Решение № 5942 от 6.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас при Агенция Митници, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Кацарова, против Решение 37/03.08.2022 г., постановено по адм. дело 263/2022 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отменено Решение 32-176969 от 31.05.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници. В жалбата се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че административният орган правилно е приложил материалния закон, и обосновано спрямо събраните по делото доказателства, съставляващи всички те годен доказателствен материал, е установил предпоставките за приложението на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (наричан по-долу само Регламент за изпълнение или Регламент (ЕС) 2015/2447, бел. моя) вр. с чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (наричан по-долу само Регламент (ЕС) 952/2013 или само МКС, бел. моя). Поддържа допусната явна фактическа грешка при изписването на нормата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Настоява да се приeме, че законосъобразно е определена именно по правилото на чл. 70 § 3 от МКС нова митническа облагаем стойност, към която на основание чл. 71 § 1 буква д) i) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. са прибавени и транспортни разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза, съответно произтичащите от това задължения за мито, ДДС и лихви за забава. Подробни съображения се излагат в касационната жалба, като се настоява за отмяна на съдебния акт с потвърждаване на оспорения индивидуален административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Д. Димитров, чрез пълномощника адв. Цветков, по съображения, изложени в представен писмен отговор, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Русе е Решение 32-176969 от 31.05.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници, с което (както е посочено в разпоредителната му част) на основание чл. 70, § 1 във вр. с чл. 70, § 1, буква д), подбуква i), чл. 77, § 1, буква а), § 2 и § 3, чл. 85, § 1, чл. 105, § 3 и § 4, чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл.54 ал. 1, чл. 55 ал. 1, чл. 56, чл. 59 ал. 2, чл. 66 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 67 ал. 1, чл. 83 ал.1, от ЗДДС, е определена нова митническа и данъчна облагаема стойност на стока по МД с 21BG001008030860R1 от 08.02.2021 г., съответно нови размери на дължимото мито и ДДС, с датата на възникване на задълженията 08.02.2021 г., съответно са взети под отчет като дължими суми за доплащане: мито А00 в размер на 457,71 лева и ДДС в размер на 1006,97 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, с длъжник Д. Димитров. От фактическа страна съдът е приел за установено следното: На 08.02.2021 г. Д. Димитров е подала в МБ Свободна зона Бургас, МД с MRN 21BG001008030860R1, по който начин е декларирал за поставяне под митнически режим допускане за свободно обръщение на стока, описана в кл. 6/7 като употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка БМВ, модел Х3, първа регистрация 01.01.2012 г., шаси 5UXWX5C54СL719098, с деклариран произход САЩ и условия на доставката DAB доставено на място и местоназначение гр. Бургас, като при оформянето на митническите декларации е използван методът на договорната стойност, дефиниран в чл. 70 от Регламент 952/2013. Представени са писмени доказателства Инвойс фактура, коносамент Извършен е последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ и на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Вносителят е бил уведомен за започналата проверка, изискано е представянето на различни видове документи, удостоверяващи цената на сделката, като в дадения срок от страна на Д. Димитров е депозиран отговор, че няма задължение за съхранява документацията. Отделно от това с писмо рег. 32-129179 от 19.04.2022 г. Д. Димитров е уведомен по смисъла на чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за предстоящо издаване на неблагоприятно за нея решение на митническия орган по повод декларирания внос, като подробно са изложени съображенията за това. Последвала е Докладна Записка рег. 32-175223 от 31.05.2022 г., в която са обобщение данните от проверката и те се свеждат до това, че предвид липсата на доказателства, които да подкрепят точността на декларираната по МД цена от 1 600 щ.д. (посочена в представената инвойс фактура), е извършена проверка в интернет сайт www.autoauction.io, в който са установили налични данни за продажбата именно на процесния употребяван пътнически автомобил (индивидуализиран с номер на шаси, пробег, състояние, и др.), като въз основа на подробен анализ на които е потвърдено, че не са на лице доказателства, които да обосноват точността на декларираната цена по МД, които изводи в обобщение са обосновани най-вече с липсата на доказателства за договорните условия по покупко-продажбата на автомобила; липсата на доказателства за начина на придобиването му от продавача; липсата на доказателства за включване в цената по инвойс фактурата на сумите, удостоверяващи печалба, или разходите за посредничество и/или такси от проведения аукцион и др. подобни, подлежащи на включване в МОС съгласно чл. 71 § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Въз основа на изложеното е прието, че продажната цена на автомобила е 4000 USD (установената цена спрямо данните от интернет сайта за проведения аукцион). Отделно от това е счетено, че липсват и надлежни доказателства за прехвърляне на собствеността в полза на Д. Димитров (фактурата не е подписана, същият не фигурира в документа за собственост, липсват доказателства за плащането на цената). В този порядък е прието, че това е достатъчно основание за отхвърляне на декларираната митническа облагаема стойност по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) Х 952/2013 и да се пристъпи към определянето й по един от вторичните методи за това. В този порядък първият от вторичните методи по чл. 74, § 2, б.