Решение № 282 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10021/2009 г.

Решение № 282 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10021/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Камен Димитров Якимов от гр. Самоков, срещу Решение № 316/21.05.2009 г., постановено по адм. д. № 1043/2008 г. на Административен съд - София-област, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени обжалваната от него Заповед № ДК-02-Сф-116/08.10.2008 г. на н-ка на Софийска РДНСК. Ответниците не са изразили становища по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-област, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Камен Димитров Якимов, срещу Заповед № ДК-02-Сф-116/08.10.2008 г. на н-ка на Софийска РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на строеж "складово помещение", изградено от жалбоподателя в УПИ VII-215, кв. 131 по плана на гр. Самоков. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за незаконен строеж, изграден без да са издавани строителни книжа, в имот общинска собственост, поради което подлежи на премахване. Решението е правилно. Процесният строеж е изграден от жалбоподателя в имот собственост на община гр. Самоков, без да му е отстъпвано право на строеж, както и без да са издавани строителни книжа - разрешение за строеж, одобряването на проекти, протокол за строителна линия и ниво, през 1995 г. Жалбоподателят не е декларирал строежа по реда на § 27 ПЗР на ЗИДЗТСУ (отм.), не е подавал заявление и по реда на § 184 ПЗР на ЗИДЗУТ от 2003 г. за провеждане на процедура за узаконяването му. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че се касае безспорно за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване и че заповедта е законосъобразна. Не са налице и условията на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ за търпимост на строежа, тъй като същият не е деклариран в посочените в него срокове поради което същият подлежи на премахване и поради това, че заповедта е законосъобразна. Съдът е изложил подробни съображения относно релевантните за спора факти и обстоятелства, които изяснил и с изслушване и на техническа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда. Неоснователни са касационните оплаквания за необоснованост на решението, за допуснати процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК