Решение № 3182 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11472/2008 г.

Решение № 3182 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11472/2008 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 -178 от АПК вр. с чл. 79, ал. 3, т. 1 ЗВ. Образувано е по жалба на "Минстрой холдинг" АД срещу решение № 158 от 17.07.2007 г. на министъра на околната среда и водите за отнемане на разрешително № 91 от 5.12.2001 г. за водоползване на минерална вода от находище "Хисаря" гр. Хисаря. Счита, че оспореното решение не е издадено в предписаната от закона форма, при издаването му са допуснати нарушения на административно производствените правила и същото е постановено в противоречие с материалния закон и неговата цел. Моли съда поради изложеното да прогласи нищожността му, а при условията на евентуалност да отмени оспореното решение, като му присъди направените деловодни разноски. Ответникът, чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли жалбата и му присъди юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Видно от представената административна преписка в полза на "Минстрой холдинг" АД е било издадено разрешително за водоползване на минерална вода № 91/5.12.2001 г. за подземен воден обект Находище "Хисаря" № 93, водовземно съоръжение каптиран естествен извор "Чаир баня" с място на водоползване "Здравно възстановителна база на "Минстрой холдинг" АД в гр. Хисаря със срок на действие от 5.12.2001 г. до 5.12.2007 г. С молба изх. № 264/2.06.2007 г., "Минстрой холдинг" АД поискало от Министерство на околната среда и водите (МОСВ) на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 Закона за водите (ЗВ) да бъде изменено издаденото разрешително, като бъде продължен срока му на действие за още десет години, а останалите условия на разрешителното останат непроменени. С писмо изх. № РМ-110/21.08.2007 г. Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район (БДИБР) гр. Пловдив уведомил МОСВ, че при извършени до момента три броя проверки по разрешителното за водоползване № 91 от 5.12.2001 г. е констатирано, че "Минстрой холдинг" АД не е извършвала водочерпене за периода 2002 - 2006 г., тъй като монтираното и пломбирано разходомерно устройство в помпената станция е с показание 000002 м 3. Поради неосъщественото водоползване БДИБР не била начислявала и такси за водовземане за посочения период. Посоченото в цитираното писмо е установено и Констативен протокол № К-034/8.02.2006 г. за извършена проверка по изпълнение на условията по разрешително № 91/2001 г. от длъжностни лица - служители в БДИБР. С писмо изх. № 26-00-2401/31.08.2007 г. МОСВ уведомило жалбодателя, че следва да подаде заявление с приложени документи в съответствие с изискванията на чл. 60, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 ЗВ, както и за констатираното неизползване от негова страна на изградената водностопанска система - каптиран естествен извор "Чаир баня" на находище "Хисаря" повече от една година, представляващо неизпълнение на условията на издаденото разрешително. Видно от справка с вх. № 26-00-2839/8.08.2007 г. МОСВ било информирано от "Минстрой Холдинг" АД, че съгласно условията по разрешително за водоползване № 91/2001 г. е монтирано разходомерно устройство, но поради нереализирано водоползване няма отчети и не са заплащани такси за водоползване, тъй като се е извършвала реконструкция на водолечебния сектор на здравно възстановителната база на дружеството до 10.08.2006 г. С обжалваното решение № 158/17.07.2008 г. министъра на околната среда и водите на основание чл. 79, ал. 3, т. 1, чл. 188, ал. 1, т. 4 и чл. 194, ал. 3 ЗВ отнел, считано от 5.12.2007 г. разрешително № 91/05.12.2001 г. за водоползване на минерална вода от находище "Хисаря", гр. Хисаря, община Хисаря, обл. Пловдив, чрез каптиран естествен извор "Чаир баня", издадено то "Минстрой холдинг" АД с цел на водоползването за профилактика за обект "Здравно-възстановителна база" на Минстрой холдинг" АД гр. Хисаря, поради неизползване на изградената водностопанска система - каптиран естествен извор "Чаир баня" от находище "Хисаря" за срок повече от една година, като в решението подробно са изложени установените факти и съобразените при постановяването му нормативни разпоредби. Така постановеното решение е съобщено на 21.07.2007 г. на жалбодателя с писмо с обратна разписка, а жалбата е постъпила при административния орган на 6.08.2007 г. (понеделник). Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното от правна страна: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 147 ал. 1 АПК, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Според съда, неоснователно е възражението на жалбоподателя за нищожност на административния акт, тъй съгласно чл. 79, ал. 3 във връзка с чл. 52, ал. 1 от ЗВ министърът е компетентен да отнеме издаденото разрешително за ползване на водния обект. Въпросът дали е спазен или не материалният закон, не влияе върху валидността на оспореното решение, а касае неговата редовност (законосъобразност). Оспорения акт е издаден в изискуемата се от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Наведеният в жалбата довод, че посочената в оспореното решение дата на издаване е невярна, тъй като след тази дата има разменена кореспонденция е неоснователен. Обстоятелството, че след издаване на оспорения акт и съобщаването му на жалбодателя същият е депозирал при органа справка относно причините за неизпълнение на условията по издаденото разрешително за водоползване не води до извод, че датата на акта е невярна. По делото липсват доказателства, от които да може да се обоснове извод, че акта не е издаден на датата, която е посочена в него. Неоснователни са и наведените доводи за допуснати нарушения на административно производствените правила - в случая административният орган е действал в рамките на правомощията си, установени от закона, актът е издаден за целта, на основанията и по реда, посочени в закона. Административното производство е започнало по инициатива на жалбодателя, който е имал възможност в рамките на производството да представи доказателства по своя преценка, уведомен е за постановения акт и му е указана възможността да обжалва същия пред ВАС. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗВ органът по чл. 52, ал. 1 ЗВ може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при наличието на поне едно от изброените условия, като по т. 1 е посочено неизползване на изградена водностопанска система за срок една година. В конкретния случай безспорно е установено, че срока на издаденото разрешително за водоползване № 91/2001 г. е бил от 5.12.2001 г. до 5.12.2007 г., а до момента на извършената проверка от БДИБР Пловдив - 8.02.2006 г. т. е. за период от близо пет години водностопанската система не е била използвана. Този факт не се оспорва от жалбодателя, който в представената макар и след издаване на оспореното решение справка потвърждава този факт, като обяснява причините за това. Наведеният довод, че в решението е използван израза водочерпене, вместо водовземане на първо място е неоснователен, доколкото "водовземане" съгласно § 1, т. 80 от ДР на ЗВ са водните услуги заедно с всяка друга човешка дейност, оказваща значително въздействие върху състоянието на водите и следователно в конкретния случай водочерпене е използвано в смисъла на водовземане. На второ място твърдението не отговаря на действителността - в решението си министърът на околната среда и водите е посочил, че отнема, считано от 5.12.2007 г. разрешително № 91/05.12.2001 г. поради неизползване на изградената водностопанска система - каптиран естествен извор "Чаир баня" от находище "Хисаря" за срок повече от една година. В случая, с постановеното решение се отнема разрешителното от датата, посочена като краен срок на същото, при наведеният довод, че същото има ретроактивно действие е неоснователен. В конкретния случай от доказателствата по делото безспорно се установява, че са налице предпоставките на чл. 79 ал. 3 т. 1 ЗВ - в здравно възстановителната база на "Минстрой холдинг" АД гр. Хисаря е била налице изградена водностопанска система, за която е било издадено и разрешително № 91/05.12.2001 г., същата не е била използвана за период повече от една година, при което оспореното решение е законосъобразно. Наведените доводи за нарушаване на конституционни права на служителите на жалбодателя са неоснователни, тъй като последният е бил известен за условията на издавеното разрешително за водоползване и е бил длъжен да се съобрази, както с неговите условия, така и с действащото законодателство. Обстоятелството, че са били заплатени дължимите такси за водоползване на променя факта на неизползването на водностопанската система. Предвид изложеното съдът намира, че оспорването на решение № 158 от 17.07.2007 г. на министъра на околната среда и водите е недоказано, при което следва да бъде отхвърлено. При този изход на делото жалбодателят следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 150 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, Пето отделение