Решение № 693 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11307/2009 г.

Решение № 693 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11307/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Франсоа Батти, гражданин на Ливан, срещу Решение № 233/07.07.2009 година на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания администра-тивен акт поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с приложим материален закон. Твърди се, че решението е незаконосъобразно поради противоречие с разпоредбата на чл. 8 и 9 от ЗУБ с оглед неправилното възприемане, че не е на налице лична заплаха за жалбоподателят, именно поради ситуацията в Ливан. Не се представят доказателства. Ответната страна- председателят на ДАБ при МС, чрез юрк. Ичева, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, намира, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество- неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС на Франсоа Батти е отказано предоставяне на статут на бежанци и хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, във връзка с чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставка за уважаване на молбата - поради липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх в Батти от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като - смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Също така е прието, че по отношение на молителя е налице и законова пречка да му бъде предоставен статут, съгласно чл. 12 от ЗУБ - доколкото същият, съгласно писмено становище на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) - представлява заплаха за националната сигурност. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Установено е, че чужденецът влиза законно в Р България за първи път през 1997 година, за два месеца; идва отново в страната ни законно през 2000 година, като по негови твърдения живее постоянно в България. Едва през 5.08.2008 година Батти подава молба за предоставяне на статут. Изводът на административния орган е, че искането на чужденеца е обусловено от желанието му да осуети наложени му принудителни административни мерки - експулсиране, забрана за влизане в Р България и принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци. Констатирано е също така, че кандидатът за предоставяне на статут е осъждан в страната ни за извършено престъпление и ефективно изтърпял наложено му наказание - "лишаване от свобода". Установено е също така, че Батти безпрепятствено нееднократно е пътувал до страна си по произход. С влязло в сила Решение № 335/04.07.2008 година на председателя на ДАБ - на чужденеца е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Към административната преписка са приложени: становище на главен експерт в РПЦБ - София № УП-3461/12.12.08 г.; относно молбата на Батти за предоставяне статут на бежанец; справка на дирекция "международно сътрудничество и евроинтеграция", отдел "Специализирана информация" на ДАБ при МС с вх. № 2178/17.07.2008 г. относно Ливан, писмо от ДАНС, с мх. № УП-3461/10.11.2008 г. На тази база - административният орган е възприел становището, че конституцията в Ливан гарантира свободата на вероизповеданията и това право е гарантирано от държавата Сочи се, че дори религиозният плурализъм и климатът на религиозните свободи привличат в Ливан много бежанци от съседни държави, избягали от преследване по религиозни причини. Законосъобразен е отказът за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ, защото кандидатът не изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Законосъобразен е и отказът за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Административният орган не е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила, защото не е нарушил чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК - изяснени са всички факти, относими към предмета на делото; преценени са и обсъдени твърдените от кандидата мотиви за доброволното му напускане на Ливан и установяването му в Р България. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: т. 1. смъртно наказание или екзекуция; т. 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Законът не съдържа легална дефиниция за понятието вътрешен въоръжен конфликт, поради което и предвид представените справки следва да се приеме, че в Ливан не съществува такъв. Не е налице основание по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ за предоставяне на статут на жалбоподателя, защото трите му деца от първи брак, са пълнолетни и живеят с бившата му съпруга в Ливан, необезпокоявано. С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,