Решение № 9570 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3793/2016 г.
ВАСVII отделение18.08.2016 г.докладчик Соня Янкулова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 167 от 25.02.2016 г. на Административен съд, София област, постановено по административно дело № 97/2016 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 9570 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3793/2016 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Ш. А., гражданин на Ислямска република Пакистан, срещу Решение № 167 от 25.02.2016 г. на Административен съд, София област, постановено по административно дело № 97/2016 г.
С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Ш. А. срещу Заповед № УРИ-4379-ОЧ-59 от 05.01.2016 г. на началника на Гранично полицейско управление - Калотина, с която на основание чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България е настанен принудително в специален дом за временно настаняване на чужденци.
Касационният жалбоподател - Ш. А., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че са налице всички предпоставки за прилагане на принудителната мярка. Не обсъдил факта, че не му е предоставен срок за доброволно напущане на страната по смисъла на чл. 39б от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). В оспорената заповед липсват данни да са търсени и обсъдени по-леки мерки за административна принуда. Съдът в решението си, вместо обосновано да прецени дали това неизпълнение на задълженията на органа води до незаконосъобразност на заповедта спрял до описване на правната уредба.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалваната заповед. Касаторът се представлява от адв. Мартин Христов, Софийска адвокатска колегия.
Ответникът по касационната жалба - началникът на Гранично полицейско управление - Калотина, не взема становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обосновано, в съответствие с доказателствата по делото, съдът приел, че са налице предпоставките на чл. 44, ал. 6 и 8 ЗЧРБ за прилагане на мярката. Съдът обсъдил доводите на касатора относно приложимостта на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115) и обосновано приел, че законодателното решение в чл. 44, ал. 6 и 8 ЗЧРБ е в съответствие с чл. 15, т. 1 Директива 2008/115. Обосновано съдът приел, че мярката е и в съответствие с целта на закона.
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:
- Ш. А. (Shahaled Apridai), по негови данни е гражданин на Ислямска република Пакистан, без документи за самоличност.
- На 04.01.2016 г. около 22, 30 ч. г-н А. бил задържан от контролните органи заедно с още четири лица при опит да напусне автомобил с българска регистрация, управляван от български гражданин, в районна на отговорност на Гранично полицейско управление - Калотина.
- При снетите обяснения от едно от задържаните лица било установено, че преди шест дни група от 33 афганистански граждани влезли незаконно в България от Турция. За превеждането платили по 6 000 евро в Пакистан като целта им била да стигнат до Германия. Пристигнали в София, където за едно денонощие били настанени в някаква къща и вечерта на 04.01.2016 г. потеглили с автомобил към българо-сръбската граница група от девет човека като се настанили включително в багажника на колата. Пътували около час, когато водачът на автомобила им казал да слизат. Част от групата били задържани.
- При проверка в информационните системи не била открита информация за г-н А. Данните за него били въведени в системите.
- На 05.01.2016 г., със Заповед № УРИ-4379-ОЧ-58, началникът на Гранично полицейско управление - Калотина, на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 и чл. 41, т. 1 ЗЧРБ приложил на г-н А. принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата". На заповедта било допуснато предварително изпълнение.
- На 05.01.2016 г. полицейският орган, извършил задържането, предложил на началника на Граничното полицейско управление - Калотина, на г-н А. да бъде приложена принудителна административна мярка "принудително настаняване в специален дом за чужденци", тъй като е налице опасност лицето да се укрие и да се отклони от изпълнението на принудителната мярка "принудително отвеждане до границата".
- На 05.01.2016 г., със Заповед № УРИ-4379-ОЧ-59, началникът на Гранично полицейско управление - Калотина, на основание чл. 44, ал. 6 и 8 ЗЧРБ приложил на г-н А. принудителна административна мярка "принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци".
- На 05.01.2016 г. Заповед № УРИ-4379-ОЧ-59 била връчена на г-н А. чрез преводач, на език, който разбира - пащу.
Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът приел, че заповедта е и материално законосъобразна. На лицето е приложена принудителна административна мярка по чл. 41, т. 1 ЗЧРБ, което е предпоставка за прилагане на принудителната мярка принудително настаняване. Приел, че са налице и предпоставките на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ - лицето е с неустановена самоличност и е налице опасност да се укрие. Установените фактически данни - задържане на лицето при опит да се укрие, влизане не по установения ред, съзнателно укриване на територията на страната, опит за бягство преди задържане правят обосновано предположението за отклоняване от изпълнението на принудителната мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ.
Съдът приел, че приложената мярка е в съответствие с целта на закона и при неангажирани от лицето доказателства, които да оборват констатациите на органа, направил извод за законосъобразност на обжалваната заповед и отхвърлил жалбата.
Този извод на съда е правилен.
Касаторът твърди, че обжалваното решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните пороци, са досежно приложимостта на материалния закон - чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ и чл. 15 (1) Директива 2008/115, както и приложимостта на чл. 39б, ал. 1 ЗЧРБ. Тези доводи са относими към порока нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение. Доводи досежно твърдяния порок съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът не сочи, поради което и на основание чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да обсъжда това касационно основание.
Безспорно по делото е, че г-н А. е чужденец по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЧРБ, гражданин на трета държава. Безспорно е, че влязъл в страната не през установените за целта места, както и че направил опит да я напусне също не през установените за целта места. Безспорно е също, че на г-н А. е приложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на страната".
Спорът по делото е досежно съобразеността на оспорената заповед с чл. 15 (1) Директива 2008/115 и чл. 39б, ал. 1 ЗЧРБ.
Видно от съдържанието на обжалваната заповед същата е мотивирана първо, с приложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата". Т. е. налице е процедура за връщане по смисъла на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115 на чужденец, на когото е приложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, по смисъла на българския закон. Второ, органът мотивирал акта си с опасност касаторът да се укрие, изискване, което е визирано и в националната, и в европейската норма. Вярно е, че в самата заповед тези мотиви не са изложени, но в заповедта като мотив за нейното издаване е посочено изрично предложение № УРИ-4379р-317 от 05.01.2016 г. на осъществилия задържането полицейски орган. В това предложение подробно са изложени фактите по задържане на г-н А., както и информацията, която е получена във връзка с влизането и пребиваването му на територията на страната. Следователно, мотивът на органа за прилагане на мярката е направен въз основа преценка на относимите факти и обстоятелства, които са инкорпорирани в мотивите на оспорената заповед.
Съдът изложил мотиви защо приема за обоснован извода на административния орган. В конкретния случай, цялостното поведение на касатора - влизането в страната не по установения ред, начина, по който е направен опит за излизане от страната (в автомобил, заедно с осем човека, направен опит да избягат от компетентните власти), липсата на документ за самоличност, липсата на документ за пътуване, липсата на средства за издръжка, на медицински застраховки действително в своята съвкупност представляват факти, които изграждат основателно съмнение за опасност от укриване. Като установил надлежно релевантните юридически факти, визирани в хипотезата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, съдът направил правилен извод за законосъобразно прилагане от административния орган на диспозицията на нормата.
Вярно е, че съгласно чл. 15, § 1 Директива 2008/115, за да се наложи задържане при образувана процедура за връщане е необходимо освен посочената специална цел и алтернативни предпоставки - опасност от укриване или възпрепятстване на връщането/извеждането, да е установено, че в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други, достатъчни, но по-леки принудителни мерки. Националната норма - чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, за разлика от чл. 15, § 1 Директива 2008/115, не съдържа изрично това изискване. Съгласно чл. 1 от Директива 2008/115/ЕО тя определя общите стандарти и процедури, които се прилагат в държавите-членки по отношение на връщането на граждани на трети страни, които са в незаконен престой. Следователно директивата определя оня минимален комплекс от стандарти и процедури, които всяка от държавите-членки е длъжна да прилага в отношенията си с граждани на трети страни, които са в незаконен престой на нейната територия (виж решение на Съда на Европейския съюз от 28.04.2011 г. по дело Hassen El Dridi (Souft Karim) С-61/11 PPU, т. 31 и 32).
Съдът на Европейския съд в цитираното решение по делото Hassen El Dridi - т. 34, изрично посочва, че Директива 2008/115 "установява с точност процедурата, която всяка държава-членка трябва да прилага по отношение на връщането на граждани на трети страни, които са в незаконен престой, и определя реда на протичане на различните етапи, които в своята последователност образуват тази процедура". Съдът конкретно добавя - т. 46 и 47, че чл. 15 и 16 от Директивата "са безусловни и достатъчно точни, поради което не възниква необходимост от допълнителни специални средства, за да могат да се прилагат от държавите членки".
С оглед на тълкуването, дадено от Съда на Европейския съюз и ролята, която тази съдебна практика има за прилагането на европейското право, както и при отчитане на установеното неточно транспониране на част от изискванията, при които е допустимо задържане, съдът, в изпълнение на своята компетентност да прилага нормите на правото на Съюза, следователно и да гарантира пълното действие на тези норми, трябва да прецени налице ли е спрямо касатора и това законово изискване.
От данните по делото е безспорно, че касаторът няма документи за самоличност, както и документи за пътуване, не само няма установено местоживеене в страната, но неговият престой в страната е съвсем кратък и с цел транзит, няма социална среда, на чиято помощ да разчита, няма средства за издръжка - освободен е от държавна такса, за да осъществи правото си на съдебна защита, няма контакти. С оглед на това други, по-леки принудителни мерки като редовно явяване пред властите, внасяне на подходяща парична гаранция, престой на определено място или друга мярка от подобен род действително биха били неефективни най-малкото поради невъзможност да бъдат изпълнени. А това значи в неприемлива степен да се постави под съмнение възможността за изпълнение на постановеното извеждане, т. е. на ефективното завръщане на пребиваващия незаконно гражданин на трета страна. Следователно в конкретния случай, с оглед на доказателствата по делото е безспорно, че спрямо касатора е налице и визираното в чл. 15, § 1 Директива 2008/115 изискване - да не може спрямо лицето да се приложи ефективно друга достатъчна, но по-лека принудителна мярка.
Що се отнася до довода на касатора основан на чл. 39б, ал. 1 ЗЧРБ то същият е неотносим към оспорваната заповед. Той може да има отношение към заповедта, с която е приложена принудителната административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, но тя не е предмет на настоящото съдебно производство.
Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото, направил обосновани фактически изводи и правилно приложил и тълкувал материалния закон. Решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд