Решение № 6682 от 21.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" /ОДОП/ - град Пловдив, против Решение 39/09.02.2023 г., постановено по адм. дело 442/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001621005287-091-001/07.04.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта му потвърдена с Решение 265/23.06.2022 г. на Директор на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, относно установено на С. Бейсал, [ЕГН], в резултат на ревизионно производство, проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, задължение за данък по чл. 48 ал. 1 от Закона за данък върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 1 250 лева, ведно с лихви за забава в размер на 752,86 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания в обхвата на чл. 209 т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до неправилно приложение на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗДДФЛ. Касаторът счита, че след като лицето притежава постоянен и настоящ адрес на територията на РБългария и от доказателствата по делото се установява, че центърът на жизнени интереси на ревизираното физическо лице се намира в Република България, то е местно лице и подлежи на облагане с данък върху доходите на физическите лица. Отделно застъпва тезата и че доходът, установен като положително имуществено изменение, е с източник в страната, поради което дори и да се сподели тезата на Административния съд, че С. Бейсал не е местно лице по смисъла на ЗДДФЛ, то този доход подлежи на облагане с данък по чл. 48 ал. 1 от същия закон. Претендира отмяна на решението, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК. Ответникът по касация С. Бейсал, не взема становище. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна по делото, срещу неблагоприятен за нея съдебния акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна: Предмет на оспорване пред Административен съд Стара Загора е бил РА, в частта му потвърдена в хода на административния контрол, с която на С. Бейсал за 2015 г. е установено задължение за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, ведно с лихви за забава, в резултат на проведено ревизионно производство по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Прието е от първостепенния съд, че РА, в разглежданата му част, е издаден при редовно проведено ревизионно производство, в предписаната за това форма и от компетентни органи по проходите, но при неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт относно така установените задължения по ЗДДФЛ като е приел, че от органите по приходите не е установено С. Бейсал да е местно лице на Република България в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ и задължено лице за данъци върху доходите, придобити в страна и в чужбина съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ, респ. не са установили условията за приложение на чл. 7 от ЗДДФЛ. В мотивите си съдът е посочил критериите на чл. 4 от ЗДДФЛ за определяне на едно физическо лице като местно за целите на облагане с данък върху доходите и тези по чл. 4, ал. 1 от СИДДО сключена между Република България и Република Турция, ратифицицан със закон, приет от 37-о Народно събрание на 21.09.1995 г. - ДВ, бр. 89 от 6.10.1995 г. Издадена от Министерството на финансите, обн., ДВ, бр. 123 от 22.12.1997 г., в сила от 17.09.1997 г., като е акцентирал и че последните се ползват с предимство съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ. От фактическа страна е приел за установени от доказателствата по делото следните относими към казуса факти: С. Бейсал (с имена Д. Байсал като турски гражданин) има постоянен адрес и в РБългария и в РТурция; няма данни да разполага със собствено жилище в РБългария, но има такова в РТурция, на който адрес са регистрирани съпругата му и двете му деца, родени през [година] и [година] в РТурция; през учебната 2014 г./2015 г. дъщерите му са посещавали учебни заведения в РТурция, Истамбул; Бейсал е осигурено лице в РТурция от 1989 г., вкл. и за 2015 г., като от 01.11.2019 г. получава пенция в РТурция; рпез цялата 2015 г. е получавал заплата в РТурция; в РБългария за цялата календарна 2015 г. е Бейсал е пребивавал общо 23 дни. Документите, удостоверяващи тези обстоятелства за представени в превод на български език, в заверен препис и не са оспорени по надлежния ред. При тези факти по отношение на критерият по чл. 4, ал. 2, б. "а" на СИДДО и чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ относно центъра на жизнените му интереси, съдът е приел, че не се установява центърът на жизнените интереси на ревизираното лице да е в РБългария. Аргументите на органите по приходите за противното, обосновани със следните факти през ревизирания период Бейсал е управител и едноличен собственика на капитала на Шиле ЕООД; внасяни са суми касата на дружеството; ревизираното лице се е осигурявало в РБългария; регистрацията му на постоянен адрес в гр. Павел Баня; са отречени с аргументите, че липсват доказателства лично да е упражнявал търговската дейност (на лице са доказателства за упълномощаване на трето лице за тази цел), не е получавал доходи от същата, осигуряването е в изпълнение задължението по чл. 4 ал. 3 т. 2 от КСО, фактическото внасяне на паричните средства в касата на дружеството е сторено от нарочно упълномощено за това трето лице; за жилището на което е постоянният му адрес, не са събрани доказателства, че плаща данъци, такси и режийни разходи. С тези мотиви съдът е приел, че за 2015 г. Бейсал е чуждестранно лице по смисъла на чл. 7 от ЗДДФЛ и като такова подлежи на облагане за доходите, придобити от източник в България, които са изчерпателно изброени в чл. 8 от ЗДДФЛ. За доходът с неустановен произход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, не е установено да е от източник в страната, поради което не подлежи на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Така постановеното Решението с което е отменен ревизионния акт относно задължението за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и лихвите за несвоевременното му разчитане с бюджета е валидно, допустимо и правилно постановено. Не са налице сочените в касационната жалба нарушения на материалния закон при преценката на задължено лице. Съгласно чл. 3, т. 1 ЗДДФЛ данъчно задължени лица по този закон са местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон. Нормата на чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ определя като местно физическо лице, без оглед на гражданството, лицето, което има постоянен адрес в България /т. 1/, или което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период /т. 2/, или което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство /т. 3/, или чийто център на жизнени интереси се намира в България /т. 4/. В случая приложими се явяват и разпоредбите на СИДДО сключена между Република България и Република Турция, ратифицицано и обнародвано по съответният ред, в частност тази на чл. 4 ал. 2 б. а , коментирана и от състава на първостепенния съд. По делото не е спорно, че ревизираното физическо лице има постоянен адрес в България (необосновано се поддържа в касационната жалба, че има деклариран и настоящ такъв, виж и РД, стр.2 от същия). Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в РБългария, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната, аналогично (макар и да говори за постоянно жилище), разпорежда и чл. 4 ал. 2 б. а от цитираното СИДДО. Спорно по делото е именно дали центърът на жизнените интереси на ревизираното лице се намира в РБългария. В чл. 4, ал. 4 ЗДДФЛ е предвидено, че центърът на жизнените интереси се намира в РБългария, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. Обстоятелствата, въз основа на които органите по приходите определят, че центърът на жизнените интереси на ревизираното лице е в РБългария, поддържани и в касационната жалба, са следните: лицето има постоянен адрес в РБългария, който е посочен и за настоящ, и е български гражданин; притежава недвижим имот за част от периодите; управлява паричните си средства от РБългария чрез извършване на плащания по банкови сметки, които се намират на територията на страната; извършва стопанска дейност чрез Шиле ЕООД, дружество регистрирано в страната, чиято дейност е финансирало със сума в размер общо на 1 020 053,20 лева в периода 2012 г. 2015 г.; през ревизирания период дружеството е осъществявало дейност, за което са ангажирани доказателства (ГДД по чл. 92 от ЗКПО) едва с касационната жалба; за лицето са подавани декларации обр. 1 и обр. 6 и е осигурявано в страната. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че от посочените обстоятелства не се установяват по-тесни лични и икономически връзки на ревизираното лице с Република България през 2015 г. по смисъла на чл. 4, ал. 4 ЗДДФЛ, респ. чл. 4 ал. 2 б. а от СИДДО. В съответствие с цитираната разпоредба съдът е съобразил, че семейството на лицето не е в Р.България. Установено е, че Бейсал през 2015 г. не притежава недвижим имот на територията на страната, няма данни недвижимия имот, деклариран като постоянен адрес, да е негова собственост, респ. аналогични да е заплащал някакви разноски за ползването му. Установено е, че дейността на търговското дружество Шиле ЕООД е осъществявана от нарочно упълномощено от Бейсал трето лице, което е внасяло и въпросните средства в касата на дружеството (следва да се посочи че през релевантната 2015 г. се касае до сума от порядъка едва на 12 500 лева), но също така и че ревизираното лице не е получавало доходи от тази дейност. Фактът, че е изпълнявано задължението по чл. 4 ал. 3 т. 2 от КСО също не води до изводът, поддържан в касационната жалба. Аргументите в касационната жалба, свързани с факта, че никой от приложените по делото документи не съставлява официален документ удостоверение, че ревизираното лице е местно за данъчни цели по смисъла на СИДДО за РТурция, принципно са верни, това не се и отрича от първостепенния съд. Но същите преценени в своята съвкупност обосновават релевантния за делото факт че центърът на жизнени интереси на Бейсал е именно в РТурция. При тези факти законосъобразно съдът е определил ревизираното лице като чуждестранно лице по смисъла на чл. 7 ЗДДФЛ, което дължи данъци за доходите по чл. 8 от ЗДДФЛ, но доказателства за реализирани такива с източник в страната не се ангажирани. Решението като правилно постановено следва да се остави в сила. При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски, а от страна на ответника по касация такива не са поискани. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,