Решение № 8027 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2180/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано по касационна жалба подадена от Директора на ТД Митница Русе, чрез процесуален представител срещу решение 1861/29.12.2023г. по адм. дело 1690/2023г. по Административен съд Варна е отменил по жалба на Валмат 92 ЕООД Решение рег. 32-453134/27.06.2023г., издадено от директора на ТД Митница Русе, с което са установени за досъбиране мито в размер на 2 941.77лв. и ДДС в размер на 6 471.90лв., ведно със съответната лихва за забава.

В касационната жалба която се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Оспорва се крайното заключение на административния съд за недоказаност на действително платената цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. Поддържа се, че в хода на административното производство са събрани необходимите доказателства в тази насока, но същите са преценени неправилно от съда.

По подробно изложени в жалбата доводи касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба Валмат 92 ЕООД с. Приселци, чрез процесуален представител оспорва жалбата, като счита решението на АС Варна за правилно. Моли съда да остави в сила оспорения акт и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Варна е законосъобразността на Решение рег. 32-453134/27.06.2023г., издадено от директора на ТД Митница Русе, с което на основание чл. 29, вр. чл. 22, § 1, чл. 48, чл. 70, чл. 77, § 1 вр. чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 вр. чл. 102 от МКС вр. чл. 140 от РИ е отказано приемане на митническа стойност на стока употребявано моторно превозно средство марка Тесла, модел S и е определена нова митническа стойност в размер на 42 479.19лв.; определени са за доплащане мито в размер на 2 941.77лв. и ДДС в размер на 6 471.90лв.

Според фактическите установявания на 01.06.2020г. с МД с MRN 20BG004304001458R9 Валмат 92 ЕООД е деклариралa стока за поставяне под митнически режим "допускане за свободно обръщение" употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка: Тесла; модел S; бр. места: 7; първа рег.: 15.12.2018г., цвят: черен, мощност: 75.0 KW/DIN, двиг. : неоткрит, шаси: 5YSA1E28JF278573, с държава на изпращане - Съединени американски щати (САЩ); с условие на доставка "EXW; при метод за определяне на стойността съгласно договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса), като е взета предвид цената на лекия автомобил в размер на 6 818 USD. Към МД са приложени: Buyers order от 07.03.2020г., издаден от Florida Prestige Collection, САЩ на стойност 6 818 USD и 500 USD такса за транспорт.

След обработка на документите у митническия орган е възникнало основателно съмнение относно стойността на внесената стока, като е инициирана проверка по линия на международното сътрудничество на международната административна помощ на употребявани пътни превозни средства в страната на износа САЩ.

С писмо 32-377013/03.11.2022г., ЦМУ е уведомило директора на ТД Митница Русе за предоставени от американските митнически служби електронна информация за износ, декларирана за износ в САЩ с дестинация Р. България.

Въз основа на горното е инициирано административно производство по определяне на нова митническа стойност за внесения автомобил, като с писмо 32-68994/21.02.2023г. вносителят е бил уведомен за започване на производство по реда на чл. 26 и чл. 34 от АПК, като има възможност да изрази становище и да представи допълнителни документи. В предоставения срок вносителят не е депозирал писмено становище и не е представил допълнителни документи свързани с вноса на стоката.

От предоставения от страна на митническите служби на САЩ документ EEI: ITN: X20200413810170, XTN 134198815-HBOL69820 се установява, че 1. в информацията за износ като продавач е посочено Florida Prestige Collection, САЩ, съответстващо на дружеството изпращач в ЕАД 3/1 износител на МД;

1. в клетка 4а Ultimate consignee name and address е посочено дружеството Alex Bg 2008 Ltd, съответстващо с данните в Bill of landing;

1. в цитираната декларация, описанието на автомобила отговаря напълно на описанието декларирано пред митница Русе, така също и на номера на регистрационния талон.

1. в декларацията е посочена продажба за износ с местоназначение митническа територия на Съюза; в клетка 10 enporting vessel name е посочено Bremen express, което съответства на данните в Bill of landing, като номера на последния е вписан в кл. 15.

Митническия орган е приел, че данните в EEI съвпадат с тези в Bill of landing, като цената на внесения автомобил е 23 300 USD, определена на база оригинални фактури, предоставени от декларатора при износ от САЩ.

Предвид определената нова МС в размер на 42 479.19лв. са доначислени и допълнително мито и ДДС.

При така установените факти, са изложени мотиви, че митническият акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му. Прието е още, че при издаването на акта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореното митническо решение е издадено в противоречие с материалния закон. Позовавайки се на решение от 15 септември 2011г. на СЕС, по дело С-138/10 АС Варна е посочил, че митническата декларация представлява акт с който декларатора изразява желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като стойността на стоката декларирана при износа в тази декларация не обвързва българските митнически власти с удостоверителна сила и подлежи на преценка.

Според съда правилата за митническо остойностяване не предвиждат определяне на такова на база стойността, декларирана при износа. Посочено е, че американските власти не са представили фактура, договор или друг документ, удостоверяващ плащане на по-висока цена за внесената стока, нито митническите органи са установили такава в рамките на последващия контрол. Информацията от американските митнически служби не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, за да се ползват като годно доказателствено средство. Липсват данни които да обосноват извода на митническия орган за по-ниска цена посочена във вносната декларация.

Според АС Варна декларираната митническа стойност към датата на приемане на спорната МД е тази която е действително платена по представено удостоверение за прехвърляне от 03.04.2019г. и не са били налице предпоставки за определяне на нова митническа стойност.

В обобщение съдът е приел, че директорът на ТД Митница Русе е постановил незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна.

Така постановеното решение е правилно, но като краен резултат.

Правилно АС Варна е определил, че предмета на спора по делото се свежда до това дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия във връзка с приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос. При правилно определяне на предмета на спора, съдът е формирал правни изводи в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, то остойностяването се извършва по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Формално, при издаване на административния акт, органът се е позовал на относимата правна уредба.

Доколкото при митническото остойностяване на стоките приоритетна преди всичко е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена, или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да съберат или да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след преценката на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента те могат да отхвърлят декларираната цена.

Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни.

Настоящият състав счита, че са налице събрани достатъчно доказателства за наличие на обосновано съмнение относно декларираната договорна стойност на процесната стока с оглед полученото от американските митнически служби електронна информация за износа на процесния автомобил. Декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума съгласно чл. 70 от МКС. Информацията, предоставена от Служба "Митници и гранична охрана" на САЩ, съдържаща се в Електронната информация за износ (EEI), е за декларирана при износа цена на автомобила 23 300 USD. Същата значително надвишава цената 6 818 USD, посочена в МД и в документите за продажба, приложени към МД. Информацията от Американската служба "Митници и гранична охрана" е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002г. /обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004г., в сила от 1.04.2004г./. Според чл. 5, § 1 от Спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки, а според чл. 9, § 2 получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства.

Цената, посочена в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формирането освен документите за продажба, тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната в МД митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето, регламентирани в чл. 74 МКС, които обаче не са мотивирани в издадения акт.

Чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично сочи, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, параграф 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, а по силата на § 3 когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В оспорения акт митническия орган не е изложил никакви мотиви относно определената нова митническа стойност на внесения автомобил по прилагане на вторичните методи регламентирани в чл. 74 от МКС.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че като не е мотивирал неприложимостта на методите по чл. 74, § 2 от Кодекса чрез обсъждане на наличните данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, без да доказва липсата на такива данни, митническият орган неправилно е пристъпил към прилагане на чл. 74 § 3 от Кодекса, което обуславя незаконосъобразност на издадения от него административен акт.

Като е отменил оспореното решение на митническите органи административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Не се присъждат разноски на ответника по касационната жалба, поради липса на представени доказателства за извършени такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,