Решение № 2566 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12119/2016 г.

Решение № 2566 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12119/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Я. О., от гр. С. чрез адв. С. срещу Решение № 4963 от 12.07.2016 г., постановено по адм. дело № 5968/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлен предявения от него иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди против Прокуратурата на Р България за действия и бездействия на длъжностни лица от Главно следствено управление с правоприемник Национална следствена служба и на длъжностни лица от Главна прокуратура на НРБ с правоприемник Върховна касационна прокуратура в размер на 300 000 лева. Излагат се доводи за неправилността му - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявения иск да се уважи. Ответникът - Прокуратурата на Р. Б., чрез процесуалния й представител юрк. А., в писмен отговор изразява становище за недопустимост, неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд С.-град се е развило по исковата молба на А. Я. О. срещу Прокуратурата на Р. Б. (вж. Решение № 9152 от 01.07.2014 г., постановено по адм. дело № 287/2014 г. по описа на ВАС, трето отд.), с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 300 000 (триста хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди, в резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на Главно следствено управление с правоприемник Национална следствена служба и Главна прокуратура на НРБ с правоприемник Върховна касационна прокуратура, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания през периода 1976 г. до 2010 г. Неимуществените вреди, които ищецът твърди, че е претърпял се изразяват в това, че по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, и по-конкретно през периода от 1974 г. до 1990 г., е бил секретен сътрудник на Главно следствено управление (ГСУ) като е изпълнявал конкретни задачи по наказателни дела, като по време на изпълнение на задача, поставена от органите на ГСУ, е бил разкрит от друго лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода за убийство. Това лице е нападнало същия през 1976 г. (без да е уточнена дата) и му е нанесло множество удари с дърво. Инцидентът е настъпил в Софийски централен затвор, като в резултат от извършения побой ищецът е получил увреждане на дясната ръка. Твърди се, че това увреждане е причинено в резултат на бездействие на длъжностни лица от Главно следствено управление и Главна прокуратура на НРБ, които не са предприели своевременно действия да осигурят защита на ищеца чрез преместването му от Софийски централен затвор в друго място за изтърпяване на наложеното му наказание "лишаване от свобода", вследствие на което последният е претърпял описания инцидент. През процесния период се твърди, че многократно е подлаган на лечение и операции на дясната ръка. Като краен резултат дясната му ръка е останала с трайно увреждане. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора, разпитан е свидетел, както и е изготвена съдебно-медицинска експертиза. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Решаващия съд е приел за основателно възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Установено е, че се претендират вреди от действия и бездействия, за които се твърди, че са извършени през 1976 г., като исковата молба е подадена на 06.11.2012 г. Съдът е извел извод, че съгласно чл. 110 от ЗЗД давността за предявяване на иск по ЗОДОВ с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон е 5 години. Приел е още, че досежно началния момент на забавата при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия/бездействия на административни органи и длъжностни лица е моментът на преустановяването им съгласно ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС и от този момент тече погасителната давност. Във връзка с това, съдът е направил извод, че наличието на изтекла погасителна давност е достатъчно за обосноваване на неоснователност на исковата претенция. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения от А. Я. О. иск за присъждане на обезщетение в размер от 300 000 лева, за претърпени от него неимуществени вреди, поради това, че същият не е доказал по безспорен и категоричен начин наличието на всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Обосновани са изводите на съда относно неоснователността на предявения иск. Правилно съдът е приел за основателно възражението за изтекла погасителна давност. ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на лицата, твърдящи увреда на техните законни права и интереси. За неуредените в закона хипотези, включително погасителната давност, се прилагат общите разпоредби на ЗЗД. Съгласно чл. 110 ЗЗД давността за предявяване на иск по ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон, е 5 години. Досежно началният момент на забавата при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия, респективно бездействия на административния орган е момента на преустановяването им съгласно ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС, както правилно е приел решаващият съд, и от този момент тече погасителната давност. Правилно е посочено от първостепенния съд, че в случаите, когато вредата, чието обезщетяване се търси, произтича от действия или бездействия на длъжностни лица, които осъществяват административна дейност, давностният срок започва да тече от момента на прекратяването на незаконната административна дейност. Действията и бездействията на административни органи или длъжностни лица, които причиняват вреди на засегнатите субекти, подлежат на установяване в същото производство, в което се претендира обезщетението, поради което началният момент на давностния срок не би могъл да се брои от датата на влизане в сила на съдебното решение. Искът е предявен на 06.11.2012 г., а вредите от действията и бездействията, за които се твърди, че са претърпени касаят периода от 1976 до 1990 г. От 1990 г. до завеждането на исковата молба е изтекъл период от повече от пет години, поради което искът действително е погасен по давност. Това обстоятелство е достатъчно, за да се отхвърли исковата претенция без да се разглеждат останалите доводи по същество. Въпреки това съдът, в съответствие със задълженията си по чл. 168 вр. чл. 146 АПК, е изложил подробни мотиви за неоснователността на иска по същество, които се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция, без да е необходимо да се повтарят. В този смисъл, съдът е извел правилен извод, че не са налице кумулативно предвидените от закона предпоставки за ангажирането на отговорността на ответника. При така изложените съображения решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция е направена своевременно, но не следва да бъде уважена, съгласно приложимата разпоредба на специалната разпоредба на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение