аргументи за наличието на внезапно усложнение, респ. оплакване от лицето. В т. 3 по отношение на ЗОЛ М. В. Н., включена в регистър Диспансеризирани ЗОЛ с диагноза [заличен текст], е извършен диспансерен преглед на 07.07.2022 г., документиран в АЛ 22188301FEB, видно от последния са извършени необходимите дейности, като следващият преглед е насрочен за 07.10.2022 г. В АЛ 222013018653/20.07.2022 г. на същото ЗОЛ е извършен втори диспансерен преглед в рамките на същия месец, без да е посочена причина за преждевременното му провеждане, нито са изложени аргументи за наличието на внезапно усложнение, респ. оплакване от лицето. В т. 4 по отношение на ЗОЛ С. К. Г., включена в регистър Диспансеризирани ЗОЛ с диагноза [заличен текст] е извършен диспансерен преглед на 07.10.2022 г., документиран в АЛ 22280504BD7B, видно от последния са извършени необходимите дейности, като следващия преглед е насрочен за 07.01.2022 г. В АЛ 223002031D7C/27.10.2022 г. на същото ЗОЛ е извършен втори диспансерен преглед в рамките на същия месец, без да е посочена причина за преждевременното му провеждане, нито са изложени аргументи за наличието на внезапно усложнение, респ. оплакване от лицето. В т. 5 по отношение на ЗОЛ М. Л. Д., включен в регистър Диспансеризирани ЗОЛ с диагноза [заличен текст] е извършен диспансерен преглед на 12.10.2022 г., документиран в АЛ 22285C031DD03, видно от последния са извършени необходимите дейности, като следващият преглед е насрочен за 12.01.2022 г. В АЛ 22287702DD03/12.10.2022 г. на същото ЗОЛ е извършен втори диспансерен преглед в рамките на същия месец, без да е посочена причина за преждевременното му провеждане, нито са изложени аргументи за наличието на внезапно усложнение, респ. оплакване от лицето. Проверяващите са изложили, че гореописаните случаи представляват нарушения на честотата и периодичността на активното проследяване на състоянието и последващата оценка на резултатите от назначените изследвания и консултации на ЗОЛ за диспансерната (календарна) година, като е наблюдавана сгъстена честота на прегледите за част от проверявания период, без да е налице аргументирана необходимост от това, посочена в амбулаторните листове. Протокол РД-13-148/14.03.2023 г. е надлежно връчен на управителя на лечебното заведение, като в указания 7- дневен срок не е постъпило възражение срещу констатациите в него. С процесната Заповед РД-09-164/24.03.2023 г., в хипотезата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, директорът на РЗОК Видин, е наложил на Амбулатория за първична медицинска помощ индивидуална практика д-р Г. Белова ЕООД четири санкции финансова неустойка , за подробно описаните нарушения, в т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от процесния административен акт, на изискванията на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 30, т. 1 и т. 2, чл. 135, ал. 3 и чл. 136, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. и Приложение 8а и 13а към него. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че процесното решение е издадено от компетентен орган, обективирано е в изискуемата писмена форма, съдържа посочване на фактическите и правни основания за издаването на акта. При издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Спазено е задължението по чл. 35 от АПК за пълно изясняване релевантните на факти и обстоятелства. Налице е пълнота на мотивите и актът съдържа пълно и ясно посочване на фактическите и правни основания за издаването си. При анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е намерил, че касационният жалбоподател е нарушил честотата и периодичността на активното проследяване на състоянието и последващата оценка на резултатите от назначените изследвания и консултации на ЗОЛ за диспансерната (календарна) година. Разпределяйки в тези кратки срокове диспансерното наблюдение за част от периода се ощетява ЗОЛ, като при евентуално усложнение на водените на учет заболявания, то няма да може да бъде проследявано във времето. По този начин се ограничава гарантираното право на ЗОЛ за по нататъшно проследяване, диагностициране и лечение на заболяването за останалата част от периода. Тезата е аргументирана и с липсата на крайна необходимост, респ. спешност на състоянието на ЗОЛ, което да е медицински аргументирано и да налага сгъстяване на честотата на диспансерните прегледи в рамките на кратък период от време 2 дни за единия от пациентите и 10 дни за останалите такива. Върховният административен съд, шесто отделение, намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд и не страда от релевираните в касационната жалба пороци. В хода на производството пред Административен съд Видин, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съгласно разпоредбите на чл. 74 и чл. 75 от ЗЗО, производството по издаване на заповед от вида на процесната може да се развие по две диференцирани процедури, в зависимост от поведението на лицето обект на проверката. В случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия. В случаите, какъвто е и процесният, когато лицето - обект на проверката, не изрази становище по ал. 4 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция. Действително, посоченото правно основание за издаване на Заповед РД-09-164/24.03.2024 г. е чл. 76, ал. 2 от ЗЗО и чл. 422, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. и правилно първоинстанционният съд е посочил, че правната квалификация е следвало да бъде допълнена с нормата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, поради липсата на депозирано становище по направените от длъжностните лица констатации. Въпреки това Административен съд Видин правилно е посочил, че това не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган е спазил процедурата по издаване на заповедта за налагане на санкции, в хипотеза на липса на възражение от проверяваното лице, т. е. издал е същата на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, но е пропуснал да впише в административния акт правната норма. Гореописаното не може да доведе до незаконосъобразност на административния акт, тъй като представлява нарушение, но то не е от категорията на съществените и не е препятствало жалбоподателя да реализира своите процесуални и материални права в пълен обем. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд неправилно не е приел за процесуално нарушение некоректното посочване на правните норми в протокола за извършване на проверката и в заповедта за налагане на санкции, тъй като в протокола е посочено нарушение на Приложение 8 и 13 към НРД за МД 2020-2022 г., а в заповедта на Приложение 8а и 13а към НРД за МД 2020-2022 г. С Договор РД-НС-01-4-14 от 24.08.2022 г. за изменение и допълнение на НРД за МД 2020-2022 г. е сключен договор за изменение и допълнение на НРД за МД 2020-2022 г. за следното: §18. Приложение 8 Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от ОПЛ се отменя и се създава ново приложение 8а със същото наименование. И §21. Приложение 13 Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от лекар специалист се отменя и се създава ново Приложение 13а със същото наименование . След анализ на гореописаните приложения, административният съд правилно е достигнал до извод, че не се е стигнало да нарушаване на правата на лечебното заведение- жалбоподател, тъй като по отношение на процесните пакети дейности и заболявания няма изменение в новите Приложени 8а, съответно 13а към НРД за МД 2020-2022 г. за процесния период. Относно материалната законосъобразност на Заповед за налагане на санкции РД-09-164/24.03.2023 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Видин, в частта й по т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира, че съгласно чл. 135, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г., при първоначална диспансеризация за дадено за заболяване общият брой прегледи, изследвания и консултации за пациента за съответната календарна година да се определя пропорционално на оставащите месеци до края на годината. Профилактиката и диспансеризацията на ЗОЛ се извършват в съответствие с медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика и включват необходимите медицински дейности на ОПЛ при осъществяването на профилактичния/диспансерния преглед, както и извършване на последваща оценка на резултатите от назначени изследвания и консултации, които са конкретизирани в съответните Приложения към НРД за МД 2020-2022 г., които по отношение на настоящия случай са 8а и 13а. Съгласно Приложение 8а Пакет дейности и изследвания за ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от ОПЛ към НРД за МД 2020-2022г. за хипертонична болест на сърцето (със и без застойна сърдечна недостатъчност) общ брой прегледи за календарна година при диспансеризиращия лекар, е общо до 4 пъти годишно, с честота на медицинските дейности за периода на наблюдение за календарна година до 4 пъти годишно, а препоръчителен период на медицинските дейности в рамките на общата продължителност на наблюдението е 3 месеца. От данните по административната преписка се установява, че за ЗОЛ И. П., ЗОЛ С. Г. и ЗОЛ М. Д., с оглед датата на предходните диспансерни прегледи, пропорционално, по смисъла на чл. 135, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г., съразмерно на оставащите месеци до края на годината, не е се полагал друг диспансерен преглед. По тази причина и с първоначалните АЛ е посочена дата за следващ преглед, насрочен за месец януари на следващата 2023 г. За ЗОЛ М. Н., с оглед датата на първоначалния диспансерен преглед до края на година се е полагал само още един диспансерен преглед. По отношение на ЗОЛ обаче с АЛ от 20.07.2022 г. е отчетен още един преглед, извършен през същия месец, с който е надвишена пропорционално изчислената за календарната 2022 г. година честота на прегледите. Предвид горното, правилно първоинстанционният съд е приел, че и в 4-те процесни случая лечебното заведение не е спазило честотата и периодичността на активното проследяване състоянието на пациентите, респ. лишил е същите от възможността за следващи прегледи през съответния период от време от 3 месеца за проследяване на състоянието им и преценка при евентуално усложнение или друго развитие на заболяването. От фактите по административната преписка се обосновава извод за нарушение на чл. 30, т. 1 от НРД за МД 2020-2022 г., според който изпълнителите на медицинска помощ се задължават да осигуряват на ЗОЛ договорената медицинска помощ и да изпълняват правилата за добра медицинска практика, съгласно условията на НРД и да предоставят медицинска помощ по вид, обем и качество, съответстваща на договорената. Настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната на съдебното решение и като правилно същото следва да се остави в сила. При този изход на делото, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да се присъдят в размер на 100 лева, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,