Решение № 5390 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2820/2016 г.

Решение № 5390 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2820/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "К. ф." ЕООД в несъстоятелност, чрез синдик Г. Ч., срещу Решение № 414 от 22.01.2016 г. по адм. дело № 7514/2015 г. по описа на Административен съд С.- град, I отделение, 10 състав, в отхвърлителната му част. Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По отношение на допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила твърди, че е нарушено правото му на защита, тъй като в писмена молба, с която е посочил, че няма възможност да се яви в съдебно заседание, е поискал да му се даде възможност да даде писмено становище по същество на спора, а такава не му е била дадена. По отношение на противоречието със закона и необосноваността на решението излага, че административният съд не е съобразил обстоятелството, че не може да бъде законосъобразен ревизионен акт, установяващ задължения, които съгласно закона (чл. 739 от ТЗ) са погасени още към момента на неговото издаване. Иска да бъде отменено решението в съответната му част и да се отмени РА. Претендира разноски по делото. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Волянова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационен контрол е решението на АССГ в частта, в която е отхвърлена жалбата на "К. ф." ЕООД в несъстоятелност срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-2202-1405203-091-001 от 3.04.2015 г., издаден от М. Г. М. - Началник сектор, възложил ревизията и Л. Д. П. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта потвърдена с решение № 933 от 22.06.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С., в частта относно начисления данък върху дивидентите по ЗДДФЛ за 2013 г. и 2014 г. в общ размер на 148 062,38 лева и съответните лихви за забава. В останалата част, в която съдът е оставил без разглеждане жалбата на "К. ф." ЕООД, решението не се обжалва. За да стигне до крайния си правен извод, съдът е посочил, че в процесния случай от събраните по делото доказателства се установява наличието на изплатени на управителя на дружеството жалбоподател суми от касата и от банковата сметка на дружеството. Установил е, че не са представени доказателства, от които да е видно, че сумите, получени от управителя К. К., и осчетоводени по сметка 501 - "Каса лева" и 502 - "Каса валута", са свързани с осъществяваната от дружеството дейност и са разходвани за дружеството, не са налице счетоводни данни в тази насока. Не са представени и доказателства, от които евентуално би могло да се установи, че сумите се намират в притежание на търговското дружество. При тези обстоятелства съдът е направил извод, че е налице именно скрито разпределение на печалбата под формата на дивидент, който е получен от едноличния собственик на капитала на търговското дружество-жалбоподател. Като допълнителен аргумент за тези изводи е приел обстоятелството, че на 07.11, 11.11 и 26.11 2013 г. и на 31.01.2014 г. е била изтеглена на каса общата сума от 2 757 915 лв. от управителя на дружеството, същата е осчетоводена, че се съхранява в банков сейф, но се установява, че този банков сейф не е бил ползван от търговското дружество. С оглед на това е приел ревизионния акт за законосъобразен. Административният съд е приел за неотносими към законосъобразността на ревизионния акт направените възражения от синдика на дружеството-жалбоподател, обективирани в подадена молба до съда от 15.12.2015 г. и обосновани с обстоятелството, че посочените публични задължения са били погасени. Посочил е, че предмет на съдебен контрол за законосъобразност в съдебното производство е ревизионен акт, с който се установява наличието на публични задължения, а обстоятелството дали същите тези задължения са предмет на изпълнение за събирането им, не е предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред решаващия съд. Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационното производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При постановяване на съдебния акт в обжалваната му част съставът на АССГ обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията писмени доказателства и безспорните факти по делото, като е формулирал правилният извод за законосъобразност на РА в гореописаната част. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила като твърди, че е нарушено правото му на защита, тъй като в писмена молба, с която е посочил, че няма възможност да се яви в съдебно заседание, е поискал да му се даде възможност да даде писмено становище по същество на спора, а такава не му е била дадена. На първо място следва да се изложи, че така представената молба пред съда (л. 280 и 281 от делото) е неподписана. Съгласно чл. 100, изр. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК процесуалните действия извън съдебно заседание се извършват в писмена форма. Съгласно чл. 102, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК писмените изявления до съда съдържат подпис. С оглед на това настоящият състав намира, че след като молбата не съдържа необходимите реквизити, то тя не може да се приеме за валидно процесуално действие от страна на жалбоподателя. От друга страна след като жалбоподателят е знаел, че няма да се яви в съдебно заседание, не е искал да сочи други доказателства и да прави доказателствени искания, не е бил възпрепятстван да изложи становище по същество на спора в молба до съда, в случай, че на делото бъде даден ход по същество. С оглед на това касационната инстанция намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя и от първоинстанционния съд не е извършено соченото процесуално нарушение. Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател, че административният съд не е съобразил обстоятелството, че не може да бъде законосъобразен ревизионен акт, установяващ задължения, които съгласно закона са погасени още към момента на неговото издаване. Според нормата на чл. 739, ал. 1 ТЗ, на която се позовава жалбоподателят, непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Сроковете за предявяване пред съда по несъстоятелността на вземанията на кредиторите са посочени в чл. 685 и чл. 688 ТЗ. Систематичното място на разпоредбата на чл. 739 е в раздела от закона, който регламентира финалните действия по приключването на производството по несъстоятелност и свързаните с това правни последици. Следва да се посочи, че съгласно чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 3 се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което са начислени сумите. По делото не е спорно, че НАП има качеството на кредитор на данъчнозадълженото дружество (в несъстоятелност), че не е предявила в сроковете по чл. 685 или чл. 688 ТЗ вземанията си за данък дивидент за съответния данъчен период в откритото производство по несъстоятелност, както и че последното не е завършило. В. е изводът на съда, че нормата на чл. 739 ТЗ е неприложима към спорното правоотношение по установяване на публично вземане, което се развива по реда на ДОПК. В случая, с оглед характера на задължението, представляващо публично такова, същото попада в приложното поле на релевантния специален закон, уреждащ материята, а именно - ДОПК. Обявяването на задълженото лице в несъстоятелност не изключва правомощието на органа по приходите да определи с нарочен акт в специално производство наличието на дължими неплатени от дружеството суми за съответния период. Фактът на несъстоятелността не дерогира способите за установяване на задължения по данни от декларации или чрез ревизия. Не може поради обявена несъстоятелност на длъжника да бъде отречена компетентността на органите по приходите да проведат производство по установяване на публични негови задължения, нито да бъде призната приложимост на съответните норми от ТЗ вместо ДОПК. Несъстоятелността на дружеството не се явява пречка за образуване срещу него на производство от вида на процесното. Застъпваната от жалбоподателя защитна теза в обратния смисъл противоречи на предмета, целите и принципите както на производството по установяване на публични задължения, така и на производството по несъстоятелност. Всъщност двете производства са несъпоставими. Няма законова възможност държавата да установяват инцидентно в производство по несъстоятелност публични задължения по основание и размер. За това са предвидени специален ред, условия и процедура в ДОПК, включително възможност за оспорване на акта, с който са определени задълженията, по административен ред и двуинстанционен съдебен контрол. За да бъдат предявени в производството по несъстоятелност, вземанията трябва да са предварително установени с акт по чл. 107 ДОПК или да са установени с ревизионен акт по чл. 118, във вр. с чл. 108 ДОПК. Освен това, в производството по несъстоятелност също са предвидени специални разпоредби по отношение изпълнението на публични задължения в отличие от общия режим - чл. 646, ал. 8 (предишна ал. 3) и чл. 647, ал. 3 ТЗ. Законосъобразно е заключението, че дори да се приеме приложимост на чл. 739, ал. 1 ТЗ към случая, то не са налице предпоставките за настъпване на претендираното погасително действие, т. к. няма данни производството по несъстоятелността да е приключило. Въз основа на гореизложеното и установената от съда и неоспорена от жалбоподателя фактическа обстановка, настоящият съдебен състав споделя извода на АССГ, I отделение, 10 състав за материална законосъобразност на РА в посочената част, като твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на решението не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на касатора не се присъждат разноски. На ответника по касация такива се дължат в размер на 4 198 лева, представляващи претендираното юрисконултско възнаграждение. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение