Решение № 15159 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15222/2012 г.

Решение № 15159 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15222/2012 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Радослав Георгиев, в качеството му на директор на Басейнова дирекция Западнобеломорски район (БДЗБР) - Благоевград, срещу Решение № 1373 от 9.10.2012 г., постановено по адм. дело № 297/2012 г. от Административен съд Благоевград. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендират се и направените по делото разноски. Ответната страна - "Стопански търговски комплекс" ЕООД гр. София, чрез пълномощника си юрк. Тренчева поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски и представя списък. Процесуалния представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил, по жалбата на "Стопански търговски комплекс" ЕООД, Акт за установяване на публично държавно вземане № 24 от 10.04.2012 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград. За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно установено, че за времето от 1.01.2007 г. до 31.12.2010 г. дружеството - жалбоподател е извършвало водовземане на минерални води от сондаж № 10, разположен над хотел "Виктория", от находище "Огняново - Гърмен" - № 53 от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите (ЗВ) с цел питейно-битово водоснабдяване на хотел "Виктория", отдих и спорт - за нуждите на открит и закрит басейн и отопление на хотела, без издадено разрешително за водовземане. Приел е още, че за отчитане на ползваните количества минерална вода са монтирани два броя водомерни устройства, пломбирани по надлежния ред. Безспорно е установено също, че за посочения период на водовземане се е водил дневник с отчет на изразходваните водни количества и са извършвани частични плащания на дължимата за водоползването сума. Заплатена била изцяло таксата за водовземане от минерални води с цел отдих и спорт за нуждите на открития и закрития басейн. За потребеното количество минерална вода с цел питейно-битово водоснабдяване на хотела и отопление на същия обаче такса не е заплатена. Въз основа на изготвена справка за дължими суми за периода 1.01.2007 г. до 31.12.2010 г., с писмо изх. № ПО-02-6/9.01.2012 г., на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, с приложена към същото покана за доброволно изпълнение, дружеството е било уведомено за започване на производство за установяване на публично държавно вземане. В поканата е посочено, че задължението на дружеството, без лихвите за забава, възлиза на 78 970,35 лв. и е указан 7 дневен срок, в който може доброволно да го изпълни. След като задължението не е погасено доброволно директорът на БДЗБР е издал АУПДВ № 24 от 10.04.2012 г. Съдът е допуснал изслушването на съдебно-икономическа експертиза. Експертът е установил несъответствия в количествата вода за 2009 и 2010 г., което се отразява на размера на задължението и е изчислил, че в същност то възлиза на 84 610.35 лв. При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод за основателност на жалбата, тъй като оспорвания административен акт е издаден в противоречие с материалния закон - чл. 194, ал. 3 от ЗВ, т. е. таксата следва да се определи на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода. А в случая таксата е изчислена само на база потребения обем минерална вода, за периодите в които има монтирани разходомерни устройства и годишния дебит, който е един от критериите за определянето й. Липсва изчисление въз основа и на другия критерий, даден кумулативно с първия, а именно температурата на минералната вода. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настящия съдебен състав. При определяне на размера таксата за водовземане, след изменението на ЗВ, публ. в ДВ, бр. 65/2006 г. законодателят, в чл. 194, ал. 3, е разпоредил императивно таксата за водовземане от минерални води да се определя на базата на разрешения обем вода и температурата на минералната вода. Ето защо, както настоящият съд многократно е подчертавал в решенията си, таксата, изчислена само на базата само на разрешения обем минерална вода, без да е отчетен и другият, комулативно изискуем параметър - температурата на минералната вода е незаконосъобразно определена. Ето защо, като е отменил оспорвания административен акт съдът е постановил правилно решение, което ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 2 029. 40 (две хиляди двадесет и девет лв. 0.40) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение