Решение № 7871 от 30.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2355/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от пълномощника на М. Вутова адв. Й. Кебеджиев, срещу Решение 1770 от 18.12.2020 г., постановено по адм- дело 1076/2019 г. от Административен съд Бургас, в която са развити доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Иска се неговата отмяна.

Ответната страна Община Бургас, чрез пълномощник, представя писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозиран в срок, от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

В АС Бургас е постъпила исковата молба на М. Вутова, с която е предявила иск срещу Община Бургас, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с искане ответната страна да бъде осъдена да й заплати сумата от 92 125 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили от Заповед 3454/2014 г., издадена от директора на дирекция Строителство при общината, призната за нищожна с влязло в сила съдебно решение по адм. дело 1709/2015 г. по описа на Административен съд - Бургас, от които: 60 436 лева имуществени вреди вследствие намаляване разгънатата застроена площ на собствения иМ недвижим имот- апартамент [номер], находящ се в гр. Бургас, [улица], и 31 689 лева - в резултат на засенчване на същия апартамент от сграда, построена в съседния УПИ ІХ-454, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното иМ изплащане.

В с.з. на 25.11.2020 г. е прието изменение на предявения иск за обезщетение, досежно неговия размер: Обезщетението за вреди от нищожната заповед в общ размер 104 846 лева, от които: 70 602 лева за вреди от нереализиране на допустимата РЗП, и 34 244 лева - за вреди от засенчване на собствения на ищцата апартамент.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил иска за сумата от 104 846 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от Заповед 3454/2014 г., издадена от директора на дирекция Строителство при Община Бургас, призната за нищожна с влязло в сила съдебно решение по адм. дело 1709/2015 г. по описа на Административен съд- Бургас, от които: 70 602 лева за вреди от намаляване разгънатата застроена площ на недвижим имот - апартамент [номер], находящ се в гр. Бургас, [улица], и 34 244 лева - в резултат на засенчване на същия апартамент от сграда, построена в съседния УПИ ІХ-454, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното иМ плащане и е осъдил ищцата да заплати на ответника разноски по делото в размер на 1 070 лв.

За да постанови този резултат е приел за безспорно установено от фактическа страна следното:

1. Със Заповед 225/28.02.1997 г. на Кмета на Община Бургас е одобрено частично изменение на застроителния план за парцели VII, VIII и IX в кв. 175, състоящо се в сключване на застройката в парцели VIII и IX, като за парцел VIII е предвидена пристройка и частична надстройка на съществуващата жилищна сграда с височина частично 11.50, изтеглена на 0.50 м. от улично-регулационната линия на [улица] и навътре с Н-14.50, а за парцел IX - пристройка и частична надстройка на съществуващата двуетажна жилищна сграда, като пристройката е ситуирана по улично-регулационната линия на [улица] и на 0.50 м от улично-регулационната линия на [улица], с височина 11.50 м и навътре с Н= 14.50.

2. Със Заповед 379/28.02.2007 г., издадена от кмета на Община Бургас, е одобрен Работен устройствен план (РУП) за УПИ VІІІ-453, разработен по инициатива на собствениците. С него са определени разположението, застроената площ и височините на предвидената надстройка на съществуващата жилищна сграда, както и отстоянията от нея до съществуващите сгради в съседни УПИ и до регулационните граници, с допуснати намалени отстояния по чл. 36, ал. 2 ЗУТ. Разработката е допусната с мотивирано предписание 435/29.11.2005 г. на зам.-кмет по УТС при Община Бургас, вписано в скица 94-Н-511/02.09.2005 г., като същата е изчертана със застрояването съгласно Заповед 421/13.06.1991 г. (с която е одобрен ЗРП на ЗЦГЧ - гр. Бургас), а не въз основа на действащия към този момент застроителен план, съгласно одобрената със Заповед 225/28.02.1997 г. разработка за ЧИ на ЗП. С РУП е променен установеният с ПУП начин на застрояване - не е предвидено застрояването в УПИ VIII да достигне до страничната регулационна линия с УПИ IX-454. В графичната част на разработката е обозначено отстояние от 2.50 м от сградата до южната регулационна линия с УПИ IX-454 и 8.40 м до съществуващата сграда. Строителството е реализирано в периода 2009 г. - 2014 г., въз основа на разрешение за строеж П-128/27.10.2008 г., влязло в сила на 17.11.2008 г. Строежът е въведен в експлоатация с Удостоверение 73/30.04.2014 г.

3. По искане с вх. 94-01-24757/21.07.2014 г. от собствениците на съседния УПИ IX-454 е издадена скица с виза за проектиране и е изработен инвестиционен проект във фаза Идеен, за обект :Жилищна сграда с апартаменти, гаражи, игрална зала и подземни паркоместа в УПИ IX-454, кв.175 по плана на ЗЦГЧ - гр.Бургас. Проектът е изготвен съобразно предвиденото за имота застрояване по ПУП- ЧИ на ЗП, одобрен със Заповед 225/28.02.1997г. на Кмета на Община Бургас, т.е. за сграда, ситуирана на страничната регулационна линия с УПИ VIII-453 - фасада север е предвидена като калкан, отдръпната на 50 см. навътре от регулационната линия по [улица], с височина до 11.50 м. в участъците към двете улици ([улица] и [улица]), а навътре с височина до 14.50 м. Изработеният инвестиционен проект е внесен в Община Бургас със заявление вх. 94-01-10935/25.05.2015 г. и е разгледан и приет от ОбЕСУТ с решение по т.16 от Протокол 13/27.05.2015 г. Издадено е PC П-45/15.06.2015 г., влязло в сила на 13.07.2015 г. Строителството е реализирано в периода м.09.2015 г. - м.4.2017 г. и строежът е въведен в експлоатация с удостоверение 108/23.05.2017 г.

4. По повод искането за издаване на виза за проектиране за УПИ ІХ-454, в проведено на 01.10.2014 г. заседание служебно е преразгледан от ОбЕСУТ одобреният със заповед 379/28.02.2007 г. РУП за УПИ VІІІ-453 и е прието, че същият не съответства на действащия подробен устройствен план. Констатирано е също, че с РУП са допуснати намалени отстояния, а разработката не е съобщена на всички заинтересовани страни, поради което той не е влязъл в сила. След приключване на процедурата по обявяването му, предвид констатираното несъответствие с действащия ПУП и постъпилите възражения от собственици на съседния УПИ ІХ-454, е издадена Заповед 3454/23.12.2014 г. на директора на дирекция Строителство при Община Бургас, с която е оттеглена Заповед 379/28.02.2007 г. за одобряване на РУП.

5. С влязло в сила Решение 1120/10.06.2016 г. по адм. дело 1709/2015 г. на Административен съд - Бургас Заповед 3454/23.12.2014 г. е обявена за нищожна, от която всъщност се претендират вредите - нереализиране на допустимата за имота РЗП и засенчване на собствения на ищцата апартамент от построената в съседния УПИ ІХ-454 сграда, намираща се на по-малко от 2.5 м. разстояние от апартамента на ищцата.

За изясняване на спорния въпрос е назначена съдебно-техническа експертиза. Експертът е дал заключение, че: - реализираната понастоящем жилищна сграда в УПИ VIII-453, кв.175 по плана на ЗЦГЧ- Бургас не е достигнала (не е изчерпала) максималните възможности за ЗП и РЗП по действащия ПУП, одобрен със заповед 225/28.02.1997 г. и е допустимо пристрояване към съществуващата жилищна сграда; - при изготвяне на проекта за надстрояване на съществуващата в УПИ VIII-453 постройка, не е било предвидено евентуално цялостно застрояване на имота; - констатирано е, че РУП за УПИ VІІІ-453 не съответства на действащия застроителен план, с който е предвидено свързано застрояване между с УПИ ІХ-454, и на одобрения със Заповед 1355/30.10.1995 г. силуетен план по [улица]. При извършено замерване е установено от вещото лице, че разстоянието от калканната стена на сградата в УПИ ІХ-454 и апартамента на ищцата е 266 см.- за западен ъгъл до 293 см - за източен ъгъл.

В заключението на СТЕ е отбелязано, че за осигуряване на изискуемата осветеност в жилищните помещения са предвидени в първоначалната проектна документация фасадни и покривни прозорци. Съгласно екзекутивната проектна документация, по време на строителството са извършени промени, като вместо първоначално предвидените непрекъснати странично-покривни прозорци, са реализирани отделни - пряко странично и в наклонена плоскост за посочените помещения.

Експертизата дава заключение, че реално извършените СМР осигуряват минимално изискуемите площи за естествено осветяване в жилищни помещения. По отношение на засенчването от построената в УПИ ІХ-454 сграда се сочи, че не през цялото време апартамента е огрян от слънце.

Според заключението на приетата по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза, апартаментът на ищцата отговаря на нормативните изисквания относно разполагане към географските посоки и слънчевото огряване на стаите. Отбелязва, че не е предвиден от законодателя императив за минимален процент на засенчване на жилище.

Назначена е и съдебно-оценителна експертиза за определяне на пазарна цена на процесния имот - 105 085 лева, като вещото лице е разяснило, че при определяне стойността на имота е взето предвид 100% засенчване върху оценявания обект, произтичащо от реализираната в съседния имот сграда на калкан на южната регулационна граница на имота. Според допълнително заключение на съдебно-оценителната експертиза, при определен процент на засенчване 55% за целогодишен период, щетата от засенчване възлиза на 23 255 лева.

При разпита си св. В. Михайлова е заявила, че преди застрояване на съседния имот, жилището на ищцата е било слънчево, а след това помещенията станали притъмнени и се налагало през светлата част на денонощието да се ползва осветление в двете помещения.

При тези фактически данни съдът е приел иска за неоснователен и недоказан при отсъствието на вреда и пряка причинна връзка с отменения административен акт.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил фактите по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая не са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Първоинстанционното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон.

Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменен административен акт Заповед 3454 от 23.12.2014 г., при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

За да се уважи исковата претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обаче е необходимо да се установи кумулативна наличност и на останалите предпоставки вреда и пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Липсата която и да е от посочените предпоставки обуславя неоснователност на предявения иск.

Обосновано и законосъобразно съдът от първата инстанция е приел, че в случая не е налице пряка причинна връзка между отменения, като незаконосъобразен административен акт и вредата, изразяваща се в намалена осветеност на притежавания от ищцата самостоятелен обект и вредата от нереализиране на допустимата РЗП, тъй като този акт не рефлектира в правна сфера на ищцата. Обратното, с прогласяването му за нищожен се валидира действието на оттеглената Заповед 379/28.02.2007 г., издадена от кмета на Община Бургас, с която е одобрен РУП за УПИ VІІІ-453, разработен по инициатива на собствениците. А именно с РУП са определени разположението, застроената площ и височините на предвидената надстройка на съществуващата жилищна сграда, както и отстоянията от нея до съществуващите сгради в съседни УПИ и до регулационните граници, с допуснати намалени отстояния по чл. 36, ал. 2 ЗУТ. Административните актове касателно строежа в УПИ-ІХ в кв. 175 ЗЦГЧ не са били оспорени, влезли са в сила и са породили правно действие.

В този смисъл възражението на ответната страна, че в случая не е налице причинена вреда, която да подлежи на обезщетяване, и причинна връзка с отменения административен акт е основателно и обосновано е било уважено.

Както правилно е приел съдът от първата инстанция нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква претърпените вреди да са пряко следствие от незаконосъобразния акт. Такава зависимост в конкретния случай не съществува, доколкото обявената за нищожна Заповед 3454/23.12.2014 г. не касае строителството в съседния УПИ ІХ- 454. С нея е оттеглена Заповед 379/28.02.2007 г. за одобряване на РУП за собствения на ищцата УПИ VІІІ-453, поради несъответствието му с предвижданията на действащия ПУП. Издадена е след завършване на строителството в този имот и следователно от нея не биха могли да настъпят твърдените вреди от нереализиране на допустимата РЗП.

При този изход на правния спор претенцията на ответната страна за присъждане на разноски по делото пред настоящата инстанция е основателно и следва да бъде уважено в размер на 100 лв.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение