Решение № 895 от 21.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4205/2008 г.

Решение № 895 от 21.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4205/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Съдебното производство по чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба подадена от Монго Даниел, от Конго, подадена чрез процесуален представител адвокат Диана Даскалова, срещу решение № 572/20.12.2007 г. постановено по адм. д. № 2164/2007 г. на Административен съд - София град, Първо отделение, Х състав. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила и приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което касаторът моли съда да го отмени и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответната страна не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е частично основателна, но по различни от изложените в нея съображения. В тази връзка взе предвид, че според чл. 218, ал. 2 АПК допустимостта на обжа лваното решение е предмет на касационната проверка, независимо дали този негов порок е посочен като отменително основание в касационната жалба. Преценявайки служебно допустимостта на оспореното съдебно решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на Монго Даниел, съдът намира, че е недопустимо, като постановено по жалба, подадена срещу административен акт, който не подлежи на оспорване поради следното: Със заповед № ЗДМ - 167/19.03.2007 г., издадена от директора на Дирекция "Миграция" при НСП - София на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 8 ЗЧРБ е наредено принудителното настаняване в СДВНЧ на Монго Даниел, роден на 4.03.1963 г., по изложени съображения, че има издадена заповед за наложена му принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България" № ЗДМ - 97/12.02.2007 г., но са налице пречки за незабавното изпълнение на последната, тъй като лицето няма валиден документ за задгранично пътуване и средства за обратно връщане. С обжа лваното решение в частта по жалбата на Монго Даниел срещу заповед № ЗДМ - 167/19.03.2007 г. за принудително настаняване в СДВНЧ, Административен съд - София град е отхвърлил оспорването като неоснователно. Настоящата инстанция намира, че като е приел, че заповедта за временно настаняване на чужденеца в СДВНЧ подлежи на контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. АПК, съдът е постановил недопустимо в тази част решение, което следва да бъде обезсилено. Чл. 39а ЗЧРБ (в приложимата редакция на закона по ЗИД, обн. ДВ бр. 41/2001 г.) съдържа изчерпателно изброяване на принудителните административни мерки (ПАМ), които се налагат на чужденците по този закон, а именно: 1 )отнемане на правото на пребиваване в Република България; 2 )принудително отвеждане до границата на Република България; 3 )експулсиране; 4 )забрана за влизане в Република България; 5) забрана за напускане на Република България. Именно заповедите за налагане на тези ПАМ подлежат на обжа лване по реда на административното производство съгласно чл. 46, ал. 1 ЗЧРБ. С оспорената заповед № ЗДМ - 167/19.03.2007 г. не е наложена принудителна административна мярка от кръга на посочените в чл. 39а ЗЧРБ, а е наредено временно настаняване на чужденец в специален дом за временно настаняване на чужденци във връзка с принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата" наложена със заповед № ЗДМ - 97/12.02.2007 г. В тази връзка следва да се има предвид, че неправилно е прието от първоинстанционния съд, че процесната заповед издадена на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 8 ЗЧРБ, представлява индивидуален административен акт за налагане на принудителна административна мярка. Заповеди на посоченото правно основание се издават във връзка с изпълнението на административни актове, по които са наложени принудителни административни мерки по чл. 39а, т. 2 и т. 3 ЗЧРБ, при наличието на определени условия визирани от чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ, отнасящи се до невъзможността мерките да бъдат незабавно изпълнени и по преценка на органа издал заповед за принудително отвеждане до границата на Р България или експулсиране, до отпадането на пречките за изпълнението им. Следователно на съдебен контрол за законосъобразност подлежат заповедите по чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, по които са наложени принудителни административни мерки по смисъла на този закон, но не и постановените във връзка с тяхното изпълнение, заповеди по чл. 44, ал. 6 и ал. 8 ЗЧРБ. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 21, ал. 5 АПК, изрично изключваща от кръга на индивидуалните административни актове, волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по изпълнение на индивидуални административни актове. По изложените съображения ирелевантни са наведените от касатора доводи относно неправилността на осъществената от първоинстанционния съд преценка на законосъобразността на обжа лвания пред него акт. Тъй като жалбата срещу заповед № ЗДМ - 167/19.03.2007 г. е недопустима, като подадена срещу неподлежащ на оспорване акт, образуваното по нея производство също е недопустимо и е следвало да бъде прекратено. Като не е сторил това съставът на административния съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 АПК. С оглед разпоредбата на чл. 207, ал. 1 АПК, (според която при прекратяване на производството по оспорване на административния акт се прекратява и производството по съединен с него иск за обезщетение за вреди от този акт) решението в частта, в която има характер на определение за прекратяване на съдебното производство по отношение съединения с жалбата до първата инстанция при условията на чл. 204, ал. 2 АПК, иск за присъждане на обезщетение за вреди, като правилно, следва да бъде оставено в сила.