а от Регламент (ЕС) 952/2013 година е приет за неприложим поради недостатъчно описание на стоките в кл.6/8 от МД, което не позволявало прилагане на метода за идентичност на стоките; вторият вторичен метод по чл. 74, § 2 , б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 година е приет за неприложим поради липса на изчерпателна информация за изделията, тези, подлежащи на остойностяване, и други стоки, остойностявани в определени периоди; третият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. в от Регламент (ЕС) 952/2013 година е приет за неприложим поради липса на база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, вкл. идентични и сходни стоки; четвъртият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 година е приет за неприложим поради липсата на база данни за разходите и стойността на материалите, разходите по производството и за допълнителните елементи, както и информация за размера на обичайната печалба и общи разходи. В същия доклад като приложим е възприет последният резервен метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 година, съобразно която е изчислена нова митническа облагаема стойност на стоките, като взета в предвид стойността на коя която е установена продажбата на коментирания по-горе аукцио, съответно са посечени и размери на мито и ДДС за доплащане. Последвало е издаването на оспореното Решение. В съдебното производство са приобщени доказателствата, събрани в хода на осъществения последващ контрол, вкл. и МД, ведно с придружаващите я документи по вноса. Въз основа на съвкупния анализ на така събрания доказателствен материал, съдът след като е сторил анализ на приложимото право, е приел че в случая твърдяната очевидна фактическа грешка не е отстранена по реда на чл. 62 от АПК, в който смисъл е на лице разминаване между фактическите и правни основания посочени в мотивната част на акта и правното основание, посочено в разпоредителната му част. Това принципно е прието, че не опорочава формата на акта, но води до разпоредени правни последици определяне на новата митническа облагаема стойност съгласно договорена цена, увеличена с транспортните разходи чл. 70 § 1 във вр. с чл. 71 б. д), подбуква i) от МКС, което определено е прието за различно като сума от посочената в решението. От друга страна е прието, че посоченият в мотивите метод по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 като краен резултат е приложен в нарушени на чл. 144 § 2 б.в от Регламента за изпълнение. Най-сетне съдът е изложил съображения и че дори и да се приеме, че митническата стойност е определена по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 това е сторено без да са изложени конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената по-горе последователност. АС - Русе е приел, че напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, без да са изложени в решението конкретни мотиви, касаещи хипотезите по б. а), б. б), б. в) и б. г). Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. По законосъобразността на решението: Касационният съд намира изводите на АС Русе за обосновани относно фактите и обстоятелствата по делото и за сторени при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Действително митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013 или МКС). Съгласно чл.70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Безспорно независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година (наричан по-долу Регламент (ЕС) 2015/2447 или само Регламента за изпълнение) дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Същественото е и че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Именно към установяването на тези релевантни факти е била насочена и дейността на първостепенния съд, правилността и обосноваността на които изводи е и предмет на настоящия касационен контрол. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи, както и че е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и определянето й по реда на някой от вторичните методи, което разбира се не е сторено. Всъщност данните, извлечени от интернет сайта, от една страна не могат да бъдат обвързани именно с покупко-продажбата в рамките на която Д. Димитров е придобил собствеността върху предмета на вноса, а от друга че съдържащата се в цитирания сайт информация не е част от митническите информационни системи, нито данните в нея са събрани по надлежния ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила, имаща превес спрямо тази на представената фактура. Дори и да се приеме, тезата че всъщност митническите органи са оспорили достоверността на данните от приложената инвойс фактура, поради което са отхвърлили възможността посочената в нея цена да е реално заплатената или подлежаща на плащана такава за процесния автомобил при придобиването му с цел внос на територията на Европейския съюз по смисъла на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., в резултат на което МОС е определена по чл. 74 § 3 от МКС, като за такава е приета тази постигната при аукциона, то противно на изложеното в касационната жалба напълно обосновани са изводите на първостепенния съд, че първо това е сторено без да са посочени конкретни факти, които да водят до неприложимост на останалите вторични методи по чл. 74 § 2 от МКС, а така също и в нарушение на правилото на чл. 144 § 2 б.в от Регламента за изпълнение. Следва да се посочи, че доказване на основанието по чл. 140 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, не освобождава митническите органи от задължението да определят митническата стойност на внесените стоки по описания по-горе начин. Както правилно е приел и съставът на административния съд, в случая митническият орган дори не е обосновал надлежно невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената последователност. Формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Съответно, без да е доказал, че тези методи са неприложими митническият орган е определил митническа стойност по крайния метод по чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013, поради което основателно е прието от съда, че е налице и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски, а от страна на ответника по касаци такави не са поискани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,