Решение № 4231 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16206/2013 г.

Решение № 4231 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16206/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Георги Ненчев Малинов от гр. Перник против решение № 363 от 29.10.2013 г. по адм. дело № 934/2013 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата му с искане за обявяване на нищожността на заповед № ДК-02-ЗР-485/23.11.2012 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Масивна жилищна сграда", находящ се в УПИ ХIII-503, кв. 42 по плана на с. Ярджиловци, община Перник. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, като се иска отмяната му. Ответната страна Евгени Асенов Генадиев не взема становище. Началникът на РДНСК - Югозападен район оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че искането за обявяване на нищожността на заповедта е неоснователно, тъй като тя не е засегната от особено тежък порок. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото не е спорно и от събраните доказателства се установява, че в УПИ ХIII-503, кв. 42 по плана на с. Ярджиловци, община Перник, притежаван от жалбоподателя в съсобственост с Павлина Малинова и Евгени Генадиев е извършил строеж на жилищна сграда без наличие на строителни книжа. Строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване, както правилно и в съответствие с приложимите материалноправни норми приемат административният орган и съдът. Проверката за законосъобразност на оспорената заповед е извършена от административния съд въз основа на представените от страните доказателства и на всички основания по чл. 146 АПК вр. чл. 219, ал. 3 ЗУТ. Без правно значение в случая е, че е налице удостоверение на гл. архитект на община Перник, че строежът е търпим. Това удостоверение има значение само в нотариалното производство, доколкото законът им придава това значение. То обаче няма обвързваща доказателствена сила и административният орган, както и съдът служебно следва да изследват наличието на условия за признаване статут на търпимост на строежа, когато е разпоредено премахването му като незаконен. Дори и строежът да е търпим, това не води до нищожност на заповедта, разпореждаща премахването му. Оспорването с искане за обявяване на нищожността на заповедта може да се предяви без ограничение във времето, съгласно чл. 149, ал. 5 АПК. Направеното такова е допустимо, но неоснователно, както правилно приема решаващият съд. Заповедта не страда от особено тежък порок в изискванията за законосъобразността по чл. 146 АПК, водещ до нищожност. При издаване на заповед за премахване на незаконен строеж административният орган действа в условията на обвързана компетентност и не разполага с избор между различно целесъобразни възможности. Недопустим е съдебен контрол за "целесъобразност" на заповедта, извършването на който неоснователно се претендира от касатора. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,