Решение № 8528 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 657/2009 г.

Решение № 8528 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 657/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба, подадена от ЕТ "Елвис-М-Васил Найденов" против решение от 02.10.08 г. постановено от софийски градски съд по адм. д. № 902/06 г. с което е отхвърлена жалбата му против ДРА№ 817/03.10.05 г. издаден от ТДД-София в частта за определен за довнасяне данък по ЗДДС във връзка с отказан данъчен кредит по фактури №№ 773/29.09.02 г. ; 775/30.09.02 г. издадени от "Профи ЕК" ЕООД. В жалбата се твърди неправилност на решението, като се релевират всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на ДРА, и присъждане на разноски. Ответникът- директорът на ДОУИ-София не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, а досежно основателността и приема следното: Пред СГС, предмет на контрол е бил ДРА№ 817/03.10.05 г. в частта относно определен ДДС в резултат на отказан данъчен кредит общо в размер общо на 6620 лв. по фактури №№ 773/29.09.02 г. и 775/30.09.02 г. издадени от "Профи ЕК" ЕООД. Отказът на данъчен кредит е правно обоснован с чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. Фактическите основания, обосновали този извод на данъчните органи са неоткриване на прекия доставчик по фактурите на декларирания от него адрес, връчване на протокол за представяне на писмени обяснения и документи по реда на чл. 50 ДПК и непредставяне на такива. Изводът на данъчните органи е за липса на доставка по фактурите. Предмет на стопанската операция по фактурите е - СМР. Софийски градски съд въз основа на събраните пред него доказателства е приел, че фактурите по които е отказан данъчен кредит са осчетоводени при доставчика, ДДС е начислен при него, но по тях няма реално изпълнение на описаните стопански операции. Прието е, че договорите за СМР, приемо-предавателните протоколи и фактурите не са достатъчни да обосноват извод за наличие на реални доставки по фактурите. Допуснато е, че писмените документи, представени едва в съдебната фаза на обжалването са представени именно за целите на съдебното обжалване. Посочено е, също така, че не се доказва кадровата и техническата обезпеченост на доставчика за извършване на фактурираните доставки. Въз основа на тези мотиви, СГС е отхвърлил жалбата. Решението на СГС е правилно. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е изпълнител по договори за СМР с възложители, трети лица. Във връзка именно с тези договори той е ползвал като подизпълнител "Профи ЕК" ЕООД. Основателно и правилно е прието от СГС, че само документалната обоснованост на стопанските операции не е достатъчна да се установи реалното им съществуване в обективната действителност. Представените приемо-предавателни протоколи за СМР са частни свидетелстващи писмени документи и като такива те не разполагат с обвързваща съда материална доказателствена сила. Съмнението на първоинстанционния съд относно достоверността и автентичността им не е разсеяно с други събрани по делото доказателства, поради което правилно, СГС е отказал да ги кредитира. Техническата експертиза е установила изпълнението на описаните в протоколите монтажни работи, но тя не доказва, че те са извършени именно от "Профи ЕК" ЕООД. От друга страна, описанието на стопанските операции във въпросните фактури е много общо, поради което не позволява да се направи категоричен извод, че те касаят именно дейностите, описани в протоколите. Жалбоподателят в чиято доказателствена тежест е било, не е ангажирал доказателства по делото, че неговият пряк доставчик разполага с кадрова и материална обезпеченост за извършване на дейностите, описани в протоколите. Всички тези посочени обстоятелства водят до обоснования извод, който е направен и от СГС за недоказаност на жалбата, което е обусловило нейното отхвърляне. Неоснователно е възражението на касатора, че решението на СГС е в противоречие с практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и по-конкретното с чл. 1 от Протокол 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), както и с решение на Съда в Страсбург по делото "Булвес"АД С чл. 1, от Протокол 1 към ЕКПЧОС се защитава правото на собственост на лицата. В практиката си, Съдът по правата на човека приема, че под понятието "собственост" се включва както съществуващите обективно вещи, така и права, влизащи в патримониума на даден субект, а така също и дадености, за които субектът може да има най-малко легитимно очакване да осъществява ефективно правото си на собственост върху тях. В решение от 22.01.09 г. по делото "Булвес", Съдът в Страсбург приема, че изрядният получател по облагаема доставка има законово основание да очаква да му бъде разрешено приспадане на ДДС, заплатено на доставчика, което е "легитимно очакване" за получаване на ефективно възползване от право на собственост, свързано със "собственост" по смисъла на първото изречение на чл. 1 на Протокол № 1 (точка 57 от мотивите към решението). В т. 58 от мотивите към същото решение е прието, че сумите (повторно платеният ДДС по доставката и лихва върху него, а така също определеният пряк данък върху прихода, какъвто се явява непризнатия разход за ДДС) които получателят по доставката е платил в резултат на отказа да се приспадне ДДС, представляват собственост по смисъла на чл. 1 на Протокол № 1. Многократно в решенията си, Съдът по правата на човека посочва, че при всеки казус следва да се преценява, дали обстоятелствата по делото, възприети в тяхната цялост могат да определят жалбоподателя като притежател на съществен интерес, защитен от чл. 1 на Протокол № 1. В конкретния случай, според настоящия съдебен състав, жалбоподателят, той и касатор в производството пред ВАС не би могъл да се определи, като титуляр на интерес, защитен от чл. 1 на Протокол № 1 и по-конкретно на легитимно очакване за ефективно възползване от право на собственост във връзка с приспадане на ДДС. Основополагащо за системата на ДДС в това число и за правото на приспадане за получателя по доставката е наличието на осъществена реално облагаема сделка. За разлика от случая "Булвес", където не е било спорно, че реално сделката по фактурата е осъществена, в конкретния случай именно това е спорът. След като, жалбоподателят не е доказал наличието на реални сделки по данъчните фактури, то необосновано би било да се приеме, че той е имал "легитимно" очакване за ефективно възползване от право на собственост във връзка с данъчен кредит. По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява като неоснователни възраженията в касационната жалба, а обжалваното решение като правилно. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, искането за разноски, направено от касатора следва да се остави без уважение.