Решение № 4830 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1387/2016 г.

Решение № 4830 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1387/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. В. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и от Т. Г. Г. с ЕТ "МЕЧТА-Т. Г.", чрез процесуалния му представител адв. Г. В. срещу решение № 2642 от 11.12.2015 г. по адм. дело № 1962/2015 г. по описа на Административния съд -В., с което по жалба на ЕТ "МЕЧТА-Т. Г." е отменен Ревизионен акт /РА/ № 031300171/07.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с решение № 383/31.07.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В., в частта на установени задължения за данък върху доходите по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. за размера над 14 494,40 лв., заедно със съответните лихви за забава и е отхвърлена жалбата в останалата й част. Касаторът - директор на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 031300171/07.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с решение № 383/31.07.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Обжалва решението и в частта за разноските. Твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, поради съществено нарушение на материално - правните норми и на съдопроизводствените правила, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът иска жалбата да бъде уважена и да му се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът - ЕТ "МЕЧТА-Т. Г." изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касаторът - ЕТ "МЕЧТА-Т. Г." обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА. Твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, поради противоречието му със закона и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно с решението в обжалваната му част е приел, че даренията и последващата продажба на имотите от надареното лице са осъществени с цел избягване облагането на положителната разлика между цената на придобиване и продажната цена. Моли за отмяната на решението в обжалваната част. Претендира разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба на ЕТ "МЕЧТА-Т. Г." и основателност на другата касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Двете касационни жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на ревизираното лице срещу ревизионен акт, с който са установени задължения за данък върху доходите по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размера на 55 256,61 лв. и лихви за просрочие в размер на 39 498.52 лв. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: През ревизираните периоди РЛ е извършвало сделки с недвижими имоти, част от които са между свързани лица, както следва: На 05.04.2006 г. Т. Г. и съпругът й Д. Г. даряват на Г. Д. Г.- баща на втория дарител, недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба през 2005 г., представляващ дворно място и двуетажна масивна къща в с. Г. Кантраджиево. На 11.04.2006 г. надареният продава същият имот за сумата 68 500 евро (133 974,36 лева), от която по банкова сметка на надарения /открита на 06.04.2006 г./ са постъпили 46 750 евро, а останалата сума е получена в брой. На 23.01.2006 г. ревизираното лице и съпругът й даряват на сестрата на втория дарител недвижим имот, придобит през 2005 г. чрез покупко-продажба имот, представляващ дворно място с едноетажна къща в с. Г. Кантраджиево. На 16.02.2006 г. имотът е продаден от надарената за сумата 67 000 евро (131 040,61 лева), която сума е получена в брой от продавачката. На 23.01.2006 г. ревизираното лице и съпругът й даряват на майката на втория дарител недвижим имот, придобит през 2005 г. чрез покупко-продажба, представляващ дворно място с едноетажна жилищна сграда в с. Г. Кантраджиево. Имотът е продаден от надарената на 02.02.2006 г. за сумата 90 000 евро (176 024,70 лева), от която по банковата сметка на продавачката, открита на 31.01.2006 г., са постъпили 40 142 евро, а останалата част са получени в брой. По отношение на тези три сделки за дарение, органите по приходите са приели, че същите водят до отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), вр. чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.) за 2006 г. Счели са, че получените от свързаните лица доходи от продажбите на дарените им имоти не са необлагаеми доходи по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.), и приложение следва да намери чл. 18, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.). Органите по приходите са приели, че целта на РЛ и съпругът й е да извършат продажби на три недвижими имота, при които продажби полученият доход би бил необлагаем /т. е сделките са осъществени с цел РЛ и съпругът й да избягнат облагането на положителната разлика между цената на придобиване и продажната цена/. През 2006 г. е установено и извършено дарение в полза на несвързано лице - И. К. Г. на недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба и строеж от съпрузите. Установено е, че след покупко-продажбата за имота са направени СМР на стойност 48 470,40 лева, които са включени в придобивната цена. Дарението е извършено с н. а. от 06.11.2006 г. Имотът е продаден от надарения на 17.11.2006 г. за сумата 42 500 евро (83 122,78 лева), от които по банковата му сметка са постъпили 38 250 евро, а останалата част е получена в брой. При направената справка за движението на банковата сметка на надареното лице е установено, че тя е открита в деня на продажбата - 17.11.2006 г., когато по нея са получени 38 250 евро. На същата дата - 17.11.2006 г. И. Г. е упълномощил Д. Г. Д. да се разпорежда със суми по банковата му сметка, от която последният е изтеглил в периода 23.11.2006 - 30.11.2006 г. общо 24 200 евро. Органите по приходите са приели, че дарението и последващата продажба на имота от надареното лице са осъществени с цел РЛ и съпругът й да избягнат облагането на положителната разлика между цената на придобиване и продажната цена. Съдът е приел за установено с оглед събраните от органите по приходите доказателства, че обратно са получените в патримониума на дарителите суми от продажната цена на дарените имоти единствено по отношение на имота, дарен на бащата на съпруга на РЛ, и по отношение на недвижимият имот, дарен на третото лице. По отношение на другите дарения и последващите продажби, а именно даренията в полза на сестрата и майката на съпруга на РЛ съдът е приел, че не е доказано наличието на твърдяното от приходните органи отклонение от данъчно облагане. Приел е за недоказано, че даренията и последващите продажби на имотите от надареното лице са осъществени с цел РЛ и съпругът й да избягнат облагането на положителната разлика между цената на придобиване и продажната цена. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП: Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП оспорва решението на административния съд в частта, в която е отменен РА в частта, с която са установени задължения за данък върху доходите по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. за размера над 14 494,40 лв., заедно със съответните лихви за забава. Решението в оспорената част е правилно. Не са допуснати нарушения при преценка на фактите. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по отношение двете дарения, извършени на 23.010.2006 г., едното в полза на сестрата, а другото в полза на майката на Д. Д. /съпруг на РЛ/ не е доказано наличието на твърдяното от приходните органи отклонение от данъчно облагане. Дарението на недвижими имоти между родители и деца често пъти действително прикрива извършването на покупко-продажба. Подобно обстоятелство обаче може да бъде доказано чрез допустими доказателствени средства, но такива по делото не са ангажирани. В конкретния случай приходният орган е приел, че приходът от обсъжданите продажби, извършени от надарените лица /сестрата и майката на Д. Д. /съпруг на РЛ/ е облагаем по реда на чл. 10, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.), като получен в резултат на продажба на имущество, което не е получено по дарение, поради незачитане на извършеното дарение, поради това, че е налице отклонение от данъчно облагане. Както вече се каза, тези изводи на приходния орган са необосновани и недоказани. Доказателствената тежест за установяване наличието или липсата на условия за отклонение от данъчно облагане е изцяло върху приходните органи. Данъчните органи твърдят, че сделките са сключени при условия, които водят до отклонение от данъчно облагане, и те следва да докажат наличието на тези законови предпоставки, за да се премине към облагане по реда на чл. 14, ал. 1 ЗКПО (отм.), като дължимият данък се определи без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки. От сбраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства - нотариални актове, не може да се направи еднозначен извод за наличие на прикрити договори, с който страните, които са ги сключили, не желаят да бъдат обвързани. За да се обоснове отклонение от данъчно облагане не е достатъчно единствено фактът, че даренията са сключени между близки роднини, представляващи за целите на данъчното облагане свързани лица. По делото е останал недоказан фактът, към датата на извършване на даренията страните да са знаели или да са имали предвид обстоятелството, че дарените имоти впоследствие ще бъдат продадени, както и че при извършване на дарението са имали за цел отклонение от данъчно облагане чрез трансформиране на облагаеми доходи в необлагаеми. Само краткия период между даренията и продажбите на двата недвижими имоти, не може да се третира като фактическа констатация за привидност на сделките за дарение. Липсват данни какви са били отношенията между дарителите и надарените - майка и сестра на съпруга на жалбоподателката от една страна, и от друга има ли той някаква връзка с лицата, закупили недвижимите имоти, за да се индикира какъвто и да било извод за различна от изразената в нотариалните актове воля на страните. Няма и каквито и да било твърдения, че получените от продажбите суми да са върнати по сметка на дарителите за да се породи съмнение за извършената сделка и за мотивите на нейното извършване. Следователно, след като липсват доказателства, които да потвърдят изводите на данъчният орган по приходите за наличието на твърдяната симулация, съдът намира, че такава не е налице. Като е изложил мотиви в този смисъл, административният съд правилно е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.), съгласно която не се смята за доход полученото при продажба на имущество, придобито по дарение. С оглед изложеното, решението в тази обжалвана част е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. По жалбата на ЕТ "МЕЧТА-Т. Г.": Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка по спора е правилно установена от АС-В. въз основа на събраните по делото доказателства. Направените оплаквания са неоснователни. С разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.) законодателят е предвидил възможност за нуждите на данъчното облагане да не се зачитат резултата на сделки, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане без да обявяват сделките за недействителни. Упражняването на това правомощие от приходните органи е обусловено от кумулативното наличие на визираните в закона две предпоставки - сделката да е сключена при определени условия и изпълнението на сделката да води до отклонение от данъчно облагане. В конкретния случай от доказателствата за движението по сметките на Г. Д. Г.-баща на съпруга на Т. Г. е установено, че сумите, постъпили по банков път от продажбата на недвижимият имот са изцяло изтеглени от сина му Д. Д. Освен това сумите от продажната цена на недвижимият имот са теглени от съпруга на Т. Г. правят обоснован извода, че намерението на дарителите не е било да надарят бащата на Г. Г. и третото лице, а да избегнат заплащането на данък върху доходите за получената за имотите продажна цена. Може да се направи извод, че от сделките за продажба на имотите от дарителите, реално са получени суми, от което следва, че истинската цел на жалбоподателката е продажбата на въпросните два имота. Те не са извършени директно от нея и съпругът й. Но продажбите са опосредени с даренията в полза на бащата на съпруга на РЛ и трето лице, като са извършени от тях, тъй като съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.) полученото от продажбата не се смята за доход и няма да подлежи на облагане по ЗОДФЛ. Тоест, целеният резултат по отношение на фиска е полученият доход от продажбата на въпросните имоти да не се обложи с данък по ЗОДФЛ (отм.) С оглед на посочените съображения следва извода, че полученият доход от продажбата на въпросните имоти е всъщност доход за жалбоподателката ( в условията на СИО), който подлежи на облагане съобразно ЗОДФЛ. Ревизираният субект, нито в хода на ревизията, нито в процедурите по обжалването на РА не е навел доводи и не е посочил обстоятелства, които да установяват по убедителен начин дарствените му намерения по отношение на въпросните имоти. При тези данни по делото органът по приходите обосновано е приел, че е налице хипотезата на чл. 18, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.) поради което правилно и законосъобразно е обложил РЛ за получения приход от сделката за продажба на двата недвижими имота. С оглед изложеното, решението в тази обжалвана част е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. при Централното управление на Националната агенция за приходите като ответник по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 885 лв. На ЕТ "МЕЧТА-Т. Г.", като ответник по касационната жалба на Дирекция "ОДОП"-гр. В. при ЦУ на НАП не се следват разноски, тъй като такива не са сторени пред настоящата инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,