Решение № 15454 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8331/2019 г.

Решение № 15454 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8331/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи чрез неговия процесуален представител срещу решение № 6092/22.04.2019 г. по адм. д. № 9217/2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решени за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-Сдружение с нестопанска цел "Синдикална федерация на служителите в МВР" и А. Предоева, Н. Величкова, М. Макариева, С. Йосифов, И. Методиева, Е. Кузманова, Л. Спасова, Н. Рангелова, Ц. Нишев, Р. Петров, И. Попова, Л. Йорданова, Н. Маринов, Р. Колева, Н. Георгиев, К. Илиева, И. Андреева, М. Йорданов, А. Докова, В. Цветков, Д. Георгиева, Й. Далуков, П. Тодоров, В. Бачев, П. Попов, Б. Димитров, М. Божкова, И. Миланова, Й. Чакърова, А. Ангелов, Н. Атанасов, Н. Савов, Р. Траянова, Ц. Марков, Ж. Иванова, В. Джельова, В. Генков, А. Генчев, В. Тотев, Й. Гушлева и И. Чепински чрез своя пълномощник намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Сдружение с нестопанска цел "Синдикална федерация на служителите в МВР" и А. Предоева, Н. Величкова, М. Макариева, С. Йосифов, И. Методиева, Е. Кузманова, Л. Спасова, Н. Рангелова, Ц. Нишев, Р. Петров, И. Попова, Л. Йорданова, Н. Маринов, Р. Колева, Н. Георгиев, К. Илиева, И. Андреева, М. Йорданов, А. Докова, В. Цветков, Д. Георгиева, Й. Далуков, П. Тодоров, В. Бачев, П. Попов, Б. Димитров, М. Божкова, И. Миланова, Й. Чакърова, А. Ангелов, Н. Атанасов, Н. Савов, Р. Траянова, Ц. Марков, Ж. Иванова, В. Джельова, В. Генков, А. Генчев, В. Тотев, Й. Гушлева и И. Чепински срещу т. 2 от Заповед № 8121 з-319/23.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която е изменена и допълнена заповед № 8121 з-1350/06.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи относно създаване на организация на дейностите по изготвяне на експертизи в Министерството на вътрешните работи, определяне на разходите по изготвянето им и контрол върху приходите, които следва да постъпят в бюджета на Министерство на вътрешните работи. Заповедта по същество е допълнена с нови точки 11 а, 11 б и 11 в, които са предмет на обжалване пред първоинстанционния съд. С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на т. 2 от Заповед № 8121 з-319/23.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената т. 2 от Заповед № 8121 з-319/23.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи създава административноправни норми с многократно правно действие спрямо определяем, но неограничен брой адресати, което я дефинира като нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК. За жалбоподателите е налице правен интерес от обжалване. Преценката за съответствието на оспорения административен акт следва да се извърши на основание пар. 149 ПЗР на ЗИДАПК към момента на постановяването му. Съгласно чл. 403, ал. 1 от ЗСВ министърът на правосъдието, съгласувано с пленума на Висшия съдебен съвет, издава наредба за: 1. реда и сроковете за предложения за включване и промени на списъците на специалистите, утвърдени за вещи лица; 2. условията, на които трябва да отговарят специалистите, утвърдени за вещи лица; 3. условията и реда за определяне възнагражденията на вещите лица. На основание чл. 403, ал. 3 от ЗСВ наредбата по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник". Със създаване на аналогични по съдържание правила преди изменението на Наредбата чрез издаване на оспорената т. 2 от Заповед № 8121 з-319/23.03.2018 г. министърът на вътрешните работи изземва правомощия, които са делегирани със закон на друг министър - министъра на правосъдието след съгласуване с Пленума на Висшия съдебен съвет. При издаването на оспорения подзаконов административен акт е допуснато и особено съществено нарушение на процедурата по издаването му, водеща до нищожност-подзаконовият нормативен административен акт не е обнародван. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че членовете на Сдружение с нестопанска цел "Синдикална федерация на служителите в МВР"са служители на Министерство на вътрешните работи (МВР), които извършват експертизи, както и че жалбоподателите -физически лица са служители на МВР, които извършват експертизи. Поради това те са засегнати от предприетата с оспорената т. 2 от Заповед № 8121 з-319/23.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи промяна. В тази насока първоинстанционният съд адекватно се е позовал на ТР № 2/2010 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, според което юридическите лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обусловен от предмета на дейност и целите на сдружението. Настоящият съдебен състав споделя и извода на решаващия съд за характера на акта, за което в касационната жалба се поддържа, че се касае за общ административен акт, а не за подзаконов нормативен административен акт. В този смисъл евентуалната определяемост на адресатите на акта не е единственият критерий за разграничение на общ и подзаконов нормативен акт. В конкретния случай кръгът адресати е неограничен, макар и определяем, а самата норма има многократно правно действие. За характера на акта следва да се съди не толкова по формата, в която в която е материализирано волеизявлението, а по неговото съдържание с оглед предизвикваните правни последици. В случая с обжалваната разпоредба се създават задължителни повтарящи се / с многократно действие/ правила на поведение спрямо неограничен кръг адресати, което сочи на нормативния характер на обжалваната заповед. На тази плоскост законосъобразно съдът е изтъкнал, че с предприетата заповед се създава регулация на изключително важни обществени отношения между различни власти, а не само в системата на МВР, тъй като се регулира институт на правото, което отново сочи на нормативния вид на административния акт. Релевантна е преценката на решаващия съд досежно материалната и процесуалната законосъобразност на обжалвания нормативен административен акт. Налице е допуснато особено съществено нарушение на процедурата по издаването му, водеща до нищожност. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията, чл. 78, ал. 2 от АПК и чл. 37, ал. 1 от ЗНА нормативните актове се обнародват в Държавен вестник. Липсата на обнародване на нормативния административен акт опорочава процедурата по издаването му в изключително голяма степен и е основание за неговата нищожност, в какъвто смисъл е и заключението на решаващия съд. Налице е и допусната материална незаконосъобразност на обжалвания нормативен административен акт, която следва да бъде преценявана на основание пар. 149 ПЗР ЗИДАПК към момента на неговото издаване. Към този момент съгласно чл. чл. 403, ал. 1 от ЗСВ министърът на правосъдието, съгласувано с пленума на Висшия съдебен съвет, издава наредба за: 1. реда и сроковете за предложения за включване и промени на списъците на специалистите, утвърдени за вещи лица; 2. условията, на които трябва да отговарят специалистите, утвърдени за вещи лица; 3. условията и реда за определяне възнагражденията на вещите лица. На основание чл. 403, ал. 3 от ЗСВ наредбата по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник". Законът делегира правомощия именно на министъра на правосъдието съгласувано със Висшия съдебен съвет да издава наредба за регламентация на статута на вещите лица и това е Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (Наредбата, обн., ДВ, бр. 50 от 3.07.2015 г., изм., бр. 28 от 8.04.2016 г., изм. и доп., бр. 82 от 5.10.2018 г.) С нейното изменение /обн., ДВ, бр. 82 от 5.10.2018 г.) се създава нова ал. 2 на чл. 22 от Наредбата, според която определените възнаграждения по чл. 21, ал. 1 и 2 в случаите, когато вещото лице е служител на МВР, се заплащат на министерството. Поради това изводът на решаващия съд, че министърът на вътрешните работи е иззел правомощия, които няма по закон, е съответен на материалноправните разпоредби. Правомощията принадлежат на министъра на правосъдието и министърът на вътрешните работи няма делегация да създава аналогични по съдържание правила, регламентирани в цитираната Наредба. Оспорената заповед се явява издадена извън компетентността на министъра на вътрешните работи и е нищожен нормативен административен акт. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за невалиден административен акт и е прогласил нейната нищожност, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяването му съдът не е допуснал същество нарушение на процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на касатора Сдружение с нестопанска цел "Синдикална федерация на служителите в МВР" следва да бъдат присъдени своевременно претендираните разноски съгласно приложен списък, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 300 /триста/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,