Решение № 4555 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13824/2019 г.

Решение № 4555 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13824/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. С., от [населено място], подадена чрез пълномощника С. Л. срещу решение № 531 от 14.10.2019 г. по адм. дело № 408/2019 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № СОЦ0/Д-ЕН/3333/01218/28.12.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" П., в частта й относно началната дата на отпускане на месечна добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 3 от ЗИХУ - обучение. В жалбата, която е бланкетна, се излага довод за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на жалбата срещу административния акт. Ответникът - директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. П. е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че е месечната добавка е отпусната на жалбоподателя от първо число на месеца, в която е изготвена социалната оценка съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ППЗИХУ. Поддържа, че ЗИХУ и ППЗИХУ не допускат възможност за изплащане на добавка за минал период, в случая от 31.07.2015 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд - П. е отхвърлил като неоснователна жалбата на С. С. против заповед № СОЦ0/Д-ЕН/3333/01218/28.12.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" П., в частта й относно началната дата на отпускане на месечна добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 3 от ЗИХУ - обучение. За да потвърди оспореният административен акт първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод, че е спазена разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ППЗИХУ по отношение началния момент на отпускане на добавката-първо число на месеца, в който е изготвена социалната оценка и предложението по чл. 13, ал. 1 и 4 от ППЗИХУ, т. е. от 01.11.2018 г. Приел е, че е неоснователна претенцията за отпускане на добавка за минал период, считано от 31.07.2015 г. 1 тъй като такава не е поискана, а и ЗИХУ не предвижда такава възможност. Решението е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че на 15.11.2018 г. С. С. е подал заявление-декларация за изготвяне на социална оценка и отпускане на месечни добавки за социална интеграция- за транспортни услуги, за диетично хранене, обучение и лекарствени продукти. Приложил е влязло в сила ЕР на ТЕЛК № 2698 от 24.10.2018 г., от което е видно, че е с ТНР 75 %. Изготвен е социален доклад, както и социална оценка от 28.11.2018 г. Със заповед са отпуснати месечни добавки за транспортни услуги, за диетично хранене и лекарствени продукти. С допълнителен лист от 20.12.2018 г. е представен документ, удостоверяващ обучението. От същият е видно, че Стоев е записан за студент четвърти курс с начало на учебната година 10.09.2018 г. Подадено е и заявление от 19.12.2018 г. със свободен текст, с което е поискал отпускане на добавка за обучение. Към същото е приобщено уверение, че Стоев е бил записан за студент на 31.07.2015 г. и до зимен семестър на 2018-2019 г. не е прекъсвал обучението си. Приложен е и график на учебните занятия за учебната 2018 -2019 г. Издадена е заповед № СОЦ0/Д-ЕН/3333/01218/28.12.2018 г. от директора на Дирекция "Социално подпомагане" П. за отпускане на помощ за обучение считано от 01.12.2018 г. до 30.06.2019 г. След подадена жалба от страна на Стоев заповедта е оттеглена със заповед № 1506-РД01-0063/01.02.2019 г. от издалия я орган в частта й относно началната и крайната дата. Приобщена е изменената заповед - със същия номер, но със срок на помощта от 01.11.2018 г. до 5.09.2019 г. Като мотив за новия срок за отпускане на помощта е посочена разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ППЗИХУ, доколкото през ноември 2018 г. е изготвена социалната оценка и предложението по чл. 13, ал. 1 и ал. 4 от ППЗИХУ. По отношение на искането помощта да се отпусне от 31.07.2015 г. е посочено, че ЗИХУ и ППЗИХУ не предвиждат отпускане на помощта със задна дата. Посочено е, че през 2015 и 2016 г. не е искано отпускане на този вид месечна добавка, видно от проверка на досиетата, а и административните преписки са приключили с влезли в сила административни актове. Заповедта е оспорена по административен ред от Стоев само в частта за началната дата за отпускане на добавката, но е потвърдена с решение № 15-РД06-0015/19.03.2019 г. на директор на РДСП П.. С оглед на установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че на Стоев не се следва добавка за обучение за минал период от време, т. е. от заявената дата 31.07.2015 г., когато е придобил статута на студент. В случая е приложима разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ППЗИХУ, съгласно която месечната добавка за социална интеграция се отпуска от 1-во число на месеца, в който са изготвени социалната оценка и предложението по чл. 13, ал. 1 и 4 от ППЗИХУ, и се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска, в рамките на бюджетната година, с изключение на добавката, отпусната през месец декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година. В ЗИХУ и в ППЗИХУ не е предвидена възможност за изплащане на месечни добавки за обучение за минал период от време. По делото не са събрани доказателства Стоев да е заявявал отпускане на такава добавка през 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Наведените в обратната насока оплаквания са неоснователни. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че не са налице наведените касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